3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
София, 20.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на втори април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………….………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. дело № 673 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1777/19.ІІІ.2011 г. на бургаското [фирма], подадена против онази част от решение № 48 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 3.ІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 1156/2010 г., с която е било потвърдено първоинстанционното решение на Старозагорския ОС по т. д. № 53/2010 г.: за прогласяване /по иска на постоянния му синдик/ за нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/-гр. Ст. З. извършеното от този длъжник след обявената начална датата на неговата неплатежоспособност /13.ІХ.2005 г./ плащане в полза на търговеца настоящ касатор на сума в размер на 22 500 лв. по издадена от последния данъчна ф/ра № 6/1.ХІ.2005 г.
Оплакванията на д-вото касатор са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдат отхвърлени изцяло предявените от синдика на [фирма] /в несъстоятелност/-гр. Ст. З. искове с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, озаглавено „Становище по касационната жалба”, подателят й [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл „по материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”, а и настоящият спор засягал процесуалноправни въпроси с именно такова значение, отнасящи се до „правоприлагането на правните норми, визирани в чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и по чл. 55, ал. 1 ТЗ”.
Ответниците по касация [фирма]/в несъстоятелност/-гр. Ст. З., както и назначеният за негов постоянен синдик А. Й.. К. от същия град, не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на бургаското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не може и не е задължен да го извежда от изложението към касационната жалба, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на релевантния правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В случая това са били предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но без касаторът [фирма] да е формулирал какъвто и да е въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/. като предмет на произнасянето на въззивната инстанция с атакуваното решение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 48 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 3.ІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 1156/2010 г. В ЧАСТТА МУ, с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 8 на Старозагорския ОС, ТК, по т.д. № 53/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2