О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
София, 13.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3617 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Н. – Пловдив чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Д. срещу решение № 1015/27.05.2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 4176/2012 г., с което е обезсилено решение на Софийски градски съд /СГС/ по иск на настоящия касатор и делото е върнато за разглеждане от същия съд.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор, неподписан от сочения в него процесуален представител на страната / [фирма]/, поради което не се обсъжда от настоящия състав.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС е предявен иск по чл.206 ал.1 ДОПК от ТД на Н.-Пловдив срещу [фирма] за сумата 325000 евро, произтичаща от постановление, с което на основание чл.195 ал.3 т.2 ДОПК вр. чл.200, чл.202 ал.2 ДОПК е бил наложен запор върху вземания на длъжника [фирма] от третото задължено лице [фирма]. Искът е уважен от СГС, чието решение е обезсилено от САС и делото е върнато за разглеждане и произнасяне по исковете от Н.. САС е приел, че искът по чл.206 ал.1 изр.2-ро ДОПК съответства на този, който обезпеченият кредитор може да предяви в обезпечителното производство по ГПК – по чл. 401, изр. 2 ГПК. И в двата случая сме изправени пред възможности за упражняване на правата на длъжника или до косвени искове Приел е, че с предявяването на иска по чл.206 ал.1 изр.2-ро ДОПК се упражняват правата на длъжника, при което като главна страна в процеса се конституира кредиторът – ищец или органът, наложил обезпечението, а ответник по исковете е третото задължено лице – длъжник на длъжника, но доколкото се предявяват чужди права пред съд, на основание чл.26 ал.4 ГПК задължително по почин на съда като съищец се конституира и носителят на съдебно предявеното вземане, длъжникът по обезпечението или в изпълнителното производство. С оглед на това е направен извод, че в процеса пред СГС е следвало да се конституира като задължителен необходим другар на ищеца и носителят на съдебно предявеното вземане [фирма], което не е сторено. САС е изложил и съображения, че третото задължено лице – ответник по косвения иск по чл. 206, ал.1, изр. 2 ДОПК би могло да противопостави на ищеца всички възражения, с които разполага срещу длъжника преди запора, като се е мотивирал с характера на косвения осъдителен иск по чл.206 ал.1 изр.2-ро ДОПК и обстоятелството, че не се касае до запорирани и предмет на изпълнение ликвидни и изискуеми вземания /чл. 202, ал. 2 ДОПК и чл. 230 ДОПК/. На второ място САС е приел, че е налице и недопустимо произнасяне на съда – ответникът да заплати на Териториална дирекция на Н. – Пловдив исковите суми. Така соченият ищец – ТД на Н. Пловдив няма процесуална правоспособност – съгласно чл.2 ал.2 ЗНАП юридическото лице е Н., а ТД не са държавни учреждения. Пред САС изпълнителният директор на Н. е потвърдил извършените до момента действия, поради което САС е приел, че е отстранена нередовността, свързана с предявяване на иска от Териториална дирекция на Н. – Пловдив. С оглед произнасянето на СГС по отношение на неправоспособен ищец и неконституирането на задължителен необходим другар на ищеца – „П. Б. 1912 Пловдив”, САС е приел, че решението на СГС е недопустимо, тъй като липсват процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Според САС това налага на основание чл. 270, ал. 3 ГПК решението на СГС да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане и произнасяне по предявените от Н. агенция за приходите срещу [фирма] искове по чл. 206, ал. 1, изр. 2 ДОПК , при което като съищец на основание чл. 26, ал. 4 ГПК се конституира носителят на съдебно предявените вземания „П. Б. 1912 Пловдив”. При новото разглеждане на делото съдът следва да разгледа и се произнесе и по направените възражения на ответника, с които той разполага срещу длъжника.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК:
1. „Допустимо ли е в производството по чл. 206 от ДОПК да се установява наличие на вземане към трето лице при условие, че за третото лице са налице влязло в сила Постановление за налагане на обезпечителни мерки, което не е оспорено нито по реда на чл.197, ал.5 от ДОПК, нито по арг. от 508, ал.3 от ГПК по реда на чл.440, ал.1 ГПК?” 2. „Не следва ли в производството по чл.206 от ДОПК да се установи единствено, че е налице влязло в сила постановление, с което се налагат обезпечителни мерки и с което се установява съществуването и размера на вземането, както и че не е постъпило плащане от страна на третото лице?”
Така формулираните въпроси са свързани със спора, има и изложени съображения от САС във връзка със съществуването на вземанията и тяхното оспорване от третото лице. Но обуславящи изхода на спора пред САС са въпросите във връзка с конституиране на надлежните страни по предявения иск по чл. 206, ал. 1, изр. 2 ДОПК. Разрешението на тези въпроси, според САС е довело до постановяване на недопустимо решение от СГС, необходимост от обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от СГС. Доколкото доводи и съображения във връзка с конституиране на страните по иска по чл.206 ал.1 изр.2-ро ДОПК не са поставени във формулираните от касатора въпроси, няма основание да се приеме, че въпросите, свързани с установяване вземанията на третото задължено лице, макар и във връзка със спора, са обуславящи изхода му, съобразно изложените от въззивния съд съображения, поради което не са такива по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Допълнителните основания представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане на касационно обжалване, а именно – разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани такива, нито има доказателства за направени разноски от тази страна пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1015/27.05.2013 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 4176/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.