O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
София, 14.05.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 91/2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 32325/ 30.09.2009 година , заявена от С. А. К., Д. В. К. и В. В. К. чрез процесуалния им представител адв. К срещу въззивно Решение Nо 1224 от 24.08.2009 година по гр.възз.д.Nо 891/2009 год. на Варненския окръжен съд по отхвърления отрицателен установителен иск на основания чл. 97 ал.1 ГПК /отм./
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения по приложение на материалния закон – §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 177 ал.3 от Наредба Nо 5 за строителните правила и норми и §1в ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ и по преценка на доказателствата , основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.
С изложението допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се обосновава с противоречие на изводите на съда по обжалваното решение по въпроса представлява ли дървена барака от 1 помещение, без водоснабдяване, намираща се в бивш земеделски имот към 1.03.1991 година , „сграда” по см. на закона и наличието на такава постройка е ли фактическа предпоставка за трансформация на предоставеното право на ползване в право на собственост за ползувателя по см. на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, с практиката на състави на ВКС, обективирана по Решение Nо 1199 от 09.12.2008 година по гр.д. Nо 5314/2007 година на ВКС- II отд. и Решение Nо 359/23.03.2007 година по гр.д. Nо 171/2006 година на ВКС-IV отд.
В срока по чл. 278 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците З. Х. Д. – С. и В. Л. С. .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. при данни по делото за данъчната оценка на имота от 5 576 лв.
С посоченото решение е оставено в сила решението на първата инстанция по отхвърления отрицателен установителен иск на С. А. К., Д. В. К. и В. В. К. срещу З. Х. Д. – С. и В. Л. С. , по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ за признаване , че полседните двама не са собственици на 600/688 идеални части от реална площ от 400 кв.м. от ПИ Nо 3225 по ПНИ НА с.о. „Т”, находящ се в гр. В., кв. Виница м.”К”. За да отхвърли иска съдът е приел, че праводателят на ответниците, придобили имота по сделка по НА Nо 8/2005 година , Ф. Н. е придобил при спазване на действащите правни норми оспореното право на собственост в резултат на трансформираното право на ползване на земя, получена по реда на ПМС Nо 11/1982 година в производство по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По спорния въпрос дали е имало изградена „сграда” в спорното място, въззивният съд е приел, че изградената барака , поставена на бетонна основа, съставлява сграда , аргументирайки изводите си на тълкуването на §1в ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ , приемайки, неприложимостта на нормите на Наредба Nо 5 СПН, тъй като там се има предвид постройка за сезонно ползване , а не за временно обитаване.
При данните по делото и съобразявайки наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице релевираните основания за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК .
Релевираният с касационната жалба въпрос представлява ли дървена барака от 1 помещение, без водоснабдяване, намираща се в бивш земеделски имот към 1.03.1991 година , „сграда” по см. на закона и наличието на такава постройка е ли фактическа предпоставка за трансформация на предоставеното право на ползване в право на собственост за ползувателя по см. на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, е фактически въпрос, който е предполага не тълкуване и прилагане на закона/ посочените правни норми/ , с анализ на фактически твърдения, за който се предполага , че са установени по делото. Етапа на селекция на подлежащите на обжалване въззивни решения не е етап за преценка на факти, в който смисъл е искането на касатора ,поради което и не е налице твърдяното противоречие с цитираните две решения на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 32325/ 30.09.2009 година , заявена от С. А. К., Д. В. К. и В. В. К. чрез процесуалния им представител адв. К срещу въззивно Решение Nо 1224 от 24.08.2009 година по гр.възз.д.Nо 891/2009 год. на Варненския окръжен съд по отхвърления отрицателен установителен иск на основания чл. 97 ал.1 ГПК /отм./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :