5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
София, 30.10.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 384/2019 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Б. Ц. Я. и касационна жалба на М. М. А. против решение №1343 от 30.05.2018 г. по гр.д. № 5637/2016г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касация- „Инвестбанк” АД, [населено място] чрез пълномощника си- юрк.Б.П. е на становище, че касаторите не обосновават предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
По касационната жалба на Б. Ц. Я.:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поставил въпросите:1/ „ Допустимо ли е да се приложат последиците на чл.41, ал.2 ГПК, ако адресът не е посещаван от връчителя в продължение на един месец и няма данни посещенията да са извършвани в обичайното за пребиваване на адреса време.” 2/ „ Допустимо ли е страната да се призовава по реда на чл.47 ГПК чрез залепване на уведомление, ако няма данни призовкарят да е направил опит да връчи съобщението на друго лице по смисъла на чл.46,ал.1 ГПК и това лице да е отказало да получи книжата”. 3/Редовно ли са връчени книжата на страната, ако адресът, макар и да е посещаван повече от три пъти в рамките на едни месец, нито едно от посещенията не е извършено в неработен ден”. 4/ „Счита ли се за редовно връчването чрез залепване на уведомлението, ако същото не отговаря по съдържание и форма на изискванията, предвидени в чл.4 от Наредба № 7 за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по ГПК одобрени от Министъра на правосъдието.” Първите два въпроса са разгледани от касатора с оглед основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е сочена практика на ВКС в отклонение, от която, въззивният съд бил разрешил, според страната, поставените въпроси. Другите два въпроса са разгледани, с оглед основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като в тази връзка касаторът е развил свое разбиране по тях. Други доводи не са изложени.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. С оглед така определената дефинитивност на основанието поставените въпроси не са релевантни. Страната е поставила тези въпроси във връзка с оплакването си в касационната жалба относно това, че не й е била предоставена възможност да обжалва решението на първостепенния съд и да вземе участие в производството пред апелативния съд. Оплакванията са ирелевантни спрямо процедирането на състава, не само поради това, че редовното събиране на доказателства по спора се осъществява пред първата инстанция, в производството пред който страната не е твърдяла, че не е взела участие т.е. не е имало пречки да попълни делото с доказателствата, които желае, както и да изложи своето правно разбиране по спора, но и фактически доводите се основават на невярна интерпертация на фактите и на оплакването на страната за неправилност на порцедирането на състава, тъй като въззивният съд е дал изрична възможност, страната да бъде призована като е отчел, че пълномощника на другият ответник не представлява и касатора / прието за нередовност на призоваването/ и е разпоредил призоваването да се извърши по реда на чл.41, ал.2 ГПК, при стриктно спазване на процедурата. С оглед това процедиране първият въпрос е хипотетичен и съдържателно несъответен на предписаното от закона относно призоваването по реда на чл.41, ал.2 ГПК. Същото е относимо и към вторият поставен въпрос, тъй като призовкарят няма задължение да издирва лицата, които биха приели призовката след като на адреса няма лице, което да я получи, в какъвто смисъл е посочената разпоредба. Вторите два въпроса също не са релевантни, тъй като са хипотетични и несвързани с нарушение на законова разпоредба, осъществено от въззивния съд и довело до постановения правен резултат в какъвто смисъл е дефинирано и общото основание за допускане на касационно обжалване. По тях не са развити и доводи по допълнителния критерий, като не са съобразени предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съобразно разясненията дадени със задължителна тълкувателна практика т.4 ТРОСГТК № 1 /09г.
С оглед така депозираното изложение не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По касационната жалба на М. М. А.:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът,при поддържане основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е поставил въпросите: „Представлява ли годно доказателство, приложената по делото частна експертиза и притежават ли материална доказателствена сила фактическите констатации съдържащи се в нея”.2 / Допустимо ли е в мотивите към решението, въззивният съд да прави констатации, че страната не е доказала определен факт, за който носи доказателствена тежест, в хипотезата че с доклада на първата инстанция по чл.146, ал.1 ГПК указания относно доказването на този конкретен факт няма Допустимо ли е съдът да извърши служебно преразпределение на доказателствената тежест, без да уведоми страната и без да даде указания… ”. Страната по първият въпрос е поддържала противоречие с изброени актове на ВКС, а по вторият е развила своето оплакване, за това, че съдът не е указал доказателствена тежест за установяване на факта на възникване на оспореното вземане. Страната е поддържала и основание по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК, като е развила доводи за противоречие в мотивите на съда.
Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване.
Първият, поставен от него въпрос не е релевантен, доколкото въззивният съд не е ценил представената пред първата инстанция оценка като частна експертиза, а я е обсъждал единствено с оглед некредитирането на изслушаните свидетели, чиито показания, поради това не е взел предвид при формиране на решаващите си изводи по спора. В тази връзка, въпросът съдържателно е основан на твърдения на страната, а не на фактите по делото и съответно е ирелевантен за установяване наличие на общо основание. Вторият въпрос също не е релевантен, тъй като страната, основавайки се на процесуално нарушение на състава, не е съобразила собственото си процесуално поведение. Доколкото изрично е заявила, че не разполага с писмени доказателства, относно извършените подобрения / стр.185 и сл. от първоинстационното производство/, нито е поддържала в това число и във въззивната жалба, че е възпрепятствана да сочи доказателства, като първостепенния съд е допуснал всички поискани от нея в насока установяване на твърденията й, то и въпросът е ирелевантен спрямо процедирането и решаващите изводи на съда относно недоказаност на тези обстоятелства. В тази връзка съобразно данните по делото и с оглед заявеното от касатора в първоинстанционното производство, че не разполага с други доказателства освен събраните гласни такива, наличния фактически материал е обсъден, като от него е изведена и фактическа обстановка, от която са направени релевантните правни изводи, че ответниците не са установили твърденията си относно това, че представените от тях писмени доказателства годно обективират доказване на разбирането им, въведено като защитно твърдение по спора, че вземането е възникнало редовно и съответно подлежи на изпълнение. Или не е налице обосноваване наличие на общо основание с така поставения въпрос.
Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. По това основание и с оглед горното касаторът не е развил каквито и да било съображения свързани с една от горните предпоставки.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите разноски – юристконсултско възнаграждение, за защита по двете касационни жалби в размер на 600лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1343 от 30.05.2018 г. по гр.д. № 5637/2016г. на Софийски апелативен съд .
ОСЪЖДА Б. Ц. Я. и М. М. А. да заплатят на „Инвестбанк” АД, [населено място], направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: