О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
София, 09.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3595 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. Д. срещу решение № 22 от 13.03.2015 г. по в.гр.д.№ 344 от 2014 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 230 от 18.08.2014 г. по гр.д.№ 2470 от 2011 г. за извършване на делбата на допуснати до делба движими и недвижими вещи между М. Н. Д. и А. Т. А. чрез разпределение на вещите по реда на чл.353 ГПК.
В касационната жалба се твърди, че решението на Разградския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на горепосочената разпоредба би било произнасянето на ВКС по следния правен въпрос: „Ако с официалните си действия и изявления съдът е създал у страната в процеса определено убеждение, което я е мотивирало да формира съответно процесуално поведение, то при настъпили негативни последици от тази причинно-следствена връзка, следва ли в същото производство засегнатата страна да иска прилагането на чл.81 ЗЗД или да търси отговорност за нанесени вреди”.
В писмен отговор от 29.06.2015 г. ответникът А. Т. А. оспорва жалбата. Претендира за разноските по делото.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, в касационната жалба или в нарочно изложение към нея касаторът следва да посочи правни въпроси, които са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело. ВКС не може служебно да поставя такива въпроси, освен ако тези въпроси не касаят нищожността или недопустимостта на обжалваното решение. Н. на правен въпрос от касатора е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване.
В настоящия случай касаторката не е посочила правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК нито в жалбата, нито в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Поставеният от нея въпрос за евентуалната отговорност на съда за настъпили за страната по делото вреди от официални действия или изявления на съда, които са създали у страната определено убеждение, което я е мотивирало да формира съответно процесуално поведение, е свързан с допустимостта и основателността на един бъдещ процес за вреди, но не и с настоящото дело за извършване на делбата. Този правен въпрос въобще не е включен в предмета на делото за делба, поради което и не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Поради това и тъй като други правни въпроси не са посочени от касаторката, само на това основание касационното обжалване на решението на Разградския окръжен съд не следва да бъде допускано.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката М. Д. дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника А. А. направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1 000 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 22 от 13.03.2015 г. по в.гр.д.№ 344 от 2014 г. на Разградския окръжен съд.
ОСЪЖДА М. Н. Д. със съдебен адрес: [населено място], [улица], бл.”Я.”, вх.4, ап.2, адв.А. Ч. да заплати на А. Т. А. от [населено място] поляна, общ.П., обл.Б. чрез адв.М. Г. от [населено място], [улица], ет.5, офис 3, на основание чл.78 ГПК разноски по делото пред ВКС в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.