1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
гр.София, 30.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
единадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1962/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Й. К. срещу въззивно решение на Ловешки окръжен съд от 08.02.2016 г. по гр.д.№ 585/ 2015 г., с което е потвърдено решение на Ловешки районен съд по гр.д.№ 829/ 2015 г. и по този начин е отхвърлена молбата на жалбоподателката, квалифицирана по чл.19 ЗГР, за промяна на собственото й име от „С.” на „Е.” и за промяна на фамилното й име от „К.” на „Г.”.
Допускането на обжалваното решение до касационен контрол се претендира по материалноправните въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС) съставляват ли „важни обстоятелства” по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР субективното желание на лицето и затрудненията при общуване, включително с държавни институции, както и явяват ли се „важните обстоятелства” и обществената неприемливост на личното име отделни и самостоятелни основания за искане по чл.19 ал.1 ЗГР. Жалбоподателката поддържа, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответните страни не вземат становище.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно.
Въззивният съд е приел за установено, че молителката произхожда от майка М. К. Г. и баща Й. Г. П., индивидуализира се като правен субект с посочените в акта й за раждане имена С. Й. Г.. През 1978 г. е сключила брак с И. Т. К. и е променила фамилното си име от „Г.” на „К.”. Този брак не е прекратен, въпреки твърденията на молителката за противното, тъй като тя не е ангажирала доказателства в подкрепа на това си твърдение, а то се опровергава от приетите по делото неоспорени официални документи (извлечение от регистър за гражданско състояние, удостоверение за семейно положение). Преди 10 – 15 години молителката се установила да живее в Кралство Испания, а гостувалите й в последно време свидетели чули към нея да се обръщат с името „Е.”. С това собствено име, използвано наред с името „С.”, тя фигурира и в някой издадени й платежни документи и разрешителни за ползване на отпуск. При тези факти съдът извел от правна страна неоснователност на молбата за допускане на промяна в имената на молителката, тъй като не са налице важни обстоятелства по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР. Съдът посочил, че такива обстоятелства могат да бъдат само обективно съществуващи факти, обуславящи лично или обществено неудобство или правещи неподходящо за молителката използване на името, с което се индивидуализира. По делото липсват доказателства тя да е известна в обществото с името „Е.”. Както документите, така и разпитаните свидетели, касаят сравнително кратък период от време, а и името „С.” не е обществено неудобно и няма обективни пречки от използването му. По отношение на фамилното име на молителката съдът добавил, че бракът й не е прекратен и евентуалната му промяна би създала неяснота и правна несигурност при социалните й контакти.
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, повдигнатите въпроси не са обусловили правните разрешения на въззивния съд. В обжалваното решение не се съдържа извод, че субективното желание на лицето и затрудненията при общуване не са „важни обстоятелства” по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР. Молбата е отхвърлена не по правни съображения за значението на тези обстоятелства, а по съображения за недоказаност на фактическите твърдения на ищцата за налични затруднения при използването на индивидуализиращите я имена. Съдът посочил, че събраните доказателства касаят кратък период от време и не са достатъчни да обосноват извод, че водят до съществени затруднения за молителката. След като съдът не е установил от фактическа страна, че използването на индивидуализиращите я имена от молителката не създава затруднения при контактите й в обществото и с държавни институции имената, правният въпрос какво би било значението на тези обстоятелства е необуславящ и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато. Що се касае до субективното желание на лицето да промени името си, то това обстоятелство изобщо не е обсъждано във въззивното решение, тъй като не е посочено нито като основание на молбата, нито във въззивната жалба. Ако не се касае за нищожност или недопустимост на обжалваното пред него първоинстанционно решение, въззивният съд е ограничен в произнасянето си до посоченото в жалбата. Поради това в обжалвания акт не е обсъждан въпроса явява ли се субективното желание на молителката релевантно обстоятелство по чл.19 ал.1 ЗГР, съответно този въпрос е необуславящ. Необуславящ е и въпросът дали важните обстоятелства по чл.19 ал.1 ЗГР и обществената неприемливост на личното име са самостоятелни основания за допускане на неговата промяна. В обжалваното решение съдът не се е произнасял дали се касае за едно или за самостоятелни основания, той е отхвърлил молбата, защото не са доказани твърденията на молителката за създаване на затруднения в социалното й общуване и за прекратяване на брака й.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Ловешки окръжен съд от 08.02.2016 г. по гр.д.№ 585/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: