О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
гр.София, 20.04.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1523 описа на ВКС за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 15.07.2011г. по гр.д.№ С025/2011г., с което Апелативен съд София е осъдил М. на в. р. да заплати на Г. П. М. на основание чл. 252, ал.5 ЗМВР сумата от 380 лева, равностойност на полагащо му се допълнително вещево имущество и е отхвърлил исковете с правно основание чл.263 ЗМВР/отм.2006г./ за сумите 947,61 лева и 2937,60 лева, с правно основание чл.254, ал.1 ЗМВР /ДВ.в.бр.17/2006г./ за сумата 2 937,60 лева, обезщетения за оставане без работа в резултат на незаконно освобождаване от служба, с правно основание чл.252, ал.1 ЗМВР /ДВ.в.бр.17/2006г./ за сумата 12 247 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение и с правно основание чл.212, ал.4 ЗМВР/ДВ.в.бр.17/2006г./ за сумата 6 907,92 лева, представляваща обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск.
Жалбоподателят – Г. П. М. чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът – МВР чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационната жалба срещу решението на въззивния съд в частта му, с която М. на в. р. е осъдено да заплати на Г. П. М. на основание чл. 252, ал.5 ЗМВР сумата от 380 лева, равностойност на полагащо му се допълнително вещево имущество и са отхвърлени исковете на последния с правно основание чл.263 ЗМВР/отм.2006г./ за сумите 947,61 лева и 2937,60 лева и с правно основание чл.254, ал.1 ЗМВР /ДВ.в.бр.17/2006г./ за сумата 2 937,60 лева, представляващи обезщетения за оставане без работа в резултат на незаконно освобождаване от служба за периодите от 12.05.2003г. до 09.09.2003г., от 09.07.2003г. до 19.02.2005г. и от 20.02.2006г. до 21.02.2007г., следва да се остави без разглеждане на основание чл.280, ал.2 ГПК, тъй като решението е постановено по искове с цена до 5000 лева.
Касационно обжалване по отношение на исковете с правно основание чл.252, ал.1 ЗМВР /ДВ.в.бр.17/2006г./ за сумата 12 247 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение и с правно основание чл.212, ал.4 ЗМВР/ДВ.в.бр.17/2006г./ за сумата 6 907,92 лева, представляваща обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск не следва да се допусне.
Въззивният съд е, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Г. П. срещу МВР искове с правно основание чл.252, ал.1 ЗМВР /ДВ.в.бр.17/2006г./ за сумата 12 247 лева обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение и с правно основание чл.212, ал.4 ЗМВР/ДВ.в.бр.17/2006г./ за сумата 6 907,92 лева, представляваща обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск. Съдът е приел, че при прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20г. Установено е било по делото, че жалбоподателят е получил обезщетение в размер на 20 заплати на два пъти – веднъж за 18години и веднъж за още 2 години, поради което е отхвърлил като неоснователен предявеният иск по чл.252, ал.1 ЗМВР /ДВ.в.бр.17/2006г./. Прието е за установено също така, че жалбоподателят е бил компенсиран за неизползувания от него платен годишен отпуск, поради което е неоснователен и предявения иск с правно основание чл.212, ал.4 ЗМВР//ДВ.в.бр.17/2006г./
В изложението си към касационната жалба жалбоподателят поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: как следва да се разпредели доказателствената тежест при доказване на обстоятелството дали служителят е бил на по-ниско платена работа или не е бил на работа изобщо в резултат на незаконно отстраняване от служба, срочно ли е задължението за заплащане на обезщетения по ЗМВР, следва ли да се прилага чл.76 ЗЗД при определяне поредността на задълженията при изплащане на обезщетения по ЗМВР, какъв е срока на погасителната давност за обезщетенията на МВР, дължими ли са обезщетенията по ЗВМР с обратна сила.
С оглед на данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че поставените за разглеждане въпроси: как следва да се разпредели доказателствената тежест при доказване на обстоятелството дали служителят е бил на по-ниско платена работа или не е бил на работа изобщо в резултат на незаконно отстраняване от служба и какъв е срока на погасителната давност за обезщетенията на МВР са относими към исковете с правно основание чл.263 ЗМВР/отм.2006г./ за сумите 947,61 лева и 2937,60 лева и с правно основание чл.254, ал.1 ЗМВР /ДВ.в.бр.17/2006г./ за сумата 2 937,60 лева, представляващи обезщетения за оставане без работа в резултат на незаконно отстраняване от служба, в която част касационната жалба не следва да се разглежда от настоящата инстанция като недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК. Тези въпроси не са от значение за споровете с правно основание чл.252, ал.1 ЗМВР /ДВ.в.бр.17/2006г./ касаещ претенция за дължимо се обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение и с правно основание чл.212, ал.4 ЗМВР/ДВ.в.бр.17/2006г./ касаещ претенция за дължимо се обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск, поради което същите не съставляват основание да се допуска касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по тези искове.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 и въпросите за това срочно ли е задължението за заплащане на обезщетения по ЗМВР, следва ли да се прилага чл.76 ЗЗД при определяне поредността на задълженията при изплащане на обезщетения по ЗМВР и дължими ли са обезщетенията по ЗВМР с обратна сила. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, за да съставлява основание за допускане на касационно обжалване. Сочените от жалбоподателя въпроси не са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен таков въпрос, каковто е конкретния случай. В този смисъл е и даденото разрешение в т.1 ТР№1/2009г. ОСГК и ТК на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на решение от 15.07.2011г. по гр.д.№ С025/2011г. на Апелативен съд София в частта му, с която са отхвърлени предявените от Г. П. искове срещу МВР с правно основание чл.252, ал.1 ЗМВР /ДВ.в.бр.17/2006г./ за сумата 12 247 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение и с правно основание чл.212, ал.4 ЗМВР/ДВ.в.бр.17/2006г./ за сумата 6 907,92 лева, обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск, по жалба на Г. П. М..
Оставя без разглеждане касационната жалба на Г. П. М. срещу същото решение в частта му, с която М. на в. р. е осъдено да заплати на Г. П. М. на основание чл. 252, ал.5 ЗМВР сумата от 380 лева, равностойност на полагащо му се допълнително вещево имущество и са отхвърлени исковете на последния с правно основание чл.263 ЗМВР/отм.2006г./ за сумите 947,61 лева и 2937,60 лева и с правно основание чл.254, ал.1 ЗМВР /ДВ.в.бр.17/2006г./ за сумата 2 937,60 лева, представляващи обезщетения за оставане без работа в резултат на незаконно освобождаване от служба за периодите от 12.05.2003г. до 09.09.2003г., от 09.07.2003г. до 19.02.2005г. и от 20.02.2006г. до 21.02.2007г.
Определението в частта му, с която касационната жалба е оставена без разглеждане може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: