1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
София, 24.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на десети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3497 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] против Решение № 1587 от 24.07.2014г. по в.т.д.№ 4781/2013г. на САС, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 12641/2011г. на СГС за отхвърляне на исковете срещу НЗОК за заплащане на сумата 241 984лв. по фактура 128 от 28.04.2011г.-стойност на извършено лечение на пациенти по клинични пътеки за периода м.януари 2011г., на сумата 16 800лв. по фактура № 129 от 28.04.2011г.-стойност на вложени консумативи за същия период, както и на обезщетение за забава върху главниците за периода 01.04.2011г.-26.09.2011г.
В касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на решението на основанията по т.3 на чл.281 ГПК, иска се отмяната му и постановяването на друго за уважаването на исковете със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по процесуалноправните въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът, сезиран с гражданскоправен спор, да зачете влязло в сила решение на административен съд за отмяна на административен акт, който е от съществено значение за изхода на гражданското дело при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие на обжалваното решение, с което не била зачетена силата на пресъдено нещо /чл.302 ГПК/ на влязлото в сила решение по адм.дело № 1834/2012г. на Адм.съд София град /потвърдено с решението по адм.дело № 7198/2013г. на ВАС/ за отмяна на решението на НС на НЗОК № РД-НС-04-15/21.02.2011г. за утвърждаване на прогнозни стойности за дейностите за болнична медицинска помощ за 2011г. Според касатора правните последици от отмяната на административния акт са, че определените с процесния договор от 25.02.2011г. тримесечни прогнозни стойности се явяват незаконосъобразно намалени. Допълнителната предпоставка е обоснована с Решенията по гр.д.№ 835/2008г. на 4 г.о. и по гр.д.№ 925/2011г. на 2 г.о. 2/ Когато с влязло в сила решение на административен съд се отменя административен акт, който е регулирал граждански правоотношения между страните по гражданскоправен спор, следва ли гражданският съд да зачете и мотивите на решението на административния съд, когато страните са идентични и когато в мотивите са посочени факти и правни изводи, които имат съществено значение за решаването на правния въпроси са от значение за изхода на гражданското дело като се поддържа, че правна уредба за значението на мотивите на влязлото в сила решение на административния съд е непълна и следва да бъде преодоляна чрез тълкувателната дейност. Посочва се, че изводите на САС, че отказвайки за заплати претендираната сума за извършена надлимитна дейност като надвишаваща установения в договора лимит, НЗОК не е допуснала неточно изпълнение на договора са в противоречие с приетото от административния съд, че изискванията и редът да определяне на размера на задължителните годишни прогнозни стойности за „СБАЛК Я.” не са спазени и незаконосъобразното намаление на бюджета за 2011г. е с 14.21% . Поддържа се, че при един и същ фактически състав и по отношение на идентични страни са обосновани два противоположни правни извода в актовете на административния съд и на САС. 3/ Длъжен ли е въззивният съд при приета неправилна квалификация от първоинстанционния съд да постанови решение като определи нова правна квалификация, под която да подведе и обсъди релевантните за спора факти и обстоятелства. Становището е, че въззивният съд отхвърлил иска с „предложената” от ищеца правна квалификация-чл.79 ЗЗД, същевременно приел, че с допълнителна молба ищецът се е позовал на разпоредбата на чл.12 ЗЗД, но отказал да разгледа иска на основание преддоговорната отговорност по съображения, че такъв не е предявен; с отказът си да измени квалификацията на иска и да го разгледа според действителната такава, САС нарушил задължителната практика на ВКС-решенията по т.д.№ 516/2009г. на 2т.о., по т.д.№ 932/2009г. на 2т.о., гр.д.№ 173/2014г. на 2 г.о. 4/ Представлява ли изменение на иска по смисъла на чл.214 ГПК последващо предложена от ищеца допълнителна правна квалификация на представените в исковата молба факти и обстоятелства, без ищецът да променя вида на търсената защита /петитума/ и без въвеждане на нови факти и обстоятелства /основанието на иска/. В противоречие с практиката на ВКС /решенията по гр.д.№ 783/2012г. на 2г.о., по гр.д.№ 250/2002г. на 5 г.о., съгласно които промяната в дадената от ищеца правна квалификация не може да бъде определена като промяна на първоначално предявения иск, след като не се въвеждат нови фактически твърдения от първоначално заявените/ били изводите на САС за недопустимост на исканото изменение по реда на чл.214 ГПК. 5/.Задължен ли е съдът да обсъди релевантните по делото факти и доказателства и необсъждането им представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Становището е, че САС не е обсъдил писмени доказателства /писмо на Р. от 30.12.2010г., решението по адм.дело № 1834/2012г. на Адм.съд София град и решението на ВАС по адм.д.№ 7198/2013г., както и съдебномедицинската експертиза/ в нарушение на задължителната за него практика на ВКС-Решение по гр.д.№ 612/99г., по гр.д.№ 1285/2012г. на 3 г.о. 6/ Следва ли съдът да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право по смисъла на чл.235,ал.3 ГПК-решенията по цитираните административни дела. Допълнителната предпоставка е т.1 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на решенията по гр.д.№ 20/2013г. на 2 г.о., по т.д.№ 741/2009г. на 1 т.о. и по гр.д.№ 295/2012г. на 2 г.о. 7/Длъжен ли е гражданският съд да осъществява косвен съдебен контрол по реда на чл.17,ал.2 ГПК за валидността и материалната законосъобразност на административен акт, издаден от ответника, когато ищецът се позовава на последиците от акта и твърди, че същият има характер на индивидуален административен акт с позоваване на същата допълнителна предпоставка-противоречие на обжалваното решение с ТР № 14.01.2013г. по тълк.дело № 5/2011г. на ОСГК, решение по гр.д.№ 1131/2011г. на 2 г.о., по гр.д.№ 925/2011г. на 2 г.о. По седемте въпроса се поддържа кумулативното наличие и на допълнителното основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
В срока по чл.287 ГПК с писмен отговор ответникът НЗОК оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
САС е съобразил, че ищецът претендира заплащане от касата на разходи за оказана болнична помощ по клинични пътеки и вложени консумативи за периода 01.01.2011г.-30.01.2011г., за които е издал и осчетоводил фактури. Констатирал е безспорния факт, че претендираната сума е над определения с договора лимит за първото тримесечие за 2011г. Обосновал е, че в тази хипотеза касата е задължена да откаже заплащането на фактурираните от изпълнителя суми на основание чл.19,т.6 и чл.36 от сключения между тях договор от 25.02.2011г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, в сила от 01.01.2011г., както и на основание чл.7 от приложение № 14 на ПМС № 304 от 17.12.2010г. Отчетено е, че от 01.01.2011г. е в сила Законът за бюджета на НЗОК за 2011г. съгласно чл.5,ал.1 от който, делегираните бюджети на лечебните заведения, макар и прогнозни, са задължителни за тях като водещо за разплащанията на касата с изпълнителите е съобразяването на разходите в рамките на прогнозните стойности по месеци. Прието е, че не е налице основание за приложение на Решението на НС на НЗОК за заплащане на надлимитна дейност поради липса на предвиденото в заповедта като условие за заплащане –спазване на стандарта по кардиология. Решаващият извод е, че отказвайки да заплати претендираната над установения в договора лимит, касата не е допуснала неизпълнение на задълженията си по договора, напротив – съобразила е изискуемото си според закона за бюджета на НЗОК задължение. Коментирано е, че доводите на ищеца, поддържани във въззивната жалба могат да бъдат отнесени към евентуално недобросъвестно поведение на ответника в рамките на преддоговорните отношения с оглед на изложените в писмото от 30.12.2010г. насоки /съобразяване на бюджета за януари 2011г. с този за декември 2010г./. Отчетено е, че в хода на първоинстанционното производство ищецът е поискал на основание чл.214,ал.1 ГПК да измени основанието на иска, допълвайки го с ново допълнително основание към вече заявеното с исковата молба – при условията на евентуалност е предявил претенция за присъждане на обезщетение на основание преддоговорната отговорност на касата на основание чл.12 ЗЗД. При съобразяване, че с молбата изрично е поискано претенцията на основание извъндоговорната отговорност да бъде разгледана наред и в условията на евентуалност с първоначалната, основана на договора, е счетено, че правилно СГС е оставил без уважение искането поради липса на основанията на чл.214 ГПК – поради предявяване на нов иск. Обсъдено е възражението във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения-неправилна квалификация на иска по чл.79,ал.1 ЗЗД при заявени според страната твърдения, попадащи във фактическия състав на чл.12 ЗЗД. Доводите не са споделени по съображения, че както в обстоятелствената част на исковата молба, така и със заявения петитум, исковата сума е претендирана на основание неизпълнение на задълженията на касата по сключения вече договор, а предявения с допълнителната молба иск за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл.12 ЗЗД, представлява нов иск, а не изменение на вече предявения, поради което като недопустим правилно не е бил приет от първоинстанционния съд за разглеждане по реда на чл.214,ал.1 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
При излагане на тезата си касаторът не държи сметка за безспорния по делото факт, че по силата на Допълнително споразумение № 3 към договора за 2011г. са увеличени прогнозните стойности на дейностите за болничната помощ за 2011г. като за първото тримесечие завишението е на 2 975 036 лв. /при първоначално предвидени 2 082 257лв./, при което месечния бюджет за първото тримесечие е от по 961 678 лв. При посоченото от касатора изчисление /твърдение/, че при съобразяване на правилата за образуване на задължителните годишни прогнозни стойности за 2011г. /в съответствие с решението на адм.съд София град, в което е отчетено необосновано намаление с 14.21%/, годишният бюджет за 2011г. е следвало да бъде 9 110 365лв., т.е. 759 197лв. месечно. Тази сума е по малка от действително отпуснатия след увеличението бюджет за процесния месец януари 2011г. Поради това искането за допускане на касационното обжалване по въпросите /първи, втори и седми/ за правното значение на решението на административния съд, с което е отменен административен акт и за осъществяване от съда на косвен съдебен контрол за валидността и материалната законосъобразност на административен акт чл.17,ал.2 ГПК е неоснователно като безпредметно. Въззивната инстанция не се произнасяла по тях, съответно липсва и твърдяното противоречие с цитираните съдебни актове по въпросите относно приложението на чл.17,ал.2 ГПК и чл.302 ГПК. При реално завишен бюджет, надхвърлящ този, който според болничното заведение се следва с оглед решенията на административните съдилища, въпросите за некоректно поставени и без значение за крайния изход на спора. Третият въпрос е несъстоятелен при ясно даден отговор от съдилищата, че иск по чл.12 ЗЗД в настоящия процес не е надлежно предявен. Същото е относимо и за четвъртия процесуалноправен въпрос-САС изрично е мотивирал, че по реда на чл.214,ал.1 ГПК е недопустимо предявяване на нов иск под формата на „изменение на иска”, а и той е предпоставен от становището на касатора, че искът по чл.12 ЗЗД почива на фактически твърдения, идентични на тези, от които произтича претенцията за реално изпълнение на договорно задължение по чл.79,ал.1 ГПК. Петият и шестият въпрос нямат характеристика на правни, а са твърдения за допуснати процесуални нарушения, които като основания за касиране на решението не се идентични с основанията за допускане на касационното обжалване. Същите са интерпретация на първата група въпроси от гледна точка на процесуалните задължения на съда при обсъждане на доказателствата по спора.
Поради липса на правен въпрос със съдържанието, очертано в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС касационното обжалване не може да бъде допуснато. Съставът произнасящ се по реда на чл.288 ГПК не е длъжен да го изведе от твърденията на касатора и доводите му за неправилност на въззивното решение. С оглед на това безпредметно е обсъждането на посочените допълнителни предпоставки.
Ответника по касация НЗОК чрез процесуалния си представител адв. М. претендира заплащане на разноски за производството, но доказателства за извършването им не са представени.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1587 от 24.07.2014г. по в.т.д.№ 4781/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.