2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
София, 30.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4540 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор П. И., чрез юрисконсулт К. К., против решение № 877 от 4 юли 2017 г., постановено по гр.д. № 1452/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което се потвърждава решение № 1188 от 20 април 2017 г., постановено по гр.д. № 114/2017 г. по описа на районния съд в [населено място], с което е призната за незаконна и е отменена заповед на изпълнителния директор на дружеството за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” на Н. Т. Б., с адрес в [населено място], за възстановяването на Б. на работа на заеманата преди уволнението длъжност, отхвърлени са същите искове по отношение на ответника [фирма] – клон „П.”, със седалище и адрес на управление в [населено място], и в тежест на касатора са присъдени разноски.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че с въззивната жалба са били сторени оплаквания за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения, свързани с доклада по делото, но въззивният съд не е взел предвид тези оплаквания и пропуските не са отстранени. Подчертано е, че независимо, че наказаната служителка не е декларирала, че е управител на търговско дружество, първоинстанционният акт не е отменен, макар за това да има основания, тъй като е осъществена злоупотреба с доверието на работодателя чрез затаяване на информация. Оспорено е заключението на съда, че ищцата не е била запозната с изискването за деклариране на съответните обстоятелства, личащо от представените документи. Изразено е несъгласие с виждането на съда, че нарушение на етичния кодекс на работодателя е извършено формално и не е налице конфликт на интереси. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата Н. Т. Б., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Н. П., в отговор на касационната жалба излага доводите си за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, както и за правилността на въззивното решение.
Представено е и становище от [фирма], Предприятие „Водноелектрически централи”, със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез юрисконсулт Е. Х., в което се поддържа подадената касационна жалба.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд възприема за неоснователно възражението на касатора, че районният съд е следвало да укаже на ищцата, че в нейна тежест е да установи истинността на твърденията в исковата молба като част от тези твърдения са останали недоказани, а съдът ги е приел за доказани. Счетено е, че не е в тежест на служителя да доказва, че дружеството, в което ищцата е съдружник и управител, има сходна дейност с касатора, а този факт е положителен за работодателя и следва да бъде доказан от него. Отречено е посочването на определени дейности, които ще извършва търговско дружество, да е равносилно на извършването им на практика. При все, че служителката не е декларирала, че е управител на съответното търговско дружество, а само че притежава дялове в него, съответното нарушение на две заповеди на работодателя не й е посочено в поисканите писмени обяснения и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, заповедите не се установява да са връчени на работника; освен това първата от декларациите е с неясен текст – декларира се членство в съвет на директорите, управителния или надзорния съвет на търговско дружество, което е различно от органите на дружество с ограничена отговорност; втората декларация е отново неясна, като би се тълкувала правилно само ако работникът е запознат с други две заповеди, което не е доказано по делото. Подчертано е, че не е налице нарушение на чл. 70 от Етичния кодекс на [фирма], защото ищцата е оперативен счетоводител и няма никакви ръководни решаващи функции при работодателя за сключване на договори с трети лица, поради което да се е налагало да се оттегли от вземане на решение за сключване на три договора с дружеството, чийто управител е. Затова, дори да има нарушение на етичния кодекс, то е формално и с нищо не уврежда интересите и имуществото на работодателя. Наложеното наказание е възприето за прекалено тежко, предвид характера и тежестта на нарушението, обстоятелствата на извършването му и поведението на ищцата. Накрая се сочи, че от нарушението не са настъпили никакви вреди за работодателя и не е настъпила опасност да настъпят вреди, защото ищцата не участва в реализацията на никакви процеси на работодателя.
К. съд приема, че поставените въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
На първо място се поставя проблемът за доказателствената тежест, която носят страните при доказване на фактите, обуславящи основателността на исковите претенции при спор за законност на прекратяване на трудов договор – сочи се определение на касационния съд в процедура по чл. 288 ГПК, както и решение № 1484 по гр.д.№ 5428/2009 г. по описа на районния съд в [населено място], за което не е удостоверено влизането му в сила, поради което то не може да послужи за целите на селекцията на касационните жалби за достъпа им до касационното обжалване. Посоченото определение на касационния съд не съставлява практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но служебно известно на настоящия съдебен състав е решението, постановено по реда на чл. 290 ГПК, след допускането на касационното обжалване с цитираното от касатора определение. Така с решение № 224 по гр.д. № 1184/2010 г., ІІІ г.о., ВКС дава отговор на въпроса за доказателствената тежест на страните при доказване на фактите, обуславящи основателността на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. ВКС преутвърждава принципа, че по исковете за отмяна на незаконно уволнение, които имат конститутивен характер (по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ), доказателствената тежест за установяване на законността на уволнението пада върху работодателя, съответно той трябва да докаже законното упражняване на потестативното право да уволни работника или служителя. В процесния случай с доклада по чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК първоинстанционният съд сочи, че в тежест на ищцата е да установи истинността на изложените в исковата молба твърдения, докато в тежест на ответната страна е да установи неистинността на твърденията на ищцата, изложени в исковата молба. Представените от работодателя с отговора на исковата молба и в публично заседание документи са приети като доказателство по делото. Във въззивната жалба се прави оплакване за допуснато от първата инстанция съществено процесуално нарушение, изразило се според работодателя обаче не в неправилно разпределяне на доказателствената тежест, а в пропускане да се посочат обстоятелствата, от които произтичат правата на ответната страна, кои права и кои обстоятелства се признават от съда и кои от тях не се нуждаят от доказване. Посочено е и че съдът не е спазил при постановяване на решението разпределената в доклада доказателствена тежест по отношение на ищцата, а именно да установи истинността на изложените в исковата молба твърдения, като изложените съображения касаят преценката на представените по делото доказателства. Посочените обстоятелства водят до извода, че първоинстанционният съд не е нарушил тълкуването на ВКС в горното решение по чл. 290 ГПК, тъй като е било ясно на работодателя, че в негова тежест е да представи всички относими доказателства, с които да установи, че издадената от него заповед за уволнение е правилна и законосъобразна, противно на твърдението на ищцата, което включва съобразно оплакванията в исковата молба: издаването на заповедта от компетентен орган, спазване на процедурата по чл. 193 КТ, спазване на срока по чл. 194 КТ, извършването на съответните нарушения на трудовата дисциплина, което пък включва представянето на всички попълнени от ищцата декларации по смисъла на етичния кодекс, участието на ищцата в процеса на вземане на решения за сключване на договори със съответни търговци. Ето защо, макар формално първата инстанция да не е посочила изрично, че в тежест на работодателя е да установи законността на уволнението, именно този е смисълът на дадените от съда указания. Както се изясни, оплаквания за непълнота и неточност на доклада на съда в това отношение не е заявено от работодателя във въззивната му жалба.
На второ място се излага общо искане да се провери верността на заключението на въззивния съд, че това, че в предмета на дейност на едно търговско дружество пише, че ще развива една дейност, не значи, че на практика то развива тази дейност, подобно записване на търговски дейности в учредителните документи на едно търговско дружество сочи само намерения за бъдещето развитие на подобна дейност, както и че няма сходство в дейностите на две търговски дружества на база предмета им на дейност, отразен в учредителните им документи и Търговския регистър. Правен въпрос по критериите, зададени от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, не се поставя, а и дори да би могло да се извлече или конкретизира въпрос (в нарушение на същото ТР), то твърденията на касатора изискват преценка на доказателствата по спора, което не е допустимо във фазата по селекция на касационните жалби за достъпа им до касационно обжалване. Такава преценка е допустима само в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, какъвто настоящият случай не е.
При този изход на спора е основателно искането на ответницата Б. за присъждане на сторените разноски за касационната инстанция, които са в размер на 600 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 877 от 4 юли 2017 г., постановено по гр.д. № 1452/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Н. Т. Б., с адрес в [населено място], [улица], сумата от 600,00 (шестстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: