5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
София, 29.10.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1263 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№19484/09.02.2018г., подадена от Столична община срещу решение №76/04.01.2018г., постановено от Софийски градски съд, ГО, III-Б въззивен състав по в.гр.д.№10439/2017г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в обжалвана част, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Столична община срещу [фирма] иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на недвижим имот – обществена тоалетна, находяща се в [населено място], в градинката пред църквата „Св.Н.“, в УПИ II-8, кв.159а, местност „зона Б-4“ по ПУП /ЗРП/, одобрен със заповед № РД-50-09.3 от 01.11.1994г. на гл. архитект на София, със застроена площ от 32.40кв.м. и със съответното право на строеж, при граници: изток-зелена площ към алея от градинката, запад-двуетажна масивна сграда посока детската градина, север-съседна масивна сграда, юг-зелена площ в посока [улица].
В изложението към подадената от Столична община касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като в обжалваното решение въззивният съд се е поризнесл по въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1.Допустимо ли е предприемане на действия по разваляне на приватизационния договор преди предявяване на всички дължими по договора неустойки, когато /какъвто е и конкретния случай/ приватизираният обект е отчужден в забранителния срок;
2.Приложима ли е разпоредбата на чл.88, ал.2 ЗЗД към конкретния случай, в който купувачът по приватизационния договор е отчуждил приватизирания обект в забранителния срок.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] чрез процесуалния си представител адв.А. Т. от САК, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Столична община е предявила срещу купувача по приватизационен договор Д. Г. И. иск за разваляне на сключения на 30.06.2004г. приватизационен договор, както и иск за заплащане на сумата от 1260лв., представляваща неустойка по чл.14, ал.2 от договора, както и иск за предаване на владението върху имота, предмет на приватизационния договор, срещу последващия приобретел [фирма].
С постановеното на 14.09.2016г. решение първоинстанционният съд е развалил сключения на 30.06.2004г. приватизационен договор №257-02 и е отхвърлил иска за заплащане на неустойка като погасен чрез прихващане с вземането на Д. Г. И. за цената по договора, а иска зца предаване на владението е отхвърлил като неоснователен.
В частта, с която сключеният на 30.06.2004г. договор за приватизация е развален, както и в частта по претенцията за заплащане на неустойка, постановеното от първоинстанционния съд решение не е обжалвано и е влязло в сила.
По подадената от Столична община въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу [фирма] ревандикационен иск е образувано производство по в.гр.д.№10439/2017г., като с постановеното по това дело въззивно решение така предявеният иск е приет за неоснователен.
Прието е за установено, че на 24.02.2010г. купувачът по приватизационния договор Д. Г. И. е продал на [фирма] процесния недвижим имот за сумата от 4200лв. /н.а. за покупко-продажба №25, том I, рег.№522, дело №25/2010Г. на нотариус С. П. с рег.№344 на НК; искът за разваляне на приватизационния договор по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД е предявен на 06.03.2015г., като исковата молба е вписана на 31.07.2015г.; приватизационният договор е развален поради неизпълнение от страна на купувача с влязлото в сила решение, постановено от първоинстанционния съд на 14.09.2016г. по гр.д.№11525/2015г.
Изложени са съображения, че според нормата на чл.88, ал.1 ЗЗД развалянето има обратно действие, като в частност неговият ефект е настъпил от момента на влизане в сила на решението на първоинстанционния съд и се изразява в заличаване на придобивното основание, съществувало в полза на приобретателя Д. Г. И..
Прието е обаче, че настъпилото разваляне на приватизационния договор е без значение за придобитото от [фирма] право на собственост върху спорния имот, доколкото легитимиращата го сделка /сключен в нотариална форма договор за покупко-продажба от 24.02.2010г., вписан в същия ден/ предхожда вписването на исковата молба на Столична община по гр.д.№11525/2015г. за разваляне на приватизационния договор.
С оглед на това е прието, че правата на ответното дружество са противопоставими на Столична община съгласно правилото на чл.88, ал.2 ЗЗД, което установява фингирано правоприемство, като защитата на чл.88, ал.2 ЗЗД ползва всеки последващ приобретател на правото на собственост, независимо от неговата субективна добросъвестност.
Изложени са и съображения по приложението на чл.32а ЗПСК, като е прието, че тази разпоредба не въвежда като процесуална предпоставка за упражняване правото на иск за разваляне на приватизационния договор по съдебен ред /чл.87, ал.3 ЗЗД/ предявяването на иск за неустойки, тъй като има предвид предприемане на действия по предявяване на неустойките, за да достигне до длъжника поканата за ги заплати, а не предявяването на иск. Посочено е, че развалянето на договора е крайна мярка и целта е да се предотврати развалянето на приватизационния договор, ако се платят доброволно неустойките по него, както и че правото на разваляне на договора е субективно потестативно право и упражняването му е предоставено единствено на преценката на неговия носител и по никакъв начин не се ограничава с посочената разпоредба. Прието е, че правото на изправния кредитор да развали сключения договор не е обусловено от поредност и обвързаност с иск за заплащане на неустойки, а и с факта на разваляне на договор, който не е за продължително или периодично изпълнение /какъвто е и процесният приватизационен договор/, за кредитора е налице възможност да претендира неустойки само за вредите от неизпълнението поради разваляне, но не и останалите неустойки за неизпълнение на конкретни договорни задължения, обусловили развалянето.
Вземайки предвид така изложените от въззивния съд съображения, настоящият състав на Първо ГО на ВКС приема, че подържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
Първият поставен въпрос не може да се приеме за обуславящ, тъй като съображенията на въззивния съд по претенцията за предаване на владението са свързани с приложението на разпоредбата на чл.88, ал.2 ЗЗД, което не би могло да се обвърже с предявяването или непредявяването на претенции за неустойка – независимо от това дали предявяването на претенцията за неустойка ще се приеме за задължително предхождащо предявяването на претенцията за разваляне на договора или не, правата на третото лице-приобретател винаги ще бъдат определени с оглед обстоятелството дали прехвърлителната сделка е сключена преди или след вписване на исковата молба за разваляне на договора. Обстоятелството кога е предявена претенцията за неустойка е ирелевантно за правата на приоретателя.
Изразеното от въззивния съд становище по приложението на чл.88, ал.2 ЗЗД съответства изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, според която доколкото исковата молба, с която се иска развалянето на договор по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД подлежи на вписване, то вписването защитава правата на трети лица, придобили права върху вещта, подлежаща на връщане, преди вписването на исковата молба, съгласно разпоредбата на чл.88, ал.2 от ЗЗД. Под трети лица, по смисъла на разпоредбата на чл.88, ал.2 от ЗЗД, предвид систематичното място на нормата, следва да се разбират лица, извън страните по договора, развален по съдебен ред. Отговорността за неустойки е на приобретателя по приватизационния договор, докато противопоставимостта на последващата разпоредителна сделка се преценява в отношенията между последващия приобретател по тази сделка и прехвърлителя по приватизационния договор. В този смисъл решение №101/27.04.2011г. по гр.д.№1255/2010г., Второ ГО на ВКС, решение №178/17.10.2013г. по гр.д.№1690/2013г., Второ ГО на ВКС; решение №44/27.03.2015г. по гр.д.№6096/2014г. на Първо ГО на ВКС и др./.
Приложимостта на разпоредбата на чл.88,ал2. ЗЗД по отношение на приватизационен договор би могло да се ограничи само при наличието на специална правна норма в този смисъл. Доколкото обаче подобна правна норма в българското законодателство не е установена, нито може да се приеме, че съществува неяснота по отношение приложимостта на разпоредбата на чл.88, ал.2 ЗЗД, то не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по втория, поставен от касатора въпрос – приложение следва да намери разрешението, давано от съдебната практика във всички случаи на разваляне на договор за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот независимо от вида на разпореждането.
Изводите на въззивния съд по приложението на материалния и процесуален закон съответстват на практиката на ВКС, поради което следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №76/04.01.2018г., постановено от Софийски градски съд, ГО, III-Б въззивен състав по в.гр.д.№10439/2017г. по подадената от Столична община касационна жалба.
ОСЪЖДА Столична община на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на [фирма] сумата от 500лв. /петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: