О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
гр. София, 26.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1646/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Б. Г., [населено място], А. А. З., [населено място], А. А. З., [населено място] и И. А. З., [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат А. Г., срещу въззивно решение № 5558 от 06.11.2018 г. по гр. д. № 713/2018 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. Касаторите поддържат, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърдят, че са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК, както и на чл.280,ал.2 ГПК за допускане касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по няколко материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не са формулирани конкретни правни въпроси, а се твърдят нарушения на съдопризводствените правила /чл.131,ал.3 ГПК, чл.146 и чл.147 ГПК/, довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение.
Ответниците по касационната жалба Н. М. К., чрез пълномощника си адвокат М. К., и Я. Г. К., чрез пълномощника си адвокат Е. Я., оспорват жалбата и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендират присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С въззивното решение е потвърдено решение № 3887/2018г. по гр. д. № 659/2016 г. на Районен съд – Разлог, с което са отхвърлени предявените от А. Г., А. З. и И. З. против Н. К. и Я. К. искове.
Въззивният съд е приел, че пред Разложкия съд е било образувано гр.д. №542/1961г. за делба на наследството, оставено от братята Г. и И. З.. Ищците са част от наследниците на участвалите в съдебната делба лица – А. З. и М. Г., а ответниците – частни правоприемници на основание покупко-продажба на имот на наследниците на участвалата в делбата Е. Д..Имотът, предмет на делбата е предмет на и настоящото производство. Постановеното от първоинстанционния съд решение № 250/16.10.1962 г. по допускане на делбата и доп.решение № 142/29.5.1963 г., са отменени от Благоевградски окръжен съд с решение № 334/27.7.1963 г. по гр.д. №519/1963 г. като до делба е допуснат процесния имот /т. ІІІ от диспозитива/, а именно : „Половината от парцел * пл. № *, кв. 51 по плана на града, ведно с половината от къщата построена върху същия при посочените с посочване на квотите на съделителите. С решение №1226/11.V.1964 г. на ВС по гр.д. №476/1964 г. е отменено „по реда на надзора влязлото в сила решение на Благоевградския окръжен съд № 334/1963 г. в частта с която е отхвърлен искът за делба на 1/2 идеална част от парцел * в кв. 51 по плана на [населено място] и на 1/2 от къщата в него. С решение на ВС № 2035/11.09.1964 г. по същото дело /№476/64 г./ е допусното „да се извърши съдебна делба на частта от парцел * планоснимачен № * в кв. 51], за която не е била допусната делбата с решението на Благоевградски окръжен съд № 334/1963 г. по гр.д № 519/63 г. между съделителите посочени в същото решение.” Делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на делбеното производство. ВС е приел, че имотът е останал неподелен с договора за доброволна делба от 1928 г., поради което следва да се раздели изцяло, а не половината, поради което е допуснал делба на недопусната част от имота с решението на БлОС. С решение № 178/12.01.1965 г., по гр.д. № 542/1961 г. на Разложкия съд е съставен разделителен протокол, като в т. ІІІ от диспозитива посочено, че Е. Д. получава в дял западния апартамент от жилищната сграда, построена върху парцел * пл. № * в кв. 51 с находящите се под него магазини и 4/7 ид. ч. от парцела и общите части на сградата. Постановено е да заплати уравнение на дяловете на съделителите А. и Т. З.. Е. С. е получила в дял източния апартамент на сградата, построена в същия парцел с находящия се под него магазин и 3/7 ид.ч. от дворното място и общите части на сградата и е осъдена да заплати на А. З. парично уравнение. В дял на А. З. и Т. З. са възложени имоти, а М. Г. е получила само суми за парично уравнение. С решение № 922/8.4.1965 г. на ВС по гр.д.№293/1965 г. са отменени по реда на надзора „влязлите в сила решения: 1/ на Благоевградския окръжен съд № 334/1963 г. по гр.д. №519/63 г. ; 2/ на Разложки съд от 18.12.1963 г. по гр.д № 542/61 г. и 3/ на Разложки народен съд от 12.1.1965 г. по същото дело в частите им досежно размера на квотите на съделителите и присъдените на базата на последните суми за подобрения и изравняване на дяловете.
С последващо решение № 1869/22.7.1965 г. по гр.д. №293/65 г. на ВС е постановено „От имотите на които е допусната делбата с решението на Благоевградския окръжен съд № 334/ 27.07.1963 г. по гр.д. № 519/1963 г., изменено с решението на ВС № 2035/11.09.11964 г. да се съставят дялове при следните квоти на съделителите: …” Посочени са в диспозитива квотите на съделителите във всеки имот и е постановено какви суми за уравнения на дяловете се следват между съделителите и съответните държавни такси. Изрично в т. ІV е постановено: „За уравнение на дяловете, отредени на съделителите в имот с решение на Разложкия съд № 178/12.01.1965 г. по гр.д. № 542/963 г. осъжда съделителите както следва: …” и се посочват конкретни суми, които се дължат. С т. V от диспозитива ВС е изменил и решение № 178/12.01.1965 г. по гр.д. № 542/961 г. в частта относно държавните такси. Решение №1869/1965г. е поправено поради допусната явна фактическа грешка с решение на ВС № 2303/30.11.1966 г., относно квотите в процесния имот – парцел * пл. №*, кв. 51, на съделителите Д. и С.. След анализ на данните по делото въззивният съд е приел за неоснователна тезата на ищците, че имотът след постановяване на решение №1869/1965 г. и решение № 2303/1966 на ВС е останал съсобствен. Изложил е съображения, че целият имот – предмет на настоящото дело, е допуснат до делба с променените квоти от ВС и размер на паричното уравнение на дяловете при съобразено от ВС разпределение на имотите между съделителите, извършено от РС. За неотносими е приел изводите, направени в постановени в охранителни производства актове, удостоверяващи правата на страните в процесния имот. В тази връзка е обсъдил и заповед № 229/20.05.1986 г за отчуждаване, решение № 124 по гр.д. №1247 /92 г. БлОС за омяна на отчуждаването, договори за наем за процесния имот за периода от 1994 г. до 2006 г., данъчни декларации. Направил е извод, че съделителите са ползвали имотите след извършване на делбата така както са били разпределени по дялове. Искът по чл. 108 ЗС е неоснователен, тъй като ищците, чиято е доказателствената тежест, не са доказали основанието, на което претендират да са собственици на имота.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства.Непосочването на релевантен правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване на решението.
В разглеждания случай касаторът не е поставил конкретен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, обосноваващ прилагане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не са формулирани конкретни правни въпроси, а са наведени оплаквания за допуснати нарушения на съдопризводствените правила /чл.131,ал.3 ГПК, чл.146 и чл.147 ГПК/, довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Тези оплаквания са по съществото на спора, касаят преценката и обсъждането на доказателствата по делото, съответно обосноваността на изводите на съда, но не могат да послужат като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване в производството по предварителна селекция на касационните жалби по чл. 288 ГПК. Те са основания за касиране на вече допуснато до касационно обжалване въззивно решение, поради евентуалната му неправилност по чл.281, т. 3 ГПК. Следва да се посочи, че въззивният съд е направил изводите си за неоснователност на иска след съвкупна преценка на всички доказателства по делото и след като е обсъдил поддържаните от страните доводи и възражения при така очертания пред него от въззивната жалба правен спор. След като е обсъдил събраните относими към спора доказателства, е изложил мотиви кои факти приема за установени и кои за неосъществили се.
Не са налице и предпоставките на чл.280,ал.2 ГПК за допускане касационно обжалване, тъй като в настоящото производство не се констатира евентуална нищожност или недопустимост на обжалваното решение, както и очевидна необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен „contra legem“, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или „extra legem“, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК и направеното в отговорите на касационната жалба искане, жалбоподателите следва да заплатят разноски на ответниците по касационната жалба, както следва : на Я. Г. К. – 1500 лева, а на Н. М. К. – 1800 лева, възнаграждение за адвокат, съгласно приложените доказателства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5558 от 06.11.2018 г. по гр. д. № 713/2018 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА А. Б. Г., [населено място], А. А. З., [населено място], А. А. З., [населено място] и И. А. З., [населено място], да заплатят разноски за производството по чл.288 ГПК, както следва : на Я. Г. К. – 1500 лева, а на Н. М. К. – 1800 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: