4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
София, 21.10.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Стоев
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2546 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Й. К. срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд, ГК, постановено на 07.03.2016г. по в.гр.д.№93/2016г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е допусната съдебна делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], област Р., представляващ ПИ №0.1229 по кадастралния план, одобрен със заповед №1379/22.04.2003г. на кмета на [община], с площ от 521кв.м., за който имот е отреден УПИ ХIII в кв.76 с площ 516кв.м., заедно с построените в него масивна едноетажна жилищна сграда с площ от 75кв.м., масивна едноетажна жилищна сграда с площ 24 кв.м., второстепенна сграда с площ 30кв.м. и гараж с площ 18кв.м., заедно с всички подобрения и приращения в имота, при равни права между съделителите В. Й. К. и Й. В. К..
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса /уточнен от настоящия състав в рамките на правомощията на ВКС според тълкуването, дадено в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/ за действието на решението, постановено по предявен по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД иск за разваляне на алеаторен договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот и съществува ли връзка на преюдициалност между така предявения иск и делбено производство, предмет на което е поделянето на същия имот.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Й. В. К. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането.
Процесният недвижим имот е включен в делбената маса по реда на чл.341, ал.2 ГПК по искане на съделителя Й. В. К..
В производството пред първоинстанционния съд от трето за делбеното производство лице – Й. М. К., е направено искане за спиране на делбеното производство досежно този недвижим имот, тъй като е предявил срещу Светлана Д. К., бивша съпруга на съделителя В. К., иск за разваляне на сключения помежду им през 1993г. договор за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане. Поддържа, че постановеното в производството по предявения по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД иск решение ще има значение за допустимостта на делбата на имота. Същото искане поддържа и съделителят В. Й. К., като навежда довод, че уважаването на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД би имало за последица изключване на имота от делбената маса, поради което счита, че между двете производства е налице връзка на преюдициалност.
С обжалваното решение е прието, че изходът от спора по образуваното дело за разваляне на алеаторния договор е ирелевантен за делбата на имота.
От фактическа страна е прието, че двамата съделители са баща и син, като процесният имот е придобит от съделителя В. К. в режим на СИО с бившата му съпруга С. К., майка на съделителя Й. К., по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран с н.а.№77, том XV, дело №4071/17.06.1993г. След прекратяването на брака между В. и С. К. последната на 29.12.2014г. е дарила притежаваната от нея ? ид.част от имота на сина си Й. К..
Прието е, че развалянето поради неизпълнение на договор за прехвърляне на недвижим имот по силата на чл.88, ал.2 ЗЗД не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба. Посочено е, че ако имотът е прехвърлен на трето лице преди вписването на исковата молба за разваляне на договора, правата на третото лице се запазват и в този случай прехвърлителят не може да претендира връщане в натура, а само възстановяване стойността на имота. В случая е прието, че предвид факта, че дарението на притежаваните от С. К. идеални части от имота е извършено преди вписване на исковата молба, предявена срещу нея на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, правата на Й. В. К. не биха били засегнати и той ще остане собственик на половината имот.
Така изразеното от въззивния съд становище съответства на задължителната практика на ВКС – посоченото и от въззивния съд решение №112/18.07.2013г. по гр.д.№509/2012г. на Трето ГО на ВКС, в което е прието, че ако имотът е прехвърлен на трето лице, преди да се впише исковата молба за разваляне на договора, правата на третото лице се запазват – чл.88, ал.2 ЗЗД. В този случай прехвърлителят не може да претендира връщане в натура, а може да претендира възстановяване на стойността на имота – чл.57, ал.2 ЗЗД.
Приложените към изложението на основанията за допускане на касационно обжалване съдебни актове не съдържат различно становище по поставения въпрос. В постановеното по реда на чл.290 ГПК от тричленен състав на Първо ГО на ВКС решение №264/08.04.2010г. по гр.д.№4395/2008г. по описа на Четвърто ГО на ВКС действително е прието, че развалянето на договора има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение и развалянето има за последица връщане частта на прехвърлителя в неговия патримониум. Разгледаната по настоящето дело хипотеза обаче е различна, тъй като приобретателят по алеаторния договор се е разпоредил с придобитата идеална част от имота в полза на трето лице преди вписване на исковата молба за развалянето.
В постановеното по реда на чл.290 решение №16/23.02.2010г. по гр.д.№3856/2008г. на Второ ГО на ВКС подобен въпрос не е бил поставян на разглеждане – обсъждана е допустимостта на производство за делба на идеална част от имот, съсобствен с трети лица, каквато обаче в настоящия случай не е налице, тъй като дори предявеният по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД договор да бъде развален, това само по себе си не би имало за последица отричане на правата на Й. В. К. по сключения между него и С. К. договор за дарение.
В постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение №463/15.11.2010г. по ч.гр.д.№407/2010г. на Първо ГО на ВКС пък е изразено становище по въпроса за допустимостта неучаствал в делбата съсобственик да предяви нов иск за делба, какъвто въпрос в производството по настоящето дело не е бил поставян.
С оглед на така изложените от въззивния съд съображения за значението на производството по предявения по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД иск следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 07.03.2016г. по в.гр.д.№93/2016г. по описа на Русенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: