2
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по ч.гр.д.№ 4965 от 2014 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
гр.София, 16.09.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д. № 4965 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. С. Г. и Л. С. Г. срещу определение № 254 от 11.07.2014 г. по гр.д.№ 2974 от 2014 г. на Върховния касационен съд, Първо г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима касационна жалба вх.№ 36345 от 24.03.2014 г. на Б. и Л. Г. против решение № 1177 от 24.02.2014 г. по гр.д.№ 14697 от 2013 г. на Софийския градски съд.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли неговата отмяна.
В писмен отговор от 13.08.2014 г. ответниците А. Е. А. и С. С. А. оспорват частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу акт на ВКС, които съгласно чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК и чл.286, ал.2 от ГПК подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: С обжалваното определение на ВКС касационната жалба срещу постановеното от Софийския градски съд въззивно решение е оставена без разглеждане като недопустима на основание чл.280, ал.2 от ГПК- поради това, че цената на иска, по който е постановено въззивното решение, е под 5 000 лв. Видно от исковата молба, по делото е бил предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване на право на собственост върху недвижим имот- празно дворно място с площ от 685 кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор 04234.6970.3661 от кв.21 по плана на в.з.Б.- [населено място], идентичен с парцел X.-1587 по плана на вилната зона от 1986 г. Съгласно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК, цената на този иск е равна на данъчната оценка на имота, която видно от представеното удостоверение №[ЕИК] от 08.06.2012 г. е 3 133,10 лв. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК правилно съставът на ВКС е приел, че решението на въззивния съд по този иск не подлежи на касационно обжалване и поради това е върнал касационната жалба срещу това решение.
Неоснователно е твърдението в частната жалба, че цената на иска била над 5 000 лв. /а именно 21 000 лв./, тъй като такава цена ищците били посочили в исковата си молба. Действително, съгласно чл.70, ал.1 от ГПК цената на иска се посочва от ищеца, при несъответствие между посочена и действителната цена, тази цена се определя от съда и въпросът за цената на иска не може да бъде преразглеждан след първото по делото съдебно заседание. В настоящия случай, обаче видно от подадената преди първото по делото заседание молба от 15.06.2012 г., ищците са посочили за цена на иска сумата 3 133,10 лв., която съответства на определената по реда на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК цена. В тази молба ищците изрично са заявили, че посочената от тях в исковата молба цена на иска от 21 000 лв. е неправилно определена и са поискали засега съдът да не се произнася по освобождаването на надвнесената в резултат на това неправилно определяне държавна такса. А след подаването на тази молба и до приключване на делото въпросът за цената на иска не е бил повдиган и преразглеждан от съда.
Обстоятелството, че поради първоначално неправилното посочване на цената на иска ищците са внасяли по-високи от дължимите държавни такси по исковата молба и по въззивната жалба срещу решението на първоинстанционния съд, е основание за връщане на надвнесените такси, но не и основание за промяна на цената на иска, която е била правилно посочена и определена от ищците в молбата им от 15.06.2012 г. съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 254 от 11.07.2014 г. по гр.д.№ 2974 от 2014 г. на Върховния касационен съд, Първо г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима касационна жалба вх.№ 36345 от 24.03.2014 г. на Б. и Л. Г. против решение № 1177 от 24.02.2014 г. по гр.д.№ 14697 от 2013 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.