О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
София, 30 юни 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 3198/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, ГПК.
Образувано е по частна жалба на Прокуратурата на РБ срещу определение от 27.03.2014 год. постановено по гр.д. № 16276/2012 год. на СГС, ІІІ г състав, с което на осн. чл. 248 ГПК Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Е. Й. В., сумата 300 лв. разноски по делото.
Правят се оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател твърди, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение не съответства на приложимата към момента на постановяване на определението Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет. Развива съображения, че дължимият размер на адвокатското възнаграждение , доколкото упълномощеният адвокат е изготвил само въззивната жалба, но не е взел участие в проведеното открито съдебно заседание, следва да съответства на минималния размер на адвокатските възнаграждения за тази дейност съгл. чл. 9 от Наредбата , а именно 150 лв. С оглед на това се иска обжалваното определение, с което е присъдена адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. да бъде отменено за размера над 150 лв. като се приеме, че с оглед сложността на делото за размера над тази сума същото е завишено.
Ответницата по частната жалба Е. Й. В. от [населено място] чрез адв. П. В. оспорва частната жалба. Моли определението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество , същата е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение Софийският градски съд е приел, че Е. Й. В. е била ответник по въззивна жалба на Прокуратурата на РБ срещу решението по гр.д. №30183/2011 год. на СРС, 33 състав , която е оставена без уважение, че същата е била представлявана пред въззивната инстанция от адвокат , който е представил пълномощно и договор за правна помощ с договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Доколкото с решението по делото от 19.12.2013 год. съдът не се е произнесъл по искането й за разноски е приел, че искането по чл. 248 ГПК е основателно и е осъдил прокуратурата да заплати разноски в размер на адвокатското възнаграждение от 300 лв.
Определението е правилно. С оглед изхода на спора по гр.д. 16276/2012 год.на СГС, ІІІ г състав, на осн. чл. 78,ал.1 ГПК съдът е присъдил удостоверените по надлежния ред от молителката разноски. Доводите, които прокуратурата на РБ развива в настоящото производство на практика съставляват възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, които е следвало да направят с отговора на молбата по чл. 248 ГПК, получена от техен представител на 21.02.20114 год. , което не са сторили , поради което това възражение е преклудирано.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 27.03.2014 год. постановено по гр.д. № 16276/2012 год. на СГС, ІІІг състав, с което на осн. чл. 248 ГПК Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Е. Й. В. от [населено място] сумата 300 лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: