О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
гр. София,18.07.2018год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2531 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. И., [населено място], срещу решение № 161 от 11.07.2017г. по в.т.д. № 318/2017г. на Апелативен съд – Варна, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен искът му по чл. 71 ТЗ във връзка с чл.517, ал.3 ГПК срещу „Гамор” ООД /н/ за съществуване на членствено правоотношение и участие в капитала с 250 от общо 500 дяла и същевременно е обезсилено първоинстанционното решение по иска по чл. 74 ТЗ и производството по него е прекратено.
Касаторът обжалва въззивното решение като неправилно. Твърди, че при формиране на волята си решаващият състав не е съобразил относимите към спора, с който е сезиран, материалноправни разпоредби и е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото не е извършил правилен анализ и обсъждане в цялост и в тяхната взаимосвързаност на събраните в хода на делото доказателства. Посочва, че в хода на производството пред първата и въззивната инстанция не е установено с категоричност темпоралната последователност при осъществяване на елементите на фактическия състав на чл.517, ал.3 ГПК. Счита, че липсват доказателства, от които безсъмнено да бъде установено наличието на кумулативните предпоставки, при които съдружниковото качество на длъжника по изпълнителното дело се прекратява: 1/ налагане на запор върху дела на съдружника –длъжник; 2/ уведомление на дружеството за вписания запор и 3/ връчване на изявление на взискателя по изпълнителното дело за прекратяване на участието на длъжника в дружеството. Твърди, че съдът не е обсъдил доводите на касатора за липса на убедителни данни за наличие на уведомление от Агенция по вписванията за вписан запор върху дружествените дялове на П. И. и на изявление на взискателя, „Руменс” ЕООД, по изп. дело № 883/2014г. по описа на ЧСИ С. Я., рег.№ 719, район на действие ОС-Варна, по смисъла на чл.517, ал.3 ГПК, както и доводите за липса на доказателство за редовното им връчване. Претендира сторените разноски за трите инстанции.
Ответната страна по делото, „Гамор” ООД /н/, в подробен писмен отговор оспорва жалбата. Намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на решението, съответно излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира разноски в размер на 1200 лева. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
От извършена служебна проверка в търговския регистър е установено, че по партидата на „Гамор” ООД на 03.11.2014г. е вписан запор върху дружествения дял на съдружника П. И. по изп. дело № 883/2014г., наложен от ЧСИ № 719, за което дружеството е уведомено от А. на 06.11.2014г.
По делото са представени доказателства, че към момента на разглеждането му пред първоинстанционния съд, изп. дело е прекратено поради погасяване на задължението, но не се твърди, че погасяването е предхождало момента на връчване на изявлението на кредитора по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК, а последващото погасяване не е в състояние да обезсили вече настъпилия ефект от проведената процедура по прекратяване на членственото правоотношение на съдружника –длъжник.
За да постанови атакуваното решение, въззивният състав е приел, че членството на съдружника П. С. И. е прекратено с връчване на М. Р. Р. – деловодител в дружеството, на 12.11.2014г. от ЧСИ на изявлението по чл.517, ал.3 ГПК на взискателя, установено от обратната разписка и декларацията. Посочено е, че освобождаването на А. Е. като управител не е било вписано в търговския регистър, като за третите лица това обстоятелство има действие от вписването в регистъра. Същевременно изявлението по чл. 517, ал.3 ГПК не е връчено чрез А. Е., а чрез деловодителя на дружеството, поради което не е от значение за спора какво е действието на вписването на освобождаването на управителя на дружеството. Решаващият състав се е аргументирал, че действието на това изявление по чл. 517, ал.3 ГПК е автоматично и не е необходимо извършването на други правни действия за валидирането му, като дружеството само констатира прекратяването. Запорът, наложен от съдебния изпълнител върху дружествените дялове на ищеца, П. И., е вписан по партидата на дружеството в търговския регистър, за което Агенцията по вписванията е уведомила дружеството с представеното по делото уведомление на основание чл.517, ал.1 ГПК. Посочено е, че агенцията няма задължение да уведомява съдружника, като същият се счита уведомен с изплащане от съдебния изпълнител на поканата за доброволно изпълнение. В срока за доброволно изпълнение съдружникът може да изпълни доброволно спрямо взискателя по изпълнителното дело, като в този случай съдебният изпълнител няма право да връчи на дружеството изявление на взискателя за прекратяване на членството на съдружника в него, какъвто не е настоящият случай. Апелативният съд е изложил съображения, че дали в тримесечния срок по чл.517, ал.3 ГПК дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото си, определена съгласно чл.125, ал.3 ТЗ и има ли такава част съобразно баланса към края на месеца, когато е настъпило прекратяването на членството, е въпрос, който няма отношение към прекратеното му членство, а към евентуалния иск на взискателя след овластяване от съдебния изпълнител за прекратяване на дружеството. С оглед направените правни изводи, решаващият съд е достигнал до извода, че ищецът няма качеството на съдружник, поради което искът по чл.71 ТЗ е неоснователен, а искът по чл. 74 ТЗ – недопустим.
В приложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил следните правни въпроси, за които поддържа, че са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1.1/ Следва ли въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка при формиране на решаващата си воля?; Разрешен в противоречие с: решение № 56/10.06.2015г. по гр.д. № 5143/2014г. на І г.о. на ВКС, решение № 691/02.02.2011г. по гр.д. № 1620/2009г. на І г.о. на ВКС и решение № 147/06.10.2009г. по т.д. № 85/2009г. на ВКС.; 1.2/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички искания, възражения и доводи на страните и да изложи правните си доводи във връзка с тях? Разрешен в противоречие с: решение № 91/21.04.2016г. по гр.д. № 4497/2015г. на ІІІ т.о. на ВКС.; 1.3/ Каква е доказателствената сила на частен свидетелстващ документ?; Разрешен в противоречие с: решение № 422/22.06.2010г. по гр.д. № 918/2009г. на ІV г.о. на ВКС.; 1.4/ Ползва ли се с материална доказателствена сила частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за автора му факти? Разрешен в противоречие с: решение № 249/12.12.2012г. по гр.д. № 270/2012г. на ІІ г.о. на ВКС.; 1.5.1/ Длъжен ли е въззивния съд да изложи собствени, точни, ясни и убедителни мотиви, от които да личи, че е извършена цялостна проверка по правилността на първоинстанционното решение?; Разрешен в противоречие с: решение № 27/02.02.2015г. по гр.д. № 4265/2014г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 91/21.04.2016г. по гр.д. № 4497/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС.; 1.5.2/ Допустимо ли е за първи път пред въззивната инстанция да се въвеждат нови обстоятелства?; Разрешен в противоречие с: решение № 280/20.07.2011г. по гр.д. № 888/2010г. на ІV г.о. на ВКС.; ІІ/ Материалноправният въпрос за действието на решението на общото събрание на съдружниците за изключване на съдружник и освобождаването му като управител вътре в дружеството –по отношение на него и на съдружниците.; Разрешен в противоречие с: решение № 39/15.04.2011г. по т.д. № 526/2010 на І т.о. на ВКС и решение № 157/03.01.2017г. по т.д. № 2219/2015г. на ІІ т.о. на ВКС.; ІІІ.1/ Следва ли да се счита, че членството на съдружник е прекратено с връчване на изявление по чл. 517, ал. 3 ГПК, ако при изпълнение на процедурата по чл. 125, ал. 3 ГПК се установи, че дела на съдружника –длъжник е отрицателна величина, поради което и на взискателя не е изплатена припадаща се на съдружника част от имуществото на дружеството? Ако да –Съответства ли такова прекратяване на членствено правоотношение на духа и целите на закона?; ІІІ.2/ Ако към края на месеца, в който е получено на изявлението по чл. 517, ал. 3 ГПК имуществото на дружеството не е достатъчно и от него не може да се отдели актив, с който да се изплати на взискателя дела на съдружника –длъжник, законно и целесъобразно ли е изявлението да има автоматичен прекратителен ефект по отношение на членството на съдружника –длъжник?; ІІІ.3/ Ако не може да се постигне целта и кредитора да бъде удовлетворен, прекратяване на членство по чл. 517, ал. 3 ГПК целесъобразно ли е и охранява ли се в най-пълна степен кредиторовия интерес, когато последният се лишава от една бъдеща, макар и несигурна възможност, длъжника му да придобие вземане от дружеството, ако активите на дружеството надвишат пасивите?” Касаторът се е позовал на наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Поставените от касатора въпроси не отговорят на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Въпроси 1.1, 1.2. и 1.5.1. са без значение за изхода по спора, доколкото съдържат в себе си оплаквания за процесуални пропуски на съда, каквито не се установяват да са налице. Въззивният състав е обсъдил направените доводи и възражения от страните, както и събраните доказателства в съвкупност и е изложил собствени мотиви по съществото на спора. Фактът, че касаторът не е съгласен с направените от съда въз основа на извършената преценка на доказателства фактически и правни изводи, не може да обуслови допускането на касационното обжалване.
Въпроси 1.3 и 1.4 също не могат да предпоставят допускането на решението до касация, с оглед на това, че решаващият състав във връзка с доказване на връчването на изявлението по чл.517, ал.3 ГПК се е позовал не само на изходящата от управителя на ответното дружество декларация, но и на съдържанието на обратната разписка, с която е прието, че е удостоверено връчването на изявлението.
Въпросът в т. II от изложението не е предпоставил изхода на спора, което е и изрично посочено в мотивите на обжалвания акт, тъй като е прието, че изявлението по чл.517, ал.3 ГПК е връчено не чрез управителя на дружеството, а посредством деловодителя му, поради което е ирелевантно кое лице е било управител към този момент на дружеството и вписано ли е неговото освобождаване в регистъра.
Въпрос 1.5.2 не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като пред въззивната инстанция не са въвеждани нови обстоятелства, а същата е направила своите фактически изводи въз основа на приетите още в първата инстанция доказателства.
Липсва извод от въззивната инстанция, че делът на съдружника – длъжник е отрицателна величина, поради което базиращият се на това твърдение въпрос в т. III.1 от изложението не отговаря на общото основание за допускане на решението до касация. Въпрос III.2 не е разглеждан от въззивния съд, който се е произнесъл единствено относно какъв ефект би имало плащането на дела от дружеството. По въпроса в т. III.3 няма произнасяне на въззивния съд, с оглед на което и е спрямо него не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Следва да се има предвид, че въззивното решение в съответствие с практиката по чл.290 ГПК на ВКС по чл.517, ал.3 ТЗ – решение № 236 от 18.01.2017г. по т. д. № 2309/2015 г., I т. о., и решение № 101 от 25.06.2012г. по т. д. № 877/2011 г. на II т. о. на ВКС, относно фактическия състав и момента на настъпване на прекратяването на членственото правоотнощшение на основание чл. 517, ал.3 ГПК.
Предвид изложеното, касационното обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато, като с оглед изхода на делото в полза на ответника по касацията следва да се присъдят направените от него за настоящото производство разноски в размер на 1200 лева – адвокатско възнаграждение, за изплащането на което е представен фискален бон от 21.09.2017г. към фактура № 2000000381/21.09.2017г.
С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд, на основание чл.288 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
НE ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 161 от 11.07.2017г. по в.т.д. № 318/2017г. на Апелативен съд – Варна.
ОСЪЖДА П. С. И., Е. , [населено място], да заплати на „Гамор” ООД /н/, ЕИК200668069, разноски за касационното производство в размер на 1200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.