5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№492
София, 18.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 21.05.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 273 /2019 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „НОВИНАР МЕДИА”ЕАД, [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2363 от 10.10.2018 г., по в.т.д. №1829/2018 г., с което е потвърдено осъдителното решение на Софийски градски съд № 1789 от 25.09.17 г., по т.д.5730/2016 г. за уважаване на предявения от „СПЕКТЪР”АД, [населено място] срещу касатора, като ответник, иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 75 545.65 лева, представляваща сбор от възнаграждения за отпечатване вестник ”Новинар” и вестник „Bulgaria Вussines”, обективирани в конкретни фактури, издадени в периода м.04.2011 г. – м.12.2011 г., по договор за изработка на полиграфическа продукция, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 15.12.2012 г. до окончателното и изплащан и деловодни разноски от 14762.83 лева.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснати нарушения на съществените съдопроизводствени правила, довели до необоснованост на приетите за установени фактически констатации и незаконосъобразност на изградените въз основа на тях правни изводи. С оглед твърдяните пороци и на основание чл.281, т.3 ГПК се иска касиране на въззивния съдебен акт.
Основно касаторът възразява срещу процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че при новото разглеждане на делото, след обезсилване на първоинстанционния съдебен акт, надлежно извършените предходни процесуални действия, запазват силата си, съобразно правилото на чл.118, ал.2 ГПК, поради което отсъства процесуална възможност както за ново връчване препис от исковата молба на ответната по делото страна, така и предоставяне на възможност за нов срок за отговор по чл.131 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното право:1. „При липса на нова размяна на книжа, след обезсилване на първоинстанционното решение, могат ли да се сочат нови факти и доказателства, които да доведат до преодоляване забраната по чл.266 ГПК?” и 2. ”Представлява ли нарушаване на правото на защита на страната липсата на повторно връчване на книжа по делото, при констатирани процесуални нарушения на съда, довели до обезсилване на първоинстанционното решение?”
Тезата си, че поставените правни въпроси за от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото аргументира с непълнота на нормата на чл.126, ал.2 ГПК и недостатъчна яснота на съдържанието й.
Като основание за достъп до касация се твърди и очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Насрещната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по искането за допускане на касационно обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни основания, излагайки подробни писмени съображения.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността й, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.3 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
С решение от 30.06.2014 г., по гр.д.№ 12774/2013 г. Софийски градски съд е обезсилил първоинстанционния съдебен акт на Софийски районен съд от 26.06.2013 г., по гр.д.№ 60043/2012 г., на основание чл.270, ал.3, пр.2 ГПК и е разпоредил образуване на делото по предявения иск пред Софийски градски съд като първа инстанция.
Приел е, че заявеният от „СПЕКТЪР”АД осъдителен иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на дължими възнаграждения по договор за изработка на полиграфическа продукция, е с цена над 25 000 лв. и съобразно установеното процесуално правило в чл.104, т.4 ГПК родово подсъден на СГС, като първа инстанция, а не на СРС.
С определение № 593 от 28.06.2016 г., по т.д.№ 3080/2015 г. на първо търговско отделение на ВКС касационната жалба на „СПЕКТЪР”АД срещу горепосочения въззивния съдебен акт на СГС не е допусната до разглеждане по същество. Така новообразуваното пред СГС т.д.№ 5730/2016 г. е приключило с решение № 1789 от 25.09.17 г., което е предмет на предприетото от ответника по спора „НОВИНАР МЕДИА”ЕАД, въззивно обжалване. При обосноваване неоснователността на въведените с въззивната жалба оплаквания, въззивният съд е приел за отстранени допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения във вр. с връчване на препис от първоинстанционния съдебен акт, чрез разпореденото от него повторно връчване на същия, което е редовно осъществено. В качеството си на инстанция по съществото на спора е отстранил и нарушенията в правото на защита на ответната страна, дължащи се на нередовното й призоваване за първото по делото съдебно заседание, като е разгледал и обсъдил всичките й правни доводи и възражения. Относно заявените доказателствени искания, обаче, е приел, че не следва да бъдат уважени, поради отсъствие на процесуална възможност. Изложени са съображения, че са преклудирани, на основание чл.133 ГПК, поради неподаден отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК на редовно връчена на 21.01.2013 г. на „НОВИНАР МЕДИА”ЕАД искова молба. В допълнение се е позовал на процесуалното поведение на надлежно упълномощения представител на страната – ответник в проведеното по делото открито съдебно заседание, в което се е явил и изразявайки становище по доклада на делото не е заявил искане за възстановяване на срока за отговор на исковата молба, нито наличие на особени непредвидими обстоятелства за пропускането му. Позовавйки се на процесуалното правило на чл.118, ал.2 ГПК решаващият състав на Софийски апелативен съд е отрекъл да е основателна тезата на въззивника, според която при обезсилване на първоинстанционното решение делото следва да започне изцяло отначало – с ново връчване на препис от исковата молба и определяне нов срок по чл.131 ГПК за отговор на исковата молба.
С оглед тези решаващите мотиви на въззивния съд, относими към поставените от касатора процесуалноправни въпроси, последните несъмнено се явяват значими за изхода на делото, поради което обосновават общия главен селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК.
Неоснователно по отношение на тях е поддържаното допълнително селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било налице било тогава, когато се касае до приложение на законова норма, по която липсва съдебна практика, или тази практика, дори да е непротиворечива, е неправилна и следва да бъде изоставена или макар – правилна, но създадена при различни обществено – икономически условия и законодателство, се нуждае от осъвременяване, било когато конкретната приложима разпоредба е неясна, непълна или вътрешно противоречива и се налага корективното й тълкуване, за да се осигури точното й прилагане от съдилищата.
В случая сочената хипотеза не е налице, на само поради отсъствие на наведени от касатора доводи в подобна насока, но и поради формирана по реда на чл.290 ГПК казуална практика на ВКС, обективирана в решение № 8 от 01.02.2012 г., по гр.д.№ 1011/2011 г. на ІV г.о. на ВКС, с която е даден отговор и на поставените процесуалноправни въпроси. Тази практика, споделяща се безусловно от настоящия съдебен състав, е в смисъл, че при обезсилване на решението, поради неподсъдност на спора, въззивната инстанция е длъжна да изпрати делото на компетентния съд, съобразно правилото на чл.118, ал.2 ГПК. Това от своя страна означава, че всички последици от предявяване на исковата молба се запазват и производството продължава, като се зачитат извършените от страните процесуални действия.
При наличие на съдебна практика, която не е доказано да се нуждае от промяна или осъвременяване селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 Г ПК е въобще неприложимо.
Отделно е, че възприетото от въззивния съд разрешение е в пълно съгласие със същата.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно основание въз основа на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Квалифицирана форма на неправилност „очевидна неправилност”, като основание за селекция и достъп до касационно обжалване се обуславя от наличието на такова видимо тежко нарушение на закона-материален или процесуален или явна необоснованост на въззивното решение, които пороци са съществени до степен, че могат да бъде констатирани без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. С оглед изложеното във формираната практика на ВКС по приложението на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК последователно се приема, че очевидно неправилен ще бъде съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл, приложена е несъществуваща или отменена правна норма, налице е несъобразяване с императивните процесуални правила или са грубо нарушени правилата на формалната логика, а не такъв е разглежданият случай.
Във всички останали случаи необосноваността на въззивния акт, произтичащи от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа обвързаност, резултат от обикновени грешки на съда при прилагане правилата на логическото мислене, при анализ на каузалните връзки, довели до излагане на вътрешнопротиворечиви мотиви, не обосновават наличие на тази квалифицирана форма на неправилност. В сочените хипотези допускането на касационно обжалване е задължително обусловено от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изхода на делото в производството по чл.288 ГПК и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени претендираните в срока по чл.287, ал.1 ГПК деловодни разноски, съобразно приложения списък по чл.80 ГПК. Същите възлизат на сумата 4 000 лв. – неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК адвокатско възнаграждение, реалното заплащане на което е удостоверено с приложените по делото заверени ксероксни копия от следните писмени доказателства: договор за правна защита и съдействие от 08.01.2019 г., фактура № 397 /11.01.2019 г. и извлечение от електронно банкиране (отчет по сметка – ”ПИБ”АД от 15.01.2019 г.).
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2363 от 10.10.2018 г., постановено по в.т.д. №1829/2018 г..
ОСЪЖДА „НОВИНАР МЕДИА”ЕАД,гр.София да заплати на „СПЕКТЪР” АД, гр.София с ЕИК :831431323 сумата 4 000 лв.( четири хиляди лева), деловодни разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: