3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
гр.С., 04.05..2015 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.№ 6891 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. С., подадена чрез адвокат А. С. срещу въззивно решение № 1150 от 9.06.2014 г. по гр.д.№ 735/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което като е потвърдено решение от 18.12.2013 г. по гр. д. № 10533/2012 г. на Софийски градски съд е уважен частично предявеният от Министерство на здравеопазването на Република България срещу М. А. С. иск за сумата 14 319.37 лева, представляваща обезщетение за ползване на имот- частна държавна собственост, за периода от 27.07.2009 г. до 27.07.2012 г., ведно с лихвите от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на основание §4, ал.3 от Закона за държавната собственост, както и лихви за забава от 26.06.2012 г. до 27.07.2012 г. в размер на 129.30 лв.
В изложение по чл.284, ал.3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, по следните въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: императивна правна норма ли е разпоредбата на чл.236, ал.1 ЗЗД и прилага ли се за наемни правоотношения за жилища, които са държавна собственост. Поддържа се, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна- Министерство на здравеопазването, [населено място] чрез процесуалните представители М. М. и Р. П. в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като под квалификацията „правен въпрос” са изложени твърдения за неправилност на решението.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима, но не са налице основания за допускане до касационно обжалване.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на Министерство на здравеопазването сумата 14 319.37 лв., представляваща обезщетение за ползване на ведомствено жилище, ведно със законната лихва, както и лихва за забава, Софийски апелативен съд е възприел изводите, че между страните по делото е сключен договор за наем от 11.11.1997 г., с който на жалбоподателката е било предоставено за временно и възмездно ползване ведомствен апартамент № 33 в [населено място], [улица], [жилищен адрес] ет.ІІІ за жилищни нужди, за срок от три години. С допълнителни споразумения действието му е продължено до 1.07.2005 г. Със заповед № РД-15-2316 от 30.07.1999 г. трудовият договор на А. с Министерство на здравеопазването е бил прекратен на основание чл.325, т.3 КТ. Приел е, че след 1.07.2005 г. страните не са подписвали споразумение за продължаване на наемния договор, поради което след тази дата ползването на ведомственото жилище от жалбоподателката е без правно основание. Приел е за неоснователно възражението за трансформиране на срочния договор в безсрочен на основание чл.236, ал.1 ЗЗД, тъй като според чл.3, ал.2 от договора за наем, продължаване действието на договора може да се извърши само писмено, а според чл.24, ал.1 З., наемните правоотношения се прекратяват при условията предвидени в договора, и по реда на ЗЗД. Според тази разпоредба, при наличието на изрична уговорка за писмено съгласие на страните, действието на договора не може да бъде продължен като безсрочен. Приел е за несъстоятелно позоваването на чл.236, ал.1 ЗЗД, тъй като тази разпоредба намира приложение само доколкото страните не са уговорили нещо различно в договора. В обобщение съдът е приел, че договорът е прекратен с изтичането на срока, и от тази дата жалбоподателката дължи обезщетение за ползване на ведомственото жилище.
Поставените в изложението въпроси – императивна правна норма ли е разпоредбата на чл.236, ал.1 ЗЗД и прилага ли се за наемни правоотношения за жилища, които са държавна собственост не са обуславящи за изхода на спора. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК разрешение правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. К. е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. В случая решаващият извод на въззивния съд е, че с изтичане срока на последното допълнително споразумения договорът за наем е прекратен, тъй като според чл.3, ал.2 от същия, продължаване действието на договора може да се извърши само писмено, а такова споразумение след 1.07.2005 г. не е подписано. Според чл.24, ал.1 З., наемните правоотношения се прекратяват при условията предвидени в договора, и по реда на ЗЗД. Независимо от това отговорът на поставените в изложението въпроси не би променил крайния извод на съда, че за периода 27.07.2009 г. до 27.07.2012 г. жалбоподателката е ползвала ведомственото жилище без правно основание и дължи обезщетение. Това е така защото дори да се приеме, че договорът се е трансформирал в безсрочен, то с нотариална покана, за която в писмената защита депозирана пред въззивната инстанция се признава, че жалбоподателката я е получила на 7.01.2009 г. същият е прекратен, считано от 7.02.2009 г., т.е. след тази дата ползването на жилището е без правно основание и за посочения по-горе период се дължи обезщетение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 1150 от 9.06.2014 г. по гр.д.№ 735/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :