5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
София, 29.10.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1269 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№722/21.01.2019г., подадена от Т. Г. Т. от [населено място] срещу решение №396/17.12.2018г., постановено от I-ви въззивен състав на ГО на Старозагорския окръжен съд по в.гр.д.№1340/2018г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба между Д. В. В., К. С. К., Б. Д. Д., Г. Г. Г. и Т. Г. Т. на поземлен имот с идентификатор ……….. по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], с площ от 162 кв.м., при квоти 12/24 ид.части за Д. В. В., 2/24 ид.части за К. С. К., 4/24 ид.части за Б. Д. Д., 3/34 ид.части за Г. Г. Г. и 3/24 ид.части за Т. Г. Т..
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че материалноправният въпрос, на който е следвало да отговори въззивния съд е дали е допустима делба на маломерен парцел, в който има постройка в режим на етажна собственост и в която всички членове на етажната собственост са съсобственици на УПИ и има трето лице за етажната собственост, което е съсобственик само на УПИ; може ли УПИ да има статут на самостоятелен обект за делба, след като от него не могат да се обособят самостоятелни УПИ съгласно изискванията на ЗУТ.
Според касатора поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като в обжалваното решение въззивният съд се е позовал на практика на ВКС /решение №28/01.02.2012г. по гр.д.№331/2011г. на Второ ГО на ВКС и решение №71/25.05.2017г. по гр.д.№3936/2016г. на Първо ГО на ВКС/, но има и практика на ВКС в обратния смисъл /решение №201/07.08.2001г. по гр.д.№583/2000г. на Първо ГО на ВКС; решение №86/20.02.2006г. по гр.д.№730/2005г. на Първо ГО на ВКС и решение №561/01.03.2011г. по гр.д.№492/2010г. на Първо ГО на ВКС/.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК съделителят Д. В. В. чрез процесуалния си представител адв.Г. Ж. Г., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
Д. В. В. е предявил срещу К. С. К., Б. Д. Д., Г. Г. Г., Т. Г. Т. и Община Стара Загора иск за делба на поземлен имот с идентификатор ………… по КККР на [населено място] с площ от 160кв.м.
Производството е във фазата по допускане на делбата.
С постановеното от първоинстанционния съд решение по отношение на Община Стара Загора искът за делба е отхвърлен и в тази част като необжалвано решението е влязло в сила. Имотът е допуснат до делба само между съделителите Д. В. В., К. С. К., Б. Д. Д., Г. Г. Г. и Т. Г. Т., като по делото е безспорно установено от събраните доказателства, че тези съделители са съсобственици на процесния ПИ, както и че в имота има построена двуетажна жилищна сграда, в която Г. Г. Г. и Т. Г. Т. притежават при равни права собствеността върху западната част от жилищната сграда, състояща се на сутеренния етаж от три сутеренни стаи /№2, №2 и №3/ и антре №1 и на втория етаж от три стаи /№1, №2 и №3/ и антре №3, а К. С. К. и Б. Д. Д. притежават първия етаж от източната половина на жилищната сграда, състоящ се от спалня, дневна, столова , кухненски бокс, антре, както и ? ид.част от тоалетната и от общите части на сградата за К. К., и втория етаж от източната половина на жилищната сграда, състоящ се от спалня, дневна, столова, кухненски бокс, антре, както и ? ид.част от тоалетната и от общите части на сградата за Б. Д..
Не се спори, че Д. В. В. не притежава самостоятелен обект, нито идеална част от самостоятелен обект в построената в имота жилищна сграда.
Спорен между страните е въпросът съставлява ли дворното място обща част на построената в него в режим на етажна собственост жилищна сграда и може ли то да бъде предмет на съдебна делба.
В обжалваното решение са изложени съображения, че с оглед трайната съдебна практика /решение №28/01.02.2012г. по гр.д.№331/2011г. на Второ ГО на ВКС, решение №71/25.05.2017г. по гр.д.№3936/2016г. на Първо ГО на ВКС и цитираните в него решения на ВКС/, когато в дворното място е построена сграда, в която правото на собственост върху различни самостоятелни обекти принадлежи на различни лица, но не всички собственици на самостоятелни обекти притежават идеални части от мястото, а наред с това право на собственост върху идеални части от дворното място притежава и лице, което няма вещни права върху самостоятелен обект в сградата, дворното място няма статут на обща част по смисъла на чл.38 ЗС и може да бъде предмет на съдебна делба.
Прието е, че и в настоящия случай това разрешение следва да намери приложение, тъй като съделителят Д. В. В. не притежава самостоятелен обект в сградата, но притежава идеална част от мястото, в което тя е построена.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, съдържаща се в постановени по реда на чл.290 от сега действащия ГПК решения и посочена в обжалваното решение.
Сочените от касатора в изложението към касационната жалба решения на тричленни състави на ВКС, постановени при действието на ГПК/отм./ не дават основание към настоящия момент да се приеме различно разрешение, нито да бъде споделена тезата, че поставеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В решение №86/20.02.2006г., постановено по гр.д.№730/2005г. от тричленен състав на Първо ГО на ВКС, е разгледана хипотеза, при която имотът, предмет на делба, е създаден по регулация чрез обединяване на два парцела, като във всеки от тези два парцела са били изградени сгради, собствеността върху които принадлежи на отделни групи съсобственици, но всички съсобственици притежават идеална част от терена. Изразеното в това решение становище за недопустимостта на делбата на дворното място в подобна хипотеза по причина невъзможността в първата фаза на делбеното производство да бъде проведена процедурата по чл.201 ЗУТ, е вече изоставено в практиката на ВКС, според която е допустима делба на дворно място, в което са изградени самостоятелни обекти, принадлежащи в индивидуална собственост на всеки един от съделителите, ако по делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, според което е налице възможност за обособяване на самостоятелни УПИ от съсобствения имот и е проведена процедура по чл.201 ЗУТ / решение №201/19.10.2015г. по гр.д.№2585/2015г., Първо ГО на ВКС; решение № 293 от 12.12.2011г. по гр.д. № 265/2011г. на ІІ г.о.; решение №74/22.06.2018г. по гр.д.№2879/2017г., Второ ГО на ВКС/.
Изоставено в практиката на ВКС е и становището, изразено в решение №201/07.08.2001г. по гр.д.№567/2000г. на Първо ГО на ВКС, според което е недопустима съдебна делба на дворно място, сградите в което принадлежат на отделни съсобственици на парцела, дори когато право на собственост върху идеални части от дворното място имат и лица, които не притежават право на собственост върху сградите.
Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №71/25.05.2017г. по гр.д.№3936/2016г. на Първо ГО на ВКС, в практиката на ВКС е пояснено, че правилото на чл.38, ал.1 ЗС се прилага само в случаите, при които етажните собственици притежават идеални части от дворното място, които съответстват на предвиденото в чл.40, ал.1 ЗС. Когато в мястото има сграда в режим на етажна собственост, но не всички собственици на самостоятелни обекти притежават идеални части от дворното място, а наред с това идеални части от дворното място притежава и лице, което няма вещни права върху самостоятелен обект в сградата, дворното място няма статут на обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС. В този смисъл е решение № 28 от 01.02.2012 г. по гр. д. № 331/2011 г. на ВКС, II. В същия смисъл са и други решения, в които най-общо се приема, че при сгради в режим на етажна собственост дворното място не винаги представлява обща част – решение № 124 от 20.10.2014 г. по гр. д. № 2054/2014 г. на ВКС, II ГО; решение № 481/25.05.2011 г. по гр. д. № 979/2009 г. на ВКС, I ГО; решение № 165 от 03.01.2017 г. по гр. д. № 98/2016 г. на ВКС, I ГО.
Или както се приема в решение №481/25.05.2011г. по гр.д.№979/2009г. на І ГО на ВКС, правно невъзможно е дворът да е обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС и същевременно идеална част от него да е собственост на трето лице, което не притежава самостоятелен обект в етажната собственост, тъй като делът на етажните собственици в общите части на сградата се определя по правилото на чл.40, ал.1 ЗС като съотношение между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост, като разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗС е императивна и съсобствениците не могат да уговарят други дялове, несъобразени с нея. Участието в съсобствеността на дворното място, наред с етажните собственици на трето лице, чуждо на етажната собственост, обуславя обикновена съсобственост, която на общо основание може да бъде прекратена чрез делба, като съществуващата етажна собственост в него следва да бъде съобразена във фазата по извършване на делбата, тъй като правилото на чл.40 ЗС в подобна хипотеза не може да намери приложение.
Соченото от касатора решение №561/01.03.2011г., постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№492/2010г. от тричленен състав на Второ ГО на ВКС, също не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване – в разгледания от тричленния състав на Второ ГО на ВКС случай всеки един от собствениците на дворното място притежава и самостоятелен обект в построена в това дворно място сграда.
В хипотези като настоящата следователно според трайно установената практика на тричленните състави на ВКС, делбата е допустима, като преценката за начина на ликвидиране на съсобствеността следва да бъде извършена във фазата по извършване на делбата.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №396/17.12.2018г., постановено от I-ви въззивен състав на ГО на Старозагорския окръжен съд по в.гр.д.№1340/2018г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: