4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
София, 12.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1003 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. К. С. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. З. С., против въззивното решение № 245 от 5 юни 2012 г., постановено по в.гр.д. № 278 по описа на апелативния съд в гр. Пловдив за 2012 г., с което е потвърдено решение № 135 от 13 януари 2012 г., постановено по гр.д. № 99 по описа на окръжния съд в гр. Смолян за 2011 г. за отхвърляне на предявените от С. против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] искове за заплащане на сумата от 20 хиляди лева обезщетение за неимуществени вреди поради уронване на доброто име в обществото, и сумата 10 хиляди лева обезщетение за неимуществени вреди от дълбок емоционален стрес, довел до болки и страдания, причинени от статията „Шеф на горска кооперация даден на главния прокурор”, заедно със законните лихви върху главницата от датата на публикуване на статията, и касаторът е осъден за разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като съдът не е отчел основния извод на ревизора С. В., автор на посочения от съда ревизионен доклад, в който не се съдържат данни за злоупотреба или реална щета за кооперацията; добрите журналистически практики изискват пълно и всестранно изследване на информацията, които са заложени в Етичния кодекс на българските медии и неговите норми за журналистическа етика; установено е, че при изготвяне на статията не е дадена възможност на касатора да изрази мнение и становище; разпространената информация е недостоверна и неточна, което е в разрез с журналистическата практика и представлява злоупотреба с правото на свобода на словото; статията противоречи на конституционните права на гражданите и е в разрез с конституционно установените гаранции за защита правата на гражданите. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: за достоверността на изнесените факти и обстоятелства, които отговарят на понятието информация и са елемент от състава на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД; публикуването на недостоверна и едностранчива информация в статията „Шеф на горска кооперация даден на главния прокурор” причинило ли е увреждането на ищеца като е създала негативна обществена нагласа спрямо личността му и му е причинила болки и страдания и представляват ли изнесените в статията факти и обстоятелства резултат от извършването на „добра журналистическа практика. Сочат се две решения на ВКС, постановени по отменения ГПК.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] не представя отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че са изнесени отговарящи на истината факти и обстоятелства, които са събрани от автора на статията в съответствие с добрите журналистически практики – посочен е действителен сигнал до прокуратурата и правдиво са изнесени разкритията на А. С., направени на общото събрание на кооперацията, на което е била разглеждана дейността на ищеца като председател на кооперацията, довела до тежки финансови задължения и налагане на запор, представен е и нотариален акт; коментарът не съдържа обидни или злепоставящи квалификации за личността на ищеца; избраното заглавие на статията е журналистически метод, който не подлежи на контрол и намеса, тъй като съдържа субективното отношение на журналиста и представлява журналистическа позиция; безспорно е налице конфликт на интереси (в измерението му на засягане интересите на оглавяваната от ищеца кооперация), изнесен в статията, за ищеца, и той се признава и от самия него; наказателното производство срещу ищеца е прекратено, тъй като по смисъла на чл. 282 НК не е налице престъпление, когато е нарушено правоотношението гражданин – кооперация, а само в случай на правоотношение гражданин – държавен орган.
К. съд приема, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като касаторът поставя правни въпроси, които не са относими към конкретните изводи на съда, поради което не може да се приеме, че са поставени съответните питания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК по разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора.
И двете позовавания на касатора касаят спора за достоверността на изнесените в процесната статия данни. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд се е облегнал на действителен сигнал до прокуратурата, разкрития на А. С., изнесени пред общо събрание на кооперацията, и копие от нотариален акт. Ако касаторът твърди, че съдът не е взел предвид относими и значими за спора доказателства (например изводите по ревизионния доклад), то е следвало да постави правен въпрос по тълкуването на доказателствата от страна на съда. На второ място касаторът твърди, че публикуваната недостоверна и едностранчива информация е причинила увреждане на ищеца, като е създала негативна обществена нагласа спрямо личността му, и му е причинила болки и страдания. Тази теза на касатора се основава на твърдението за едностранчивост на представяне на доказателствата, но подобно заключение би могло да се направи едва в случай, че е установено нарушение на съда при оценката им. Във втория въпрос се съдържа и питането дали изнасянето на посочените в статията факти може да бъде квалифицирано като „добра журналистическа практика”. Въпросът за това какво представлява „добра журналистическа практика” не е въведен от ищеца с исковата молба, както и с въззивната жалба. Заявеното в исковата молба, че разпространената информация е неточна и невярна, което е в разрез с журналистическата практика и представлява злоупотреба с правото на свобода на словото, не представлява искане за подобно тълкуване. Въззивният съд е заключил, че изнасянето на отговарящи на истината факти и обстоятелства е в съответствие с добрите журналистически практики. Следователно, и тук питането на касатора е предпоставено от въпроса за цененето на доказателствата, след като въззивният съд е приел, че статията отразява съответстващи на истината факти. Ако се приеме, че във въззивното решение съдът е заел противното становище на твърдяното от ищеца в исковата молба – налице е вярна и точна информация, предадена в материала, поради което са спазени правилата на добрите журналистически практики, то е следвало да бъде зададен въпросът представянето на информация, която вярно и точно отразява част от фактите във връзка със спора, представлява ли нарушение на журналистическата практика, но подобен въпрос не е поставен. Ето защо, предвид обвързващото разрешение, дадено от ВКС в ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, т. 1, липсата на поставен правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд препятства допускането на касационния контрол, тъй като ВКС не е властен сам да определя съответния правен проблем поради възможността от нарушение на чл. 6 ГПК, и обсъждането на представената съдебна практика (на състави на касационния съд по отменения ГПК, обуславяща основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК) не е необходимо.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 245 от 5 юни 2012 г., постановено по в.гр.д. № 278 по описа на апелативния съд в гр. Пловдив за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: