О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
гр.София, 21.05.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми май, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N455 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 02.12.2008г. по гр.д. № 929 / 2008г., с което Софийски окръжен съд, като е отменил решение от 18.07.2008г. по гр.д. №163/2008г. на Ихтимански РС частично и го е оставил в сила в друга част, е уважил предявените от Л. И. искове срещу Е. ”Б”-И. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Е. ”Б”-гр. И. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът Л. И. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените от Л. И. искове срещу Е. ”Б”- И. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е установил, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 1/01.02.2008г., връчена на 11.02.2008г., на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, вр. с чл.190, ал.1, т.2 КТ, за неявяване на работа 29.01.2008г. до 01.02.2008г. включително, като уволнената е заемала длъжност ”продавач-консултант”. Съдът изложил съображения за това, че уволнението е незаконно, тъй като заповедта не съдържа необходимите реквизити по смисъла на чл.195, ал.1 КТ – не е мотивирана и не са представени доказателства от работодателят, че е изискал писмени обяснения на работничката, а тя е представила доказателства-медицински документи за заболяване през периода на неявяването й на работа, поради което са били налице уважителни причини за отсъствието й.становено е било също така, че първоначално на работничката е била поставена диагноза неинфекциозен гастроентерит и колит, но на 14.02.2008г. е констатирана бременност в пети месец, като на 13.02.2008г. е поискала отсъствието й да се оформи като отпуск, като е представила и болничен лист, който е изпратен в НОИ, но работодателят е отказал и едва тогава е поискал и обяснения, каквито е получил от нея на 22.02.2008г. , т.е. след уволнението.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба работодателят е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно относно възможността, да се установи излушването обясненията на работника при дисциплинарно уволнение и чрез събиране на гласни доказателства. Представя и решение по гр.д. №472/1988г. на ВС, в което е прието, че изслушване на обяснения от работника може да се установява с всички доказателства, решение по гр.д. №793/1990г. на ВС, в което е прието, че не се изискват такива, ако не са дадени по вина на работника.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно за допустимостта и на гласните доказателства за доказване изслушването на работника преди уволнението му, но в случая съдът като е извършил проверка на всички доказателства е направил извод, че не е изслушана работничката преди уволнението, а едва след като й е била връчена и заповедта за това. В трайната практика се приема, че е възможно събирането й на гласни доказателства за установяване факта, че работникът е изслушан преди да му бъде наложено дисциплинарно наказание, но е необходимо да бъде установено, че същият да е изслушан при уволнението му при условията на чл.190, ал.1, т.2 КТ. Правнорелевантен за действието на тази закрила е моментът на връчване на заповедта за уволнение – моментът, в който изявлението за прекратяване на договора достига до адресата, независимо от момента на прекратяване на трудовото правоотношение. В практиката е застъпено разбирането, че съобразно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, както и да събере и оцени доказателствата, свързани с извършените дисциплинарни нарушения. Така би бил осъществен един от съществените елементи на дисциплинарната процедура, като бъде дадена е възможност на подлежащия на уволнение работник или служител, да се защити. Именно като е установил липсата на такъв съществен елемент от дисциплинарната процедура чрез анализ на всички доказателства по делото – гласни и писмени, съдът в съответствие с практиката е приел за установено, че уволнението е незаконно.
Направените в жалбата оплаквания за неправилна преценка на доказателствата по делото касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на същите, които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. То не касае тълкуване по приложение на самия материален закон, което да налага корекция на правните изводи, тъй като те не съответствуват на точното приложение на материалния закон, а касае преценка на конкретни обстоятелства с оглед спецификата на всяко нарушение на трудовата дисциплина.
Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, при която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма, което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Жалбоподателят не твърди, че е налице липса на съдебна практика по този въпрос, нито че тя е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1 т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Не са изложени и конкретни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за предварителната закрила при уволнение визирана в разпоредбата на чл.193 влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото, при наличие на непротиворечива практика за наличие на такава.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решение от 02.12.2008г. по гр.д. № 929 / 2008г. на Софийски окръжен съд по жалба на Е. ”Б.- Б. Д. гр. И..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: