О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
София, 15.10. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №554/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. А. А. и С. Й. А.,гр.П., срещу въззивно решение №268 от 20.02.2012г. по гр. дело №1820/2011г. на Пловдивския окръжен съд. В срока за отговор на касационната жалба по реда на чл.287,ал.2 ГПК е подадена и насрещна касационна жалба от И. Х. И. и Е. П. И.,гр.П.,
Жалбоподателите К. А. А. и С. Й. А. обжалват въззивното решение в частта, с която е допусната делба между В. П., И. П. и К. А. по отношение на недвижими имоти, находящи се в А. : кадастрален № 00702.516.151.1.4 с предназначение жилище, преустроен тавански етаж и сграда кадастрален № 99702.516.151.2 с площ 37 кв.м. при посочените квоти. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставя въпрос – кой момент се приема за промяна предназначението на самостоятелен обект в сграда с оглед началния момент на придобивна давност- снабдяването с разрешение за строеж и техническа документация или фактическото осъществяване на строителството. Сочи се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Насрещната касационна жалба касае частта от въззивното решение, с която е отхвърлен искът за делба на посочените по-горе имоти по отношение на И. Х. И. и Е. П. И.. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към насрещната касационна жалба се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос за статута на спорния тавански етаж, който продължава да съществува като такъв независимо от издадените по инициатива на К. и С. А. строителни книжа. Съдът не се е занимавал с фактическото състояние на таванския етаж, но като е приел за налично съгласието на всички етажни собственици е решил, че то е достатъчно за да се приеме промяната в обекта като самостоятелен, а не като обща част.Съдът се е произнесъл и по въпрос за начина, по който може да се даде съгласието за промяна в предназначението на таванското помещение.
Ответниците по касация В. А. П. и И. И. П. оспорват касационната и насрещната касационна жалби в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение №296/2011г. по гр.д.№ 990/2010г. на ВКС, І г.о. е отменено решение №451 /2010г. по гр.д.№ 3341/2009г. на Пловдивския окръжен съд и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане. По реда на чл.290 ГПК ВКС е възприел становището в ТР№34/1983г., ОСГК относно това, кога таванът е обща част по предназначение, и кога по естеството си, както и това, че предназначението му като обща част може да бъде променено със съгласието на всички етажни собственици. Съгласието може да бъде дадено изрично или мълчаливо, с фактически или с правни действия, с договор за делба и с преразпределяне на идеалните части от общите части на сградата. Когато таванът е изграден като обща част по предназначение, последващото одобряване на архитектурния проект за преустройството му в жилище не е достатъчно да се приеме, че той има нов статут. Същественото за промяната в предназначението е съгласието на всички етажни собственици. То може да бъде дадено и с конклудентни действия – например чрез подаване на документи за изработване на архитектурен проект за промяна в предназначението или пък чрез предявяване на иск за делбата на този имот.
При новото разглеждане с обжалваното решение е отменено решение №416/2009г. по гр.д.№ 1114/2008г. на Асеновградски районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от В. П. и И. П. срещу К. А. иск за допускане делба на самостоятелен обект в сграда № 00702.516.151.1.4 по КК на А. с предназначение жилище, преустроен тавански етаж, и е допуснал същия имот до делба между съделители и при квоти : за В. П. – 1/4 ид.ч., за В. и И. П. в режим на СИО – 2/4 ид.ч. и за К. А. – ? ид.ч. В останалата част, с която е отхвърлен искът на В. П. и И. П. против Б. Я., С. Ч. и С. Ч. за допускане делба на имот 00702.516.151.1.4 по КК на А. решението е оставено в сила. С решението е отхвърлен искът за делба по отношение на И. Х. И. и Е. П. И.. Въззивният съд е приел, че процесният тавански етаж е бил обособен в самостоятелен обект на собственост по съгласие на тогавашните етажни собственици в сградата – К. и С. А. и В. и И. П., т.е. не се е изисквало съгласието на собствениците на третия етаж от сградата –И. и Е. И.. Когато последните са купували имот на третия етаж/нотариален акт № 23/2007г./,таванският етаж е съществувал вече като самостоятелен обект на собственост. В нотариалния акт, обективиращ продажбата таванският етаж не е посочен като обща част, което е още едно доказателства, че предназначението му е било променено към този момент. Съгласието на А. е изразено чрез подаване на документи за изготвяне на строителни книжа за промяна предназначението на тавана в жилище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Повдигнатите от касаторите А. въпроси не обуславят крайното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Релевантният правен въпрос, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай посоченият от касаторите правен въпрос: кой е моментът на промяна предназначението на самостоятелен обект в сграда с оглед началния момент на придобивна давност – снабдяването с разрешение за строеж и техническа документация или фактическото осъществяване на строителството, не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Това е така, защото въпросът няма обуславящо значение за изхода на делото и не е включен в предмета на изводите на въззивния съд. Решението е обусловено от изводите за наличие на съсобственост по отношение на спорния тавански етаж, предназначението на който е било променено от обща част в самостоятелен жилищен имот по съгласие на етажните собственици. Отделно от това така поставеният въпрос е фактически, а не правен. Релевантен за придобиването по давност е моментът на установяване на владението върху годния самостоятелен обект на собственост, а не моментът в който това хипотетично би могло да се осъществи.
С оглед изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по подадената от касаторите А. касационна жалба. Като последица от това и на основание чл.287,ал.4 ГПК не следва да се разглежда и така подадената насрещна касационна жалба от И. Х. И. и Е. П. И.. Няма направено искане за присъждане на разноски в настоящото производство, поради което този въпрос не следва да се поставя на разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №268 от 20.02.2012г. по гр. дело №1820/2011г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: