ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 492
гр.София 16.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети август хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева частно гражданско дело № 402 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, ал. 1 ГПК във вр. чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от С. П. Г. от [населено място] против разпореждане № 31 от 27.01.2010 г. по гр.д. 590/2009 г. на Софийски окръжен съд, с което е върната касационната жалба на С. Г. срещу решение № 589 от 05.11.2009 г. по гр.д. 590 по описа за 2009 г. на СОС.
В жалбата и приложените към същата уточнения частният жалбоподател твърди, че е изпълнил в срок указанията на администриращия съд като е внесъл дължимата държавна такса в размер на 30 лева по сметка на ВКС и сочи, че тъй като е отстранил нередовностите на въззивната си жалба и същата е допусната до разглеждане във въззивната инстанция, следва да се счита, че по този начин е изпълнил и указанията за поправяне на касационната си жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С атакуваното разпореждане въззивният съд приел, че въпреки дадената му възможност, частният жалбоподател не е отстранил в срок констатираните в касационната му жалба недостатъци.
Атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено като краен резултат.
Частният жалбоподател е подал касационна жалба срещу решение на въззивния съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по предявения иск, поради липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването му – наличие на граждански спор, обусляавящо липсата на интерес от търсената защита. Касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 2 ГПК и чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а именно същата не е приподписана от адвокат и не е приложено точно и мотивирано изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване. С разпореждане от 23.11.2009 г. администриращият съд е оставил касационната жалба без движение, като е дал подробни указания на касатора да посочи и обоснове кой е материалноправният или процесуалноправният въпрос, който е решен от въззивния съд и което обуславя извода за допускане на касационно обжалване; да посочи на коя от следващите предпоставки се позовава, а именно, дали този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, или е решаван противоречиво от съдилищата, или че въпросът е от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона, както и за развитието на правото; да се обосноват тези основания, а не само да се възпроизвежда законовия текст; да се представят и съответните решения, чрез които страната доказва наличието на някое от посочените условия; да се приложи отделно изложение към жалбата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК; жалбата да бъде приподписана от адвокат, като се приложи пълномощно за същия и да се внесе по сметка на ВКС на РБ дължимата на основание чл. 18, ал. 2, т. 1 ТДТССГПК държавна такса в размер на 30 лева, като се представи копие от вносния документ. Съобщението е съобщено на лично касатора на 18.01.2010 г. в деловодството на съда. На 19.01.2010 г. С. Г. депозира пред въззивния съд становище, в което твърди, че в касационната си жалба е пледирал какви са неговите законни искания и към същата и приложил необходимите доказателства, иска да му бъде определена дължимата такса и заявява, че се отказва от процесуалния си представител адв. М.. По делото е приложена вносна бележка, от която е видно, че на 19.01.2010 г.
жалбоподателят е внесъл дължимата такса в размер на 30 лева по сметка на ВКС.
На 17.05.2010 г., след изтичането на срока за поправяне на нередовностите в касационната жалба, касаторът подава молба с искане за предоставяне на правна помощ, съобразно с указанията за тази възможност, дадени му от администриращия съд. Същата е оставена без уважение поради липса на доказателства по смисъла на чл. 23, ал. 4 ГПК. На 21.04.2010 г. е постъпило ново искане за правна помощ, което е оставено без уважение от въззивния съд с разпореждане от 28.04.2010 г.
Основателно и законосъобразно въззивният съд е поискал от жалбоподателя да спази разпоредбите на чл. 284, ал. 2 ГПК и чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК, изискващи касационната жалба да бъде приподписана от адвокат или юрисконсулт, освен ако жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност, както и прилагане на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване към жалбата. Частният жалбоподател не твърди, че притежава юридическо образование. Не доказва и предпоставките за предоставяне на правна помощ. Въпреки твърденията, които излага относно отстраняване на допуснатите нередовности, същият не представя изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 31 от 27.01.2010 г. по гр. д. № 590 по описа за 2009 г. на Софийски окръжен съд. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ