4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
[населено място], 06.10.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1268/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] против решение №10/12.01.2017г. по в.т.д.№728/16г. на Пловдивски апелативен съд в частта,с която след частична отмяна на решение №107/12.08.2016г. по гр.д.№65/15г. на Кърджалийски окръжен съд застрахователят е осъден да заплати в полза на Т. П. Д. на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ още 14 000 лв. /над присъдените от първата инстанция 6000 лв./ ,представляващи обезщетение за причинени й вследствие на ПТП неимуществени вреди,ведно със законната лихва.
В касационната си жалба са наведени оплаквания за неправилност на въззивното решение,поради неправилно приложение на материалния закон и допуснато процесуално нарушение,както и за необоснованост на изводите,довели до обжалвания резултат. Изложени са твърдения за липса на произнасяне в мотивите на апелативния съд по наведените от касатора в отговора му на въззивната жалба доводи и възражения за наличие на влошено общо здравословно състояние – независими и предхождащи ПТП заболявания,напреднала възраст на ищцата и неспазени лекарски предписания – обстоятелства,довели до настъпилите последващи усложнения. Твърди се неправилно приложение на нормата на чл.52 ЗЗД,с което се свързва довод за неоснователно увеличаване от страна на въззивния съд на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното:
Първата инстанция е сезирана с предявен от Т. П. Д. срещу ЗК [фирма] пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 26 000 лв. за причинени й в резултат на настъпило на 11.03.2015г. ПТП неимуществени вреди – болки и страдания. В производството пред ОС Кърджали ответникът е противопоставил срещу основателността на иска възражения за съпътстващо влошено общо здравословно състояние,наличие на предхождащи ПТП заболявания,напреднала възраст на ищцата и неспазване на лекарските предписания,което е довело до забавяне на оздравителния процес.Съдът е обосновал с тези обстоятелства извод за липса на причинна връзка между виновното и противоправно поведение на деликвента и настъпилите след счупването при ПТП на раменната кост на ищцата усложнения, изразяващи се в по-дълъг от обичайното оздравителен процес, невъзможност за пълно оздравяване, останали ограничени /до степен на невъзможна абдукция/ и болезнени ротаторни движения, нарушена чувствителност и изтръпване на ляв горен крайник , поради което е намерил за основателен и доказан иска само до размер на 6000 лв.,която сума и е присъдил с решението си,а в останалата част е отхвърлил предявения на основание чл.226 КЗ/отм./ иск. За да промени този резултат с въззивното решение Пловдивски апелативен съд е разгледал посочените усложнения не в аспект на съпричиняване от страна на ищцата /както е твърдял ответникът в отговора си на исковата молба/, нито като резултат от проведено неправилно или неспазено лечение. Приел е,че по-дългият оздравителен период и невъзможността да се постигне пълно възстановяване на организма на пострадалата са свързани както с напредналата й възраст /87г./,така и със съпътстващо заболяване /остеопороза/,но тези вреди не представляват последващо възникнало заболяване или увреждане,а са пряка последица от полученото вследствие претърпяното ПТП увреждане – счупване на раменната кост.За да определи размера на заместващото претърпените неимуществени вреди обезщетение,съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД,въззивният съд е съобразил вида,характера,броя на уврежданията; продължителността на търпените болки; физическия,психологически и битов дискомфорт; продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния период; прогнозата за възстановяване; социално-икономическите условия и стандарта на живот; лимитите на застраховане към датата на застрахователното събитие.Обосновавайки по този начин крайния си извод,съдът е възприел като справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД еквивалент за възмездяване на вредите в размер на 20 000 лв.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи,че в атакуваното решение съдът е разрешил въпрос „относно задължението на въззивната инстанция при отмяна на решението и аргументиране на противоположен извод – за основателност на предявения иск,да обсъди своевременно наведените правозащитни и правоизключващи възражения на ответната страна,да изложи мотиви,като даде отговор на изложените от въззиваемия конкретни съображения срещу твърдяната от въззивника порочност на решението“,което разрешение е в противоречие с практиката на ВКС,обективирана в р.№101/03.06.15г. по т.д.№1740/14г. на първо т.о. Посочено е в т.2 от изложението,че съдът се е произнесъл и „по материално-правния въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД“ в противоречие с практиката на ВКС – ППВС №4/68г.,р.№78/07.05.13г. по т.д. №490/12г. на второ т.о.,р.№151/12.11.13г. по т.д.№486/12г. на второ т.о. и р. 079/16.04.13г. по т.д.№964/11г. на второ т.о. Конкретни въпроси от значение за изхода на спора /които са били включени в предмета на делото и са обусловили правната воля на съда/,съгласно общия критерий на чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС,касаторът не е формулирал. Доколкото съдът няма нито право,нито задължение да извлича такива от съдържанието на касационната жалба или изложението с оглед спазване принципа на равнопоставеност,следва да се приеме,че във връзка с релевираната допълнителна предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК /противоречие със задължителна съдебна практика/ не е осъществен общият критерий за допустимост.Последното е достатъчно основание за отказ да бъде предоставен достъп до касация,без да се разглежда наличието на сочената допълнителна предпоставка.
В т.3 от изложението процесуалният представител на дружеството-касатор е поставил въпроса „Съставлява ли възрастта на низходящите на пострадалия самостоятелен критерий за определяне размера на обезщетението с оглед приетото с ППВС №4/1961г.?“ Въпросът,освен че не обуславя принципно изхода по делото, доколкото изобщо няма връзка с фактите , на които е основан иска , не е и бил въведен с конкретно възражение в предмета на спора,поради което и не е бил разрешаван от съда по начин,който да е довел до обжалвания резултат.Поради това така поставеният въпрос няма характер на правен по смисъла на т.1 от ТР №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. С въпроса не е обоснован който и да е от допълнителните критерии на чл.280 ал.1 т.т.1,2 или 3 ГПК,като в изложението само общо е посочено,че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,противно на възприетото с т.4 от ТР №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Изложеното налага да бъде отказано допускането на въззивното решение до касационен контрол.
Предвид този изход и на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на процесуалния представител на ответника по касационната жалба адв. М.Т. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, което, изчислено по реда на чл.9 ал.3 вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , възлиза на 712 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд,състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №10/12.01.2017г. по в.т.д.№728/16г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗК [фирма] с ЕИК[ЕИК] , седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата на адв. М. Т. от АК Хасково с адрес [населено място] [улица] ет.2 офис 7 сумата 712 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.