4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
София28.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1102/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 133 17.VІ.2011 г. по т.д. № 39/ 2011 г. на Варненски апелативен, с което е потвърдено Решение № 27 от 16.VІ.2010 г. по т.д. № 82/ 2009 г. на Разградски окръжен съд, с което по иска по чл. 694 ал. 2 т. 4 ТЗ на синдика Д. П. Д. на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] и [фирма] – в несъстоятелност – [населено място], е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на първия ответник Договор за покупко-продажба на недвижим имот: дворно място и сгради, находящи се в [населено място], подробно описани в нот.акт № 185/24.ІІ.2004 г. по нот.д.№ 85/2004 г. на нот.рег.№ 4, с район на действие Кубратски РС, с оплакване, че е неправилно. В Молба жалбоподателят отново излага оплаквания за неправилност на решението и сочи решените въпроси: 1.Кой е закон – ният представител на дружество в несъстоятелност – ответник по иск по чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ, 2.Настъпилото по силата на закона десезиране на органите на управление на ответника, обхваща ли и исковете по чл. 646 ТЗ, 3.Докога са действителни правомощията на особения представител, назначен от първоинстанционния съд и може ли особеният представител да осъществява процесуално представител – ство пред по-горна инстанция, 4. Как се определя средната пазарна цена на имота и от кои фактори се влияе, 5.Какво се разбира под ”значително несъответствие между даденото и полученото”, 6. В иска по чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ прилагат ли се по аналогия разпоредбите на ЗЗД. За тези въпроси поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по тях след влизане в сила на действащия ГПК, липсва произнасяне от ВКС. Сочи съдебна практика: Р.№ 385/8.ІІІ.2002 г. по гр.д.№ 2373/2001 г. на ВКС, Р.№25/9.ІІ.2005 г. по т.д.№325/2004 г. на ВКС, Р.Т-401/ 19. VІІ.2010 г. по т.д.№ 78/2010 г. на САС, Р.№151/14.VІІ.2008 г. по т.д. №248/2008 г. на ВТАС и Опр.№582/22.ХІІ.2009 г. по ч.т.д.№ 613/ 2009 г. на ВнАС.
Ответниците по касационната жалба синдикът Д. П. Д. на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] и [фирма] – в несъстоятелност, [населено място], чрез управителя Ц. И. Ц., не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен установителен иск по чл. 694 ал. 2 т. 4 ТЗ цената на който не е до 10 000 лв., на основание чл. 280 ал. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен искът на синдика Д. П. Д. на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] и [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] по чл. 694 ал. 2 т. 4 ТЗ и е признато за установено по отношение на кредиторите на масата на несъстоятел – ността на първия ответник, че договорът за покупко-продажба, предмет на нот.акт № 185/24.ІІ.2004 г., сключен между ответниците, е възмездна сделка с имущество от масата, извършена след началната дата на неплатежоспособността 28.ХІІ.2002 г. и даденото значително надхвърля по стойност полученото-към датата на продажбата имотът има данъчна оценка 36 136.40 лв., а справедливата му пазарна стойност, определена от експертизата, е 77 000 лв. Затова съдът, като е съпоставил двете стойности, е приел, че имотът е продаден на цена два пъти по-ниска от справедливата му пазарна оценка – даденото значително надхвърля по стойност полученото. В първоинстанцион – ното производство ответникът [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] е представляван от назначения от съда по чл. 29 ал. 4 ГПК особен представител, а във въззивното производство, образувано по жалба на [фирма] – [населено място], по съображения, че правомощията на органите на търговеца са прекратени, но управителят не е лишен от процесуално представителство, съдът е призовавал [фирма] – в несъстоятелност – [населено място], чрез управителя Ц. И. Ц..
Първите три въпроса, посочени от жалбоподателя, касаят начина на представляване на дружество в несъстоятелност – ответник по иск по чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ и имат значение, доколкото са обосновали недопустимост на въззивното решение – ако извършени процесуални действия от неовластен представител, са станали причина да се постанови недопустимо решение (например подадена е жалба от лице, което не е било процесуално легитимирано да обжал – ва решението, поради което въззивното решение е недопустимо). Тъй като ВКС следи служебно за допустимостта на въззивното решение, намира, че участието на ответника по иска по 694 ал. 2 т. 4 ГПК [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] в първоинстанционното производство, чрез особен представил, назначен по чл. 29 ал. 4 ГПК, и призоваването му във въззивното производство чрез управителя, не е довело до недопустимост на въззивното решение. В този смисъл изложените от жалбоподателя въпроси за начина на представляване на втория ответник имат значение по делото, които въпроси биха имали значение в изложения от жалбоподателя смисъл, ако се касаеше за нарушени негови процесуални права, а не за права на насрещна страна по делото.
Въпросите за съпоставянето на “даденото” и “полученото” и за изискването на чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ “даденото значително да надхвърля по стойност полученото”, са релевантни за делото, тъй като обуславят изхода на спора. Неоснователно жалбоподателят, като сочи съдебна практика по въпроса към кой момент се извършва преценка на стойността на престациите (към момента на разпоредителната сделка), поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Въпросът дали даденото значително надхвърля по стойност полученото, е въпрос, конкретен за всяко дело, който е обусловен от данните по делото. По този въпрос има съдебна практика, разпоредбата на чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ, е ясна и не се нуждае от тълкуване в смисъл, различен от вложения. Не е налице основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като изискването на закона е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 133 от 17.VІ.2011 г. по т.д. № 39/ 2011 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: