ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 490
София,30.12,.. .2008 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 29.12.2008 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело №461/2008 година
Производството е по чл.278, ал.1 и сл. ГПК във вр. с чл.279 ГПК.
Образувано е по частната жалба на В. Т. Ш. от гр. София против разпореждане на Софийски апелативен съд от 30. 10. 2008 год., постановено по гр.д. № 11/2008 год., с което на осн. чл.286, ал.1,т.2 ГПК касационната жалба на настоящия частен жалбоподател, вх. № 4824/02.07.2008 год. е върната обратно на нейния подател.
Частният жалбоподател поддържа оплакване за неправилност по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което иска отмяна на обжалвания съдебен акт. Твърди, че доколкото в обстоятелствената част на касационната му жалба са наведени доводи за допуснато от въззивната инстанция нарушение на принципа на справедливостта, въведен с чл.52 ЗЗД, то предвид ноторния факт на противоречиво определян размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е следвало да приеме, че се касае до наличие на селективния критерий по чл.280, ал.1,т.2 ГПК и не е необходимо прилагането на отделни съдебни решения, материализиращи това противоречие. Наведени са и доводи, че щом касаторът изрично е отбелязал отсъствието на трайна и категорична съдебна практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД, то не е било необходимо допълнително изложение по чл.284, ал. З, т.1 ГПК,във вр. с чл.280, ал.1,т. З ГПК.
Ответната по частната жалба страна не с взела становище по реда на
чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното разпореждане, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт, съставът на Софийски апелативен съд е разпоредил връщане на касационната жалба на касатора, поради неотстранена в срок нейна нередовност и съгласно чл.274, ал.2 във вр. с ал. 1,т.2 ГПК и чл.286, ал.2 ГПК постановеното от въззивния съд разпореждане подлежи на обжалване пред тричленен състав на ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С разпореждане от 11.08.2008 год. постановено по гр.д. № 11/2008 год. състав на Софийски апелативен съд е оставил без движение касационната жалба на В. Т. Ш., подадена чрез адв. К. Н. , поради нередовност на същата, изразяваща се в отсъствие на изискуемите се от чл.284, ал. З, т.1 и т.4 ГПК приложения – документ за внесена държавна такса от 30.00 лв. и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. В съответствие с разпореденото от чл.285, ал.1 ГПК на касатора е указано да отстрани така констатираната нередовност на подадената от него касационна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението до него. Последното е редовно връчено на страната на 15. 07. 2008 год., както сочи приложения по делото препис от призовка и следователно срокът по чл.285, ал.1 ГПК е изтекъл на 21.07.2008 год.- присъствен ден. С молба от 16.07.08год. касаторът Ш. , чрез адв. К е представил в канцеларията на въззивния съд единствено документ за внесена държавна такса в размер на 30.00 лв.
Следователно правилно въззивната инстанция е счела, че липсата на представено в срок изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК обосновава правен извод за наличие на предпоставките на чл.286, ал.1,т.2 ГПК и е приложила установената със сочената правна норма процесуална санкция- връщане на касационната жалба на нейния подател.
Обстоятелството, че необходимите за редовността на касационната жалба приложения към същата, в които изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК се включва, са изчерпателно посочени от законодателя, обуславя и правната несъстоятелност на доводите на касатора за липсата на необходимост от изрично излагане на основанията по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК.
Дори и да се възприеме разбирането, че не съществува процесуална пречка изложението по чл.284, ал. З, т.1 ГПК да бъде изготвено като част от касационната жалба на страната, то разглежданият случай не попада в сочената хипотеза.
Обстоятелството, че в последния абзац от касационната си жалба касаторът е възпроизвел буквално текста на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК не е основание да се приеме, че е налице изготвено като приложение изложение по см. на чл.284, ал. З т.1 ГПК и като е съобразил горното Софийски апелативен съд правилно е приложил процесуалния закон. Отделен в тази вр. е и въпросът, че в тежест на касатора законодателят е вменил и задължението да установи твърдяното противоречие, което означава поне да бъде цитирана онази практиката на ВКС, с която даденото от въззивната инстанция в обжалваното решение тълкуване на чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД влиза в противоречие, което по делото не е изпълнено и към настоящия момент.
Водим от горното, ВКС състав на второ отделение, търговска колегия
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 30.10.2008 год., по гр. д. № 11/2008 год. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: