3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
С., 01.11. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита С.
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. ч. гр. д. № 354/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от Г. Г. С. чрез адвокат А. А., срещу определение № 304 от 29.04.2010 г. по ч. гр. д. № 364/2010 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 107 от 24.03.2010 г. по гр. д. № 4777/2009 г. на Добричкия районен съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответниците ОС “Земеделие” – Д. и Община Д. не са взели становища.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
В подадената на 30.11.2009 г. искова молба, допълнена впоследствие с молба от 16.02.2010 г., ищецът твърди, че е наследник на А. Д. С., по баща Й., която не се ползува от решение № 724 от 30.06.1947 г. по гр. д. № 313/1945 г. на Добричкия областен съд за признаване правото на собственост върху земеделска земя в землището на с. Ж., съставляваща отнетата третина от румънската държава. Твърди, че през 1949 г. земята става държавна собственост и влиза в ТКЗС. След 1990 г. на наследниците на М. И. К., с когото се свързва произходът на имота, на два пъти е възстановена земеделска земя, като пряката наследодателка на ищеца се ползува от възстановените две трети, но не и от останалата третина, предмет на решението от 1947 г. По така изложените обстоятелства ищецът иска да се установи правото на собственост върху 34.691 дка земеделска земя, която сега се намира в местността “Мумана” или “Мамунена чешма”, в землището на с. Ж., като не може да се индивидуализира.
Съдът в двете инстанции приел, че в дадения на ищеца срок не са отстранени нередовности на исковата молба, като неясните формулировки сочат на заявена претенция по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, евентуално на установителна такава за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК. С оглед на данните по делото, че искът по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е предявен на след изтичане на преклузивния срок, в който може валидно да бъде предявен, а искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е за недвижим имот, който не е възстановен и индивидуализиран, е счетено, че всяка от претенциите би била недопустима.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е формулирал изрично определящия изхода на спора въпрос, но с оглед правомощията на Върховния касационен съд да конкретизира, уточни и квалифицира правния въпрос от значение за конкретното дело, следва да се посочи, че в случая той се свежда до реда за защита на претендиранато от ищеца субективно материално право.
По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК жалбоподателят не е посочил, нито се е позовал на съдебна практика със задължителен характер /тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд, тълкувателни решения на Върховния съд и/или на Върховния касационен съд, решения по чл. 290 и сл. ГПК/, на която да противоречи даденото от въззивния съд разрешение на поставения правен въпрос.
Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представени са решение № 419 от 07.04.2006 г. по гр. д. № 3099/2004 г. на ВКС, IV-Б г. о., и решение № 36 от 26.02.2007 г. по т. д. № 511/2006 г. на ВКС, I-во т. о. Те имат предмет, различен от този по настоящото дело. Видно от първото, предмет на иска по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ е право на собственост върху свинеугоителен комплекс, по отношение на който първият ответник се е снабдил с нотариален акт за собственост по реда на чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./, а в полза на втория ответник е била учредена договорна ипотека върху спорния недвижим имот; с второто решение е разрешен въпрос за правната квалификация на предявени искове за защита срещу изпълнителни действия, предприети срещу собствения на ищците недвижим имот, по издаден срещу трето лице изпълнителен лист, изпълнението на чието задължение е обезпечено чрез договорна ипотека. Следователно, разглежданите случаи не разкриват сходство в поставения за разрешаване правен въпрос – условие, което е необходимо за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят не е изложил никаква обосновка. То не е и налице, тъй като по разрешаването на спорове за право на собственост върху земеделска земя, която според твърденията на ищеца е била обобщена чрез внасянето й в ТКЗС, има формирА. трайна съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното определение: земята подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, като правните способи за това са чрез подаване на заявление до поземлената комисия, сега ОС “Земеделие”, в сроковете по чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ, а при пропускането им – чрез иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, органичен със срок, който е изтекъл до подаване на исковата молба на 30.11.2009 г.; след възстановяването на земята защитата се осъществява чрез иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК или чл. 108 ЗС. В случай пък, че се касае за иззета третина, за която правото на парично обезщетение не е било потърсено по реда на Закона за уреждане собствеността на недвижимите имоти в Ю. Д. от 1942 г. /отм./, собствениците имат право на съответното обезщетение, за което подават заявление пред ОС “Земеделие” – чл. 10в, ал. 2 и 3 ЗСПЗЗ. С оглед на всичко изложено, разглеждането на настоящия случай не би допринесло за точното прилагане на закона или за развитието на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 304 от 29.04.2010 г. по ч. гр. д. № 364/2010 г. на Добричкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: