О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№491
София, 03.05. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 123 по описа за 2010 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. М. Г. срещу въззивно решение № 409/18.09.2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 721/2009 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
„В” АД, гр. С. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е отговорило, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване както и за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Поставен е въпрос дали заповедта за дисциплинарно уволнение е законосъобразна, ако работодателят е цитирал само текстовете на КТ, без нарушенията на трудовата дисциплина, заради които е наложено наказанието да са достатъчно индивидуализирани. Той е без значение в случая, защото е установено, че в атакуваната заповед нарушенията са конкретно посочени, както и датата на извършването им. Несъгласието с този извод не е основания за допускане на касационно обжалване.
Въпросът чия е тежестта на доказване изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ не е разрешен от въззивния съд в противоречие с Р-341-1995-ІІІ ГО ВКС. Той е изложил съображения, че работодателят е установил спазването на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, тъй като субектът на дисциплинарната власт – изпълнителния директор на дружеството работодател е узнал за нарушенията на К. Г. на 26.11.2008 г. Заповедта за уволнение е издадена на 23.12.2008 г., като е спазен тримесечния срок от узнаване на нарушенията и пределният 1-годишен срок от извършване им /август-септември 2008 г./
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение за инстанцията в размер на 150 лв..
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 409/18.09.2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 721/2009 г.
ОСЪЖДА К. М. Г. да заплати на В. завод-99” АД, гр. С. сумата в размер на 150 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК от 2007 г., направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: