7
гр. д. № 5098/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 491
София, 16.09.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 5098/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от Е. Б. Ш., М. Б. В. и Р. Б. П., чрез процесуалните им представители адвокати П. Г. и Я. Д. касационна жалба срещу решение № 148 от 20.03.2013 г. по гр. д. № 934/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от касаторите иск срещу [община] за ревандикиране части от поземлен имот пл. № 946, в кв. 56 по плана на [населено място] както следва:
1. застроена и незастроена част с площ от 3200 кв. м., която част е оцветен в синьо по скицата на вещото лице, както и построените в него масивна триетажна сграда (канцелария и столова) – стара вила с пристройка, със застроена площ от 392 кв. м.;
2. незастроена част с площ от 250 кв. м, попадаща в южната част на ПИ 946, оцветена в кафяво по скицата към заключението на вещото лице;
3. незастроена част с площ от 1650 кв. м., попадаща в южната част на същия имот и оцветена в кафяв цвят на скицата към заключението на вещото лице;
4. незастроена част с площ от 4000 кв. м., попадаща в северозападната част на ПИ 946, която е оцветена в лилав цвят на същата скица;
5. незастроена част с площ от 330 кв. м., попадаща в северозападната част на същия имот и оцветена в оранжев цвят по скицата на вещото лице.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос – възстановява ли се на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ правото на собственост върху имот, който е бил отнет не по установения в закона ред, ако лицето, от което е отнет, не е бил собственик към този минал момент и противопоставими ли са правата на наследниците на това лице на ответника по спор за собственост към настоящия момент.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба и от [община] в частта, с която е потвърдено първоинстанционното по гр. д. № 74/2009 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което на основание чл. 108 ЗС [община] е осъдена да предаде владението върху недвижим имот № 946 в кв.56 по ПУП на [населено място], целия с площ от 36210 кв. м. и построените в него сгради: 1. масивна двуетажна вила застроена на площ от 131 кв. м.; 2. масивна триетажна сграда, застроена на площ от 392 кв. м.; 3. едноетажна сграда (гараж), застроена на площ от 82 кв. м.; 4. едноетажна масивна сграда (склад – рампа) застроена на площ от 129 кв. м.; 5 едноетажна сграда (работилница), застроена на площ от 35 кв. м.; 6. обор и сеновал с навес, застроени на площ от 61 кв. м.; 7. водоем на един етаж с площ от 20 кв. м. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон.
Допускането на обжалваната част от въззивното решение до касационно обжалване се обосновава с позоваване на основанието по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК, като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос: достатъчно доказателство ли са събрани свидетелски показания, за да се направи извод дали имотът, предмет на иска, е със статут на публична или частна държавна собственост. Допускане до касационна проверка се иска и по разрешения въпрос: ако имотът в края на 90-те години не е използван за задоволяване на публични нужди, това променило ли е неговия публично правен статут.
Ответникът по първата касационна жалба [община] намира същата за неоснователна, както и че не са налице основания за допускане на касационна проверка на обжалваната част от решението
Ответниците по касационната жалба на [община] Б. Ш., М. Б. В. и Р. Б. П..
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което са допустими.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
По касационната жалба на Е. Б. Ш., М. Б. В. и Р. Б. П.:
За да отхвърли частично предявения от касаторите, като наследници ген. Р. П. С. (внуци от починал 1958 г. син Б. Р. П.), ревандикационен иск за описаните по-горе пет части от имот пл. № 946, в кв. 56 по плана на [населено място] съдът е приел, че те не установяват наследодателя им да е бил собственик на тези имоти към момента на отнемането им, поради което не се легитимират като собственици на основание реституция настъпила ex lege на основание чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ.
От фактическа страна е установено, че в периода 1905-1906 г. ген. Р. П. е закупил няколко земеделски имота с обща площ от 64 500 кв. м. в м. „М. батал” в землището на [населено място]. С техническа експертиза е установено, че част от тези имоти са били заснети в плана от 1906 г. с пл. № 166, с площ от 1670 кв. м. и с пл. № 165 с площ от 1820 кв. м.. Останалите имоти, разположени на югозапад от съществуващия път са били предвидени по регулационния план за парцел „Вила Р. П.” в кв. 1, който е бил с незатворена граница от юг.
През 1979 г. е одобрен нов кадастрален план, в който е бил заснет имот с пл. № 946 в кв. 56. Част от него с площ от 36210 кв. м. попада в урегулираната с регулационен план част на населеното място.
През 1933 г. ген. Р. П. е дарил на втората си съпругата си Е. Р. П. една къща, построена върху 118 кв. м. и двор от 1882 кв. м., или общо 2000 кв. м. в землището на [населено място], м. „Под станцията”, Гарата – Р. чифлик както и къща застроена на площ от 205 кв. м. и незастроено дворно място от 2995 кв. м. ( н. а. № 50 /1933 г.), които имоти са оцветени в синьо на скицата към заключението на тричленната експертиза. През 1934 г. ген. Р. П. е продал на Е. Р. П. дванадесет имота, част от които попадат в имот пл. № 946 както следва: – 250 кв. м. от нива по т. 2 от н. а. № 101/34 г., в м. „М. блат” цялата с площ от 5 дка, оцветена в кафяво по скицата; – 1650 кв. м. от имот по т. 3 от същия н. а., съставлявал нива , цялата с площ от 10.9 дка в същата местност, оцветена в зелен цвят по скицата; – 4 дка от имота по т. 5 от н. а., съставлявал нива с площ от 9.8 дка в същата местност, оцветена в лилав цвят по скицата; – 330 кв. м. от имота по т. 6 от н. а., съставлявал нива с площ от 8.2 дка в същата местност, която част е оцветена в оранжев цвят по скицата.
С Указ № 1504 на Президиума на великото народно събрание, обн. в ДВ бр. 261 от 06.11.1948 г. на основание чл. 35, т. 19 от действалата тогава Конституция на НРБ и чл. 2, т. т. 1 и 3, ал. 2 и чл. 54 от Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза е прогласено от обществена полза отчуждаването на недвижими имоти, намиращи се в землището на гара Б. с площ от 112 дка ниви и гори, определени с граници и принадлежащи на наследниците на ген. Р. П., за създаване на стопанство на Държавната индустриална книговезница „М.” от [населено място].
С ПМС № 2 от 16.11.1949 г. е одобрено отчуждаването за непосредствени нужди на общовойсковата болница в полза на министерство на народната отбрана отчуждаването на нива с площ от 50 дка на ген. Р. петров, нива с площ от 7.7 дка и овощна градина с парк с площ то 36.780 дка и други два имота собственост на други правни субекти.
По делото не са ангажирани доказателства за установяване, заплащането на обезщетение за одържавените имоти.
Въз основа на така установените факти въззивният съд е намерил, че Позоваването на реституция по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ е неоснователно, за имотите, които са били дарени и продадени на Е. П., тъй като те не са били в патримониума на наследодателя на ищците и не са отнети от него.
Изводът е направен и въз основа на установеното с писмени доказателства, че е била издадена заповед за отнемане на имотите от Е. Р. П..
При така установените факти обосновано съдът е намерил, че по отношение на описаните части от имот пл. № 946, които са принадлежали на Е. Р. П., към момента на одържавяването им, не е налице основание за реституирането им в полза на наследниците на ген. Р. П..
Имотите са били отнети от собственика им, който не е наследодател на ищците, които са внуци на ген. Р. П. от сина му Б. П., роден от брака му със Султана Р. П..
Поставеният в изложението въпрос – дали отнетите не по установения в закона ред имоти подлежат на възстановяване в полза на лицата, от които са отнети или се възстановяват на собствениците им към този момент не е решаван от съда.
Съдът е приел, че имотите са отнети от собственицата им, която не е наследодател на ищците. Изложеното в мотивите, че правото на собственост върху отнети без основание имоти следва да се възстанови на собствениците на тези имоти или на техните наследници не е обосновало решаващия извод на съда, но и това разрешение е дадено в съответствие с формираната задължителна практика на ВКС – решение № 240 от 24.07.2012 г. по гр. д. № 1472/2010 г. на І г. о. на ВКС. В същото е прието, че с нормата на чл. 3, ал.1 от ЗВСОНИ е създадена оборима презумпция, че правото на собственост върху отнети без законово основание имоти се възстановяван на лицата, от които са били отнети или на техните наследници. Това от гледище на материалното право не означава, че правото на собственост се възстановява на лицето, от което е отнето имота, ако то не е било собственик. Обратно, собствеността се възстановява на действителния собственик. Да се приеме друго би означавало да се стигне до разрешения противни на идеята на закона, т. е. да се придобие право на собственост от лице, което не е било негов собственик към момента на отнемането, а целта на закона е да се възстановят неоснователно отнети права от техния носител, в случая в полза на собственика на отнетия имот.
Тези правни изводи се споделят изцяло и от настоящия съдебен състав.
По тези съображения поставеният въпрос не обуславя основание по чл. 280, ал.1 т. 1 за допускане на касационна проверка на въззивното решение в обжалваната част.
ІІ. По касационната жалба на [община]:
За да уважи частично иска за описаната по-горе част от имота и построените в него шест сгради, съдът е приел за установено, че дарението, което Е. Р. П. е направила в полза на държавата (н. акт. № 128/1946 г.), не е породило правно действие, тъй като не е била завършена процедурата по приемането му, установена в чл. 47 от Конституцията на Българското княжество от 1879 г. Издадената Наредба-закон за приемане дарението от Е. Р. П. не е бил одобрен на първото свикано след приемането й народно събрание. Прието е че имотите, дарени и продадени на Е. П. са били отнети от наследниците на ген. Р. П., които са ищците по иска. Намерено е, че Е. Р. П. не е посочена като наследник на ген. Р. П., поради което не е установено по безспорен начин, че е била втора съпруга на наследодателя.
По отношение на построените от МНО след отнемането на имота сгради, съдът е намерил, че те са незаконно построени, тъй като по делото не са ангажирани доказателства за построяването им въз основа на одобрени строителни книжа. От това е прието, че на основание принципа на приращението те са станали собственост на собствениците на терена и не са пречка за реституирането му. Тъй като те не са предмет на ревандикационния иска не са и предмет на постановените решения.
Реституирането на имота и сградите е обосновано и с това, че те са били отнети без да е спазена процедурата по отчуждаването, предвидена в чл. 26 ЗДИ, съгласно която при отчуждаване на имоти за държавни нужди се заплаща обезщетение на собствениците. Нормативната уредба не е предвиждала безвъзмездно отчуждаване, в какъвто смисъл е направено записване в ПМС № 2 от 16.11.1949 г. След като в него е посочено нормативното основание за издаването му – ЗДИ, то отчуждаването е извършено не по установения в закона ред, поради което изземването на имота на това основание представлява отнемане по смисъла на реституционния закон, което е основание по чл. 2, ал. 2 за реституирането му.
По възражението на касатора, ответник по иска, дали имотът е имал публичноправен характер, въззивният съд е приел, че публична държавна собственост, са тези предоставени на държавните учреждения вещи, които служат за изпълнение на функциите им, т. е. за упражняване на предоставените им със закон или акт на МС властнически правомощия – чл. 2, ал. 2, т. 4 ЗДС. Относно имотът, предмет на иска, който е бил предоставен на държавно учреждение за санаториална база, е приел, че не служи за удовлетворяване на обществени интереси нито за упражняване правомощията на съответното учреждение, поради което не е представлявал П. към момента на влизане в сила на реституционната норма на чл. 2, ал. 2 ЗВСОИ в редакцията му от 1997 г. (ДВ бр. 107 от 1997 г.), което да е пречка за реституирането му.
Публична държавна собственост са обектите, прогласени от конституцията като такива. Наред с тях публична държавна собственост са такива имоти, които с оглед вида им и предназначението им могат да бъдат от публичноправен характер. По отношение на имотите предмет на иска съдът е намерил, че те не са били в режим на публична собственост при влизане в сила на реституционния закон, тъй като не са служели за упражняване на функциите на държавното учреждение МНО. Имотът е бил предоставен за санаториална база на военнослужещи, поради което е прието, че той не е използван за задоволяване на обществен интерес, нито за упражняване на властнически правомощия от компетентност на учреждението, на което е бил предоставен.
При обсъждането на въпроса за това дали имотът е бил със статут на публична държавна собственост при влизане в сила на реституционния закон не са обсъдени основанията, на които са издадени актовете за отчуждаването му, както и Постановление № 280 от 22.12.2000 г. на МС за закриване на публични здравни заведения към Министерство на отбраната, за което са дадени указания от ВКС с решение от 24.07.2012 г. по гр. д. № 1472/2010 г., І г. о.
Въпросът за това дали имотите, които [община] е осъдена да ревандикира, са били със статут на публична държавна собственост към влизане в сила на реституционния закон обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 148 от 20.03.2013 г. по гр. д. № 934/2012 г. на Пловдивски апелативен съд в обжалваната му част от Е. Б. Ш., М. Б. В. и Р. Б. П..
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 148 от 20.03.2013 г. по гр. д. № 934/2012 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която [община] е осъдена да ревандикира на ищците недвижим имот № 946 в кв.56 по ПУП на [населено място], целия с площ от 36210 кв. м. и построените в него сгради: 1. масивна двуетажна вила застроена на площ от 131 кв. м.; 2. масивна триетажна сграда, застроена на площ от 392 кв. м.; 3. едноетажна сграда (гараж), застроена на площ от 82 кв. м.; 4. едноетажна масивна сграда (склад – рампа) застроена на площ от 129 кв. м.; 5 едноетажна сграда (работилница), застроена на площ от 35 кв. м.; 6. обор и сеновал с навес, застроени на площ от 61 кв. м.; 7. водоем на един етаж с площ от 20 кв. м.
УКАЗВА на касатора [община] да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 2168 лв. лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: