О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
София, 21,06,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 431 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 20395/19.ІІІ.2010 г. на М. Л. Т. от София, подадена чрез процесуалния й представител адв. Р от САК против определение № 3* на СГС, ГК, с-в ІІ-Б, от 23.ІІ.2010 г., постановено по гр. д. № 11725/09 г., с което е била оставена без уважение частната й жалба срещу прекратителното определение на СРС, ГК, 54-и с-в, от 2. Х.2009 г. по гр. д. № 8724/08 г., отнасящо се само до частта от първоинстанционното пр-во по предявения от Т. срещу ЗАД „А”- София частичен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за сума в размер на 9 900 лв. /част от цялото й вземане в а 400 000 лв./, претендирана като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди „от сериозното и трайно влошаване на здравословното състояние на дъщеря й Т. Я. Т. ”, след като в хипотезата на чл. 95, ал. 1 ГПК /отм./ е била констатирана идентичност между предмета на гр.д. № 8715/08 г. по описа на СРС и главния иск на Т. за неимуществени вреди, предмет на пр-вото по гр.д. № 8724/08 г., воден срещу застрахователя.
Оплакванията на частната касаторка са за необоснованост, незаконосъобразност и постановяване на атакуваното въззивно определение на СГС при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 95, ал. 1, чл. 188 ГПК-отм./, поради което тя претендира касирането му, ведно с потвърденото с него първоинстанционно прекратително определение.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК М. Л. Т. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на хипотезите по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение СГС се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за предпоставките, при които се установява пълна идентичност между две дела, налице ли е такава, когато страните по съпоставяните пр-ва не са едни и същи, а също и за критериите, в съответствие с които се определя, кое от тях е „по-късно заведеното дело” – според неговия номер или в зависимост от датата на завеждане на исковата молба. Във връзка с твърдяното наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280 ГПК частната касаторка сочи и представя едно решение на състав на ВС /до 1996 г./, както и три определения: на отделен състав на ВКС – от 2009 г., на въззивен с-в на СГС – от 15. ХІ.1999 г. и на с-в на Пловдивския апелативен съд – от 21.І.2005 г., без обаче да са налице данни дали последните два съдебни акта са влезли в сила.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба ЗАД „А”–София писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. Д от адв. дружество „А. Димоларова, Р. Г. и съдружници”-София както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред СГС, настоящата частна касационна жалба на М. Л. Т. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 2 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., в понятието „практика на ВКС” се включват само онези решения на отделни състави от ГК или от ТК на ВКС, които са били постановени по реда на чл. 290 от сега действащия процесуален закон. Ето защо, след като с категоричност може да се констатира, че не е налице предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, ще следва единствено на плоскостта на тази по т. 2 на същия законов текст да се прецени евентуалното наличие на приложно поле на касационното обжалване, но като от обсъждане се изключат актовете на низовите съдилища, за които няма данни да са влезли в сила.
Преценката за наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК обаче, ще следва да се ограничи само върху първия от двата релевирани в изложението на Т. процесуалноправни въпроси. Вторият има изцяло хипотетичен характер, понеже не е бил предмет на произнасянето на въззивния съд, а и от фактическа страна е очевидно, че числото 8715 е по-малка величина от числото 8724.
От съпоставката между атакуваното от Т. въззивно определение на СГС с представеното от нея Р. № 100/2.ІІІ.1990 г. на ІІ-ро г.о. на ВС /до 1996г./, а също и с Опр. № 424/12. Х.2009 г. на ІІ-ро г.о. на ВКС по ч.гр. дело № 305/09 г. не може да се направи положителната констатация, че въпросът за предпоставките, при наличието на които съдилищата преценяват наличието на идентитет между две граждански или търговски дела, за да прекратят по-късно заведеното от двете, се решава противоречиво. Напротив, както в обжалваното определение на СГС, така и във всеки един от влезлите в сила актове на ВКС, цитирани по-горе, пълното тъждество между по-рано и по-късно заведеното дело е разбирано последователно като едновременно наличие на обективен /искане и основание/ и на субективен /страни по делото/ идентитет. С атакуваното от Т. въззивно определение на СГС първоинстанционното производство е било прекратено само частично: досежно главния иск на М. Л. Т. против ЗАД „А” – София, който вече е бил предмет на самостоятелно разглеждане по гр.д. № 8715/08 г. по описа на СРС, ГК и е за същото искане и на същото основание, щом като сумата 9 900 лв. /част от цялото вземане в размер на 400 000 лв./ се търси от застрахователя като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от М. Л. Т. „в резултат на сериозното и трайно влошаване на здравословното състояние на нейната дъщеря Т. Я. Т. ”. Следователно констатирано е било едновременното наличие и на обективен, и на субективен идентитет по главния иск на М. Л. Т., а точно в останалата част на производството /по евентуалните искове/, където такъв липсва, първоинстанционното производство не е било прекратено и продължава да е висящо.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3* на СГС, ТК от 23.ІІ.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 11725/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. д. № 431 по описа за 2010 г.