О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
София, 09.11. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1487 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба (с вх. № 1188 от 26.ІІ.2018 г.) на К. Г. И. и П. Й.. И. – двамата от [населено място], както и добричкото „Павлина” ЕООД, подадена против решение № 16 на Варненския апелативен съд, ТК, от 12.І.2018 г., постановено по т. д. № 550/2017 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 109/15.VІ.2017 г. на ОС-Добрич по т. д. № 277/2016 г. в частта му, с която са били уважени предявените срещу тях, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове на „Юробанк България” АД-София: за солидарна дължимост на сумата 54 214.57 лв., представляваща главница по договор за банков кредит от 20.V.2008 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК (17.ІІ.2014 г.) и до окончателното й изплащане, а също и за сумата в размер на 6703.54 лв., представляваща договорна лихва, както и за сумата от 435.39 лв., явяваща сбор от такси по кредита.
Оплакванията на тримата касатори от [населено място] са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това те претендират касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд: „за извършване на действията, които е отказал, действия за установяване на действителната фактическа обстановка към 21.06.2013 г. – налице ли са били просрочия съобразно „Прогнозен погасителен план на сделка 901906” при условията на чл. 3 и 4 от Анекс № 2.” Инвокират се доводи, че въззивната инстанция очевидно неправилно смесвала два момента: този при режим на облекчено погасяване, от една страна, и този при Общите условия на банката – от друга, респ. и определените съобразно различни условия суми по Част „А”, от които първата, в размер на 8 087.94 лв., изчислена и дължима според „Прогнозен погасителен план за сделка 901906”, действаща при режим на облекчено погасяване, докато втората сума, в размер на 10 725.74 лв., явяваща се дължима единствено при преминаване на кредита към действащата за банката лихва в случай на неизпълнение на подписания Анекс № 2.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата тримата й податели обосновават приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Варненският апелативен съд се е произнесъл по следните три материално- и процесуалноправни въпроса:
1./ „Кои условия е длъжен да съобразява решаващият съд при установяване наличието или липсата на просрочие към датата 21.06.2013 г. досежно месечното задължение за лихва по Част „А” на процесния договор за банков кредит – тези, договорени в Анекс № 2 и „Прогнозен погасителен план за сделка 901906”, действащи при режим на облекчено погасяване, от една страна, или тези, отнасящи се до общата действаща лихва на банката, от друга страна?”;
2./ „Налице ли е направено от ответниците /т.е. тримата настоящи касатори/ възражение и съответно искане пред първоинстанционния съд срещу заключението на извършената по делото счетоводна експертиза?”;
3./ „Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация „Юробанк България” АД-София писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на деловодни разноски, но без да са ангажирани доказателства, че такива реално са били направени.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, настоящата съвместна касационна жалба на К. Г. И., П. Й.. И. и „Павлина” ЕООД ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение в атакуваната от настоящите трима касатори негова установителна част, Варненският апелативен съд е приел, че с неплащането на задълженията си /така както конкретно са били посочени в по-горния абзац на мотивите на атакуваното въззивно решение – бел. на ВКС/ длъжниците са загубили правото да ползват облекчения ред за погасяване на дълга си по Анекс № 2/12.ІХ.2011 г. – съгласно клаузата на чл. 8 от същия, а след надлежното обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради неизпълнението на задълженията и по този анекс, т. нар. „Прогнозен погасителен план” се явявал вече неотносим при установяване размера на непогасените задължения към датата на подаяване на заявлението по чл. 417 ГПК за издаването на заповед за изпълнение. Констатирано е било също, че от страна на кредитната институция /ищец/ е било проведено успешно доказване на уговорените в договора за банков кредит от 20.V.2008 г. и в подписания към него Анекс № 2 обективни факти, върху които е било основано упражненото от нея потестативно право за обявяването на този кредит за изцяло изискуем преди изтичането на договорения в полза на длъжниците по сделката срок – предвид неизпълнението на поетите от тях задължения, което уведомяване е било осъществено надлежно преди датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК. Доколкото по делото не е било спорно обстоятелството, че изявлението на „Юробанк България” АД за обявяването на процесния кредит за предсрочно изискуем е достигнало своевременно до знанието на задължените по него лица, в хода на съдебното дирене са били доказани и двата елемента от фактическия състав, необходим за пораждане на вземанията на банката-заявител, като в тази връзка е била съобразена и задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 18 от тълкувателно решение № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният за изхода на делото въпрос /бил той материално- и/или процесуалноправен/ трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че и трите правни въпроса, формулирани от касаторите в изложението им по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, се явяват такива, които изцяло се отнасят до правилността на въззивното решение, атакувано с изрично оплакване за постановяването му при допуснато от състава на Варненския апелативен съд съществено нарушаване на съдопроизводствени правила, налагащо връщане на делото за ново разглеждане от друг негов състав. Следователно погрешното отъждествяване от касатора на отменителното основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
При така констатираната в настоящето производство липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от трите допълнителни предпоставки по т.т. 1-3 на същия законов текст.
В заключение, независимо от направеното искане с правно основание по чл. 81 ГПК-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответната по касация кредитна институция не следва да се присъждат деловодни разноски за настоящето касационно производство, тъй като тя не е установила с годни доказателствени средства, че такива разходи реално са били направени.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 16 на Варненския апелативен съд, ТК, от 12.І.2018 г., постановено по т. д. № 550/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2