О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
София, 02.05. 2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 5057 по описа за 2016 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. К. Г., чрез адв. Р. Ж., срещу въззивно решение № 1110/24.08.2016 г., постановено от Варненския окръжен съд по гр.д. № 1472/2016 г.
Излага доводи за неправилност, които следва да се квалифицират като такива за допуснато нарушение на материалния закон – чл. 70, ал. 5 КТ и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила – необсъдени показания на свидетеля Б.. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете бъдат уважени, както и присъждане на съдебноделоводните разноски по делото.
Насрещната страна „К….“ – [населено място], чрез адв. А. Д., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Варненски районен съд, отхвърлил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от И. К. Г..
За да постанови този резултат, съдът установил, че Г. е работил на длъжност на „техническа поддръжка” по срочен трудов договор с [община], със срок за изпитване шест месеца, в полза на работодателя, с място на работа [населено място], в периода 25.02.2015 г. – 31.10.2015 г.
На 01.11.2015 г. Г. сключил нов трудов договор с „К….” за длъжността „огняр”, със срок на изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя.
Прекратен е едностранно от работодателя със заповед от 13.01.2016 г., на осн. чл. 71, ал. 1 КТ, връчена при отказ на работника на 14.01.2016 г.
Съдът намерил, че вторият трудов договор не е сключен в нарушение на чл. 70, ал. 5 от КТ. При анализ на писмените и гласни доказателства, съдът установил, че между старата длъжност, по първия трудов договор „техническа поддръжка” и новата, по втория трудов договор – „огняр”, е налице различие не само в наименованията, но в същностната им характеристика. Длъжността „огняр“ е нова, и съдържа, както част от задълженията по предходния трудов договор от 23.02.2015 г. – за длъжността „техническа поддръжка”, така и редица нови задължения. Задълженията на заемащия длъжността „огняр” са насочени не само към това да отговаря за своевременното поддържане на чистотата и хигиената в двора на ЦНСТ, да участва при текущи дейности, ремонти, благоустрояване на терена на институцията, поддържане на оградата, да ремонтира инвентарни предмети, да помага на потребителите в ЦНСТ с инвалидни колички при придвижване, но и към познаване на работата на парните и газови котли, процесите на горене при различните видове горива и много други нови задължения, разписани подробно в длъжностната му характеристика. На огняря са възложени нови трудови задължения и отговорности, което дава право на работодателя да провери отново качествата на служителя.
По отношение на възраженията, свързани с наличието на реорганизация по смисъла на чл. 123 КТ, съдът е посочил, че в настоящия случай този въпрос се явява ирелевантен и е без значение дали е налице една от хипотезите на чл. 123, ал. 1, т. 1 – 7 КТ, защото дори и трудовият договор от 23.02.2015 г. да не е следвало да се прекратява, на основание някоя от хипотезите на чл. 123, ал. 1 КТ, то за новия работодател е съществувала възможност да уговори нов срок за изпитване, предвид на това, че новото правоотношение е било с друго съдържание, и в случай, че ищецът не отговарял на изискванията за заемане на длъжността да прекрати едностранно трудовото правоотношение без предизвестие.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпросите: относима ли е разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ за случаите, когато, след прекратяване на трудовото правоотношение на работника/служителя, се сключи ново трудово правоотношение за същата работа (еднаква или сходна длъжност), като твърди противоречие с разрешението в решение № 338/27.09.2011 г. по гр.д. № 64/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 261/07.11.2014 г. по гр.д. № 1477/2014 г. на ВКС IV г.о.; достатъчни ли са длъжностните характеристики за преценка за идентичност или различие в трудова функция на работника/ служителя поради противоречие с приетото в решение № 7199/23.10.2015 г. на СГС, по въззивно гр.д. № 14334/2014 г. и ирелевантно ли е наличието на реорганизация по чл. 123 КТ по отношение приложението разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ, като не обосновава допълнителни условия по някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Така поставените правни въпроси са неотносими към съображенията на въззивния съд – съдът е приел, че длъжността „огняр“ е различна по съдържание с предишната длъжност „техническа поддръжка“; за същностните трудови функции и задължения на двете длъжностни съдът е изходил като е сравнил правата и задълженията по длъжностните им характеристики, както и фактически възлаганата на Г. работа и отговорностите му, съобразно свидетелските показания. К. довод за необсъждане на всички доказателства – показанията и на свидетеля Б., съдът не може да преценява в производството по чл. 288 ГПК, нито има отношение към поставения правен въпрос. Във връзка с това касационно оплакване няма и поставен правен въпрос по чл. 288, ал. 1 ГПК. Въпросът за отношението на реорганизация на предприятието по чл. 123 КТ спрямо чл. 70, ал. 5 КТ също няма отношение в случая, защото съдът е направил извод за валидна уговорка със срок за изпитване при сключване на договора за длъжността „огняр“ не поради приемане или изключване на правоприемство между [община], с която е сключен първия договор и „Комплекса за социални услуги за деца и младежи“ , с който е сключен втория договор, а поради това, че се касае за различни по съдържанието си длъжности по двата договора. Ако лисва правоприемство, то хипотезата на чл. 70, ал. 5 КТ пък няма никакво отношение, защото договорът за изпитване за длъжността „огняр“ не се явява втори по ред.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 500 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1110/24.08.2016 г., постановено от Варненския окръжен съд по гр.д. № 1472/2016 г.
ОСЪЖДА И. К. Г. да заплати на „К….“ – [населено място] сумата в размер на 500 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: