О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
София, 29.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 27 октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 352/2010 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от С. А. Б. против определение № 470 от 01.06.2010г. по гр.д.№ 183/2010г. на Разградски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба, подадена от същия против разпореждането от 30.04.2010г. по гр.д.№ 743/1010г. на Разградски РС, с което е увеличена цената на иска от 2249 лв. на 8996 лв..
Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на необходимостта от тълкуване на нормите на чл. 69, ал.4, във вр. с ал.2 и чл. 71, ал.2 от ГПК с оглед точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280 ал.1,т.3 от ГПК.
По същество счита определението неправилно поради противоречие с процесуалните правила.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Формулираният с частната жалба процесуален въпрос е как се определя цената на иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на вещни права и конкретно приложима ли е нормата на чл. 71, ал.2 от ГПК към тези искове. С оглед точното прилагане на закона по поставения въпрос, съдът намира, че следва да допусне до касационно обжалване атакуваното определение. в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Частната жалба е постъпила в едноседмичния срок от получаване на съобщението за изготвяне на обжалвания съдебен акт, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, за което изрично е предвидена възможност за обжалване е, съгласно чл. 70, ал.2 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, въззивния съд е приел, че по искове за недействителност на договори с предмет недвижим имот е неприложима нормата на чл. 71, ал.2 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 69 от ГПК определя само размера на цената на иска съобразно вида му. Цената на исковете за съществуване, унищожаване или разваляне на договори, имащи за предмет вещни права върху имот е данъчната оценка на имота, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК. Съгласно чл. 71, ал. 1 ГПК по воденето на делото се събират държавни такси върху цената на иска. Разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ГПК определя основата, върху която се определя дължимата държавна такса само по искове за собственост и други вещни права в размер на ? от данъчната оценка. Тази разпоредба е приложима само по посочените в нея искове. Тя не се прилага при определяне държавната такса по иска с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, по който държавната такса е в размер на 4% върху данъчната оценка на имота, съгласно чл. 71, ал.1 от ГПК и т.1 от Тарифата за таксите, събирани от съдилищата по ГПК. До колкото нормите, определящи събирането на държавна такса са императивни, те не могат да се тълкуват разширително.
Следователно определението на въззивния съд, с което е потвърдено разпореждането на РС, с което е определена цена на иска в размер на данъчната оценка и държавна такса в размер на 4 % от стойността й е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 470 от 01.06.2010г. по гр.д.№ 183/2010г. на Разградски окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 470 от 01.06.2010г. по гр.д.№ 183/2010г. на Разградски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на С. А. Б. против разпореждане от 30.04.2010г. по гр.д.№ 743/1010г. на Разградски РС, с което е увеличена цената на иска от 2249 лв. на 8996 лв..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: