1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
Гр.София, 08.08.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание шести август на две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
изслуша докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 1486/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Община Луковит срещу Определение № 927/19 март 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 951/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определението на СГС, І ГО, 18 състав по гр.д. № 16033/2017 г. за прекратяване на производството, поради неподведомственост на спора на гражданските съдилища. В жалбата се поддържа, че определението на въззивния съд е неправилно по съображения за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му. В изложение по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 8280 ал. 1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
В срока за отговор на касационната частна жалба ответното Министерство на околната среда и водите изразява становище, че не са налице основание за допускането на определението до касационен контрол.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена в с рок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол определение от вида на преграждащите развитието на делото и се явява процесуално допустима.
За да потвърди определението за прекратяване на производството по гр.д. № 16033/2017 г. на СГС, въззивният съд е приел, че същото е образувано по искова молба с вх. № 1666192 от 8.12.2017 г., с която е предявен частичен иск с цена 25001 лв. с правно основание чл. 79 ЗЗД за вземане, произтичащо от договор за безвъзмездна финансова помощ от 11 юли 2012 г., цялото за сумата 79 580,74 лв., представляваща неверифицирани разходи по проект „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Л.“ по оперативна програма „Околна среса 2007-2013 г., удържани като финансова корекция. Съгласно чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ за финансова корекция не може да се оспорва пред съд по реда на АПК. Образуваните до влизането в сила на този закон съдебни дела се довършват по досегашния ред съгласно параграф 10 ал 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ. На новата разпоредба, обнародвана в ДВ, бл. 74/20.098-2016 г. е придадено обратно действие – към датата на влизане в сила на ЗУСЕСИФ – 25.12.2015 г. тя предвижда, че образуваните до влизане в сила на ЗУСЕСИФ производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции се довършват по досегашния ред. Съобразно формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС защитата срещу изявление за финансова корекция е по общия исков ред само, когато е бил надлежно сезиран граждански съд с искова молба, подадена преди 25.12.2015 г.Образуваните след датата на влизане в сила на ЗУСЕСИФ искови производства подлежат на прекратяване и изпращане за разглеждане по административен ред. В процесния случай исковата молба е постъпила на 8.12.201 г. и обжалваното пред САС определение за прекратяване е съобразено с формираната задължителна практика относно реда за осъществяване правна защита срещу изявления за налагане финансови корекции.
С оглед съдържанието на мотивите на въззивното определение следва да се приеме, че въпросът “Променя ли се видът на сключените преди 25.12.2015 г. договори за безвъзмездна финансова помощ с влизането в сила на ЗУСЕСИФ и има ли обратно действие този закон по отношение трансформирането на заварените договори от гражданскоправни в административни“ по т.1 от изложението на жалбоподателя въобще не е обсъждан и не е обусловил изводите на САС по предмета на процесуалния спор. Същото се отнася и до формулирания в т. 3 на изложението въпрос дали е гарантиран достъп до правосъдие на бенефициерите по ДБФИ, на които са наложени финансови корекции преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ и същите не са реализирали правото си на защита преди 25.12.2015 г. Въззивното определение не съдържа отговор на този въпрос.
Относим към предмета на спора е единствено въпросът за подсъдността на споровете по правоотношения, свързани с изпълнението на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, възникнали преди 25.12.2015 г., по които не са инициирани производства до посочената дата на влизане в сила на ЗУСЕСИФ. Отговорът му, съдържащ се в обжалваното определение, е обусловил извода на въззивния съд, че образуваните след 25.12.2015 г. производства подлежат на разглеждане по административен ред.
И. като общо основание за допускане на касационно обжалване обуславящ изхода на спора въпрос не е разрешен в противоречие с формираната по реда а чл. 290 ГПК практика на ВКС, поради което не е налице соченото допълнително селективно основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК за достъп до касация.
Според цитираната в обжалваното определение на САС съдебна практика исковият гражданскоправен ред за защита срещу изявленията на управляващите органи за финансови корекции е допустим и след 25.12.2015 , но относно висящите искови производства към посочената дата, започнали по искови молби и недовършени към влизане на закона в сила. С Преходните и заключителни разпоредби на ЗУСЕСИФ е регламентиран редът, по който следва да бъдат довършени образуваните до влизането му в сила производства. Разпоредбите на ч 69 – чл. 77 ЗУСЕСИФ регламентират процедурата за извършване на финансови корекции, решението за които може да се оспорва пред съд по ред на АПК.
Цитираните решения по т.2 на изложението са постановени преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, с чието приемане е създадена национална правна рамка за управляване и разходване, предоставени от ЕС, средства, съдържаща унифицирани плавила.
Ново е само Решение № 17 от 23 март 2017 г. по гр.д. № 50176/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО, но то не е относимо към подсъдността на споровете по заварени производства. Според него в обхвата на параграф 10 ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ са включени граждански производства по искови молби, подадени преди 25.12.2015 г. срещу изявление за финансова корекция на ръководител на управляващ орган, като исковата защита и допустима както чрез осъдителен иск за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, така и чрез установителен иск, подведомствен на общите съдилища.
Прекратяването на производството в настоящия случай е съобразено с действието на процесуалноправните норми по време. Новият процесуален закон се прилага незабавно към заварени висящи правоотношения, освен ако в него е предвидено друго разрешение.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице сочените от жалбоподателя основание за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ ТО, на основание чл. 274 ал. 3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 927 от 19 март 2018 г. на Софийски апелативен съд, ГК, постановено по ч.гр.д. № 951/2018 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: