„
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
София, 14.04.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 647 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ж.М. В. чрез адв.С. М. от САК срещу решение от 28.05.14г.по гр.дело № 16668/13г.на Софийски градски съд.С него е потвърдено решение № І-40-125 от 1.07.13г.по гр.дело № 44063/12г.на Софийски районен съд,40 състав в частта,с която са уважени предявените от [фирма] срещу Ж. М. В. искове по чл.415 ГПК за сумата 2114.11 лв – цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,находящ се в [населено място],ЖК”Л.”бл.539 вх.1 ап.54, за периода от м.05.09г.до м.04.11г.,и сумата 427.95 лв – обезщетение за забавено изпълнение на главницата за периода 1.07.09г.до 6.06.12г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение от 25.06.12г.по ч.гр.дело № 12686/12.на СРС,87 състав.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1- т.3 ГПК.Не е приложена съдебна практика.
Ответникът по жалбата не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението към касационната жалба намира,че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.
Въпросът на кого е доказателствената тежест за доказване на исковете по чл.415 ГПК по основание и размер – на ищеца или ответника,при условие ,че ответникът ги е оспорил в срока по чл.131 ГПК,при предявен положителен установителен иск от страна на топлофикационното дружество, е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика.В решение № 507 от 2.01.13г.по гр.дело № 1557/11г.на ВКС,ІV г.о.,на което се е позовал въззивният съд,постановено по реда на чл.290 ГПК,е прието,че в тежест на ответницата е да докаже твърденията,че извършеното вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на дружеството- топлинен счетоводител е неточно.В случая това не е установено по делото.Направен е извод,че общото количество топлоенергия,измерено от топломера в абонатната станция е разпределено от ФДР законосъобразно и съответно ответницата дължи стойността на доставената й топлоенергия съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза,чиито констатации не са оборени с други доказателства.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.05.14г.,постановено по в.гр.дело № 16668/13г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.