6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
София, 02 май 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4517/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. С. П., Б., приподписана от адвокат Й. М., срещу въззивно решение № 2867 от 30.05.2016 г. по гр. дело № 228/2016 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение №7535 от 05.10.2015 г. по гр. дело № 1177/2014 г. на Благоевградския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу Т. К. С., И.С. П. и Стойне Н. П. иск за обявяване нищожност на основание привидност поради абсолютна симулация на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 82, том ІІ, рег.№ 6129, дело № 243/2009 г. на нотариус К. с район на действие Благоевградския районен съд, за следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.601.36.1.14, находящ се в сграда с идентификатор 04279.601.36.1, построена в поземлен имот 36, кадастрален район 601 в Б. с ЕКАТТЕ по КК на Б., одобрена със заповед № РД-18-32/2006 г на ИД на АК, с предназначение на обекта – жилище, апартамент, с площ от 61.97 кв.м. при съседи: на същия етаж – обект 04279.601.36.1.8, над обекта – 04279.601.36.1.21, 04279.601.36.1.19, 04279.601.36.1.20, ведно с прилежащото му мазе № 14 с площ от 4 кв.м, както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който самостоятелен обект по документи за собственост представлява: апартамент № 14, със застроена площ 61.97 кв.м, находящ се на първи жилищен етаж в жилищната сграда, построена в УПИ XVІІІ, пл. № 7763, кв. 49 по плана на ІV-ти м-н на Б., ведно с мазе № 14 с площ от 4 кв.м, както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Ответницата по касационната жалба Т. К. С., Б., чрез адвокат Ж. А., излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, както и оспорва жалбата по същество. Моли за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.
Ответниците по касационната жалба И.С. П. и Стойне Н. П., двамата от Б., не са заявили становища.
Въззивният съд е приел за установено по делото, че Й. П. и Т. С. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение на Благоевградския районен съд по гр. дело № 2538/2012 г., влязло в сила на 04.04.2013 г. Родителите на ищеца са имали жилищноспестовен влог, по който са набрани лихвочисла за 14 111,20 лв., а от представения договор за дарение на жилищноспестовен влог от 02.02.2009 г. се установява, че родителите на ищеца са му прехвърлили жилищноспестовния влог. Прието е за установено по делото също така, че на 28.04.2009 г. между ищеца и съпругата му към този момент – ответницата С., от една страна като купувачи, и от друга страна родителите на ищеца – ответниците Попови като продавачи, с нотариален акт № 82, том 2, рег. №6129, дело №243/2009 г. на нотариус И. К. с район на действие Благоевградския районен съд, е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект – жилищен апартамент с идентификатор 04279.601.36.1.14, изграден до степен на завършеност 63%, находящ се в сграда с идентификатор 04279.601.36.1 по КК на Б., ведно с мазе № 14 и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място срещу заплатена цена в размер на 22 171,40 лв. При сключване на договора страните са направили нотариално удостоверени изявления, че продажната цена е платена от купувачите, съответно получена от продавачите преди подписване на нотариалния акт. Във въззивното решение се приема за установено още, че след сключване на продажбената сделка – на 17.09.2009 г. ищецът е подал молба до комисията за изплащане на полагащата се компенсация по ЗУПГМЖСВ, а на 07.10.2009 год. комисията е одобрила изплащане на левова компенсация чрез индексиране на спестовните лихвочисла в размер на 14111,20 лв., която сума му е изплатена на 05.04.2011 г. Въззивният съд е кредитирал свидетелските показания само относно установяване на обстоятелствата за състоянието на брака между Й. П. и Т. С. преди прекратяването му с развод, но не и тези относно намеренията на страните за ползването на жилищноспестовния влог и целта на сключената продажбена сделка. Прието е за несъмнено установено, че бракът между ищеца и първата ответница е бил проблемен и това е мотивирало ответниците Попови да прехвърлят чрез дарение на сина си набрания жилищноспестовен влог, тъй като вече са имали едно жилище и сами не са могли да ползват реда за получаване на парична компенсация по специалния закон за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове. За обстоятелствата относно установяване на симулацията на атакуваната продажбена сделка свидетелските показания са недопустими. Ищецът не е доказал абсолютната симулация на продажбената сделка, тъй като обратно писмо липсва, а гласните доказателства са недопустими на основание чл. 165, ал. 2 ГПК. За да е налице симулация е необходимо по безспорен начин да се установи, че страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани с него, а са го сключили, само за да създадат привидни правни последици, чието настъпване не са желали. Симулацията може да бъде доказана от участващите в сделката, ако са съставили обратно писмо, от което да е ясна действителната им воля. Ако обратно писмо не е съставено, както е в настоящия случай, симулацията може да се установява със свидетелски показания само при положение, че има начало на писмено доказателство във вид на документ, съдържащ изявление на другата страна пред държавен орган, което да прави вероятно твърдението за привидност на съгласието. Начало на писмено доказателство е такъв документ, в който привидността изрично не е призната, но са обективирани други изявления, създаващи индиция за симулативност на сделката. Според въззивния съд отговорът на исковата молба на ответницата С. не е писмен документ, представляващ начало на писмено доказателство. Той е процесуално действие на защита на ответник срещу предявения иск и не представлява въобще доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК, за да стои въпросът за преценката му с оглед допустимост на свидетелските показания. Не е възприет и доводът на ищеца, че целта на продажбата, която страните са преследвали, е да се усвоят лихвоточките по жилищноспестовния влог, а не да се прехвърли правото на собственост върху жилището, тъй като релевантна за абсолютната симулация е волята на страните, а не целта на сделката. По делото не са събрани допустими доказателства, които да установяват, че волята на страните е била да не се прехвърля собствеността върху жилището чрез атакуваната продажба. Липсват доказателства за успешното доказване на симулацията от страна на ищеца, който е следвало да установи с допустими доказателства, че и волята на ответницата С. като страна по сделката е била да не се постига вещноправния ефект на продажбата, а само да се усвои парична компенсация за набраните лихвоточки по жилищноспестовния влог.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси, поставени в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК: 1/ признанието на една от ответните страни за привидност на изразеното в договора за покупко-продажба съгласие удовлетворява ли изискването на чл. 165, ал. 2 ГПК; 2/ каква е разликата между „обратно писмо“ и „начало на писмено доказателство“ в процеса; 3/ как следва да се преценява значението на документ, изходящ от другата страна и правещ основателен доводът за наличие на привидност на сделката, както и за възможността симулативността да се установява и с други доказателства освен с обратно писмо. По първия поставен въпрос, с оглед твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, касаторът сочи решение № 453 от 20.06.2003 г. по гр. дело № 990/2002 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 27 от 10.03.2005 г. по гр. дело № 1147/2003 г. на ВКС, ІІ г.о. По втория поставен въпрос касаторът твърди противоречие със следната практика на ВКС /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/ – решение № 94 от 31.03.2015 г. по гр. дело № 5791/2014 г. на ІV г.о., решение № 163 от 15.06.2011 г. по гр. дело № 1536/2009 г. на ІV г.о. и решение № 464 от 16.06.2010 г. по гр. дело № 1069/2009 г. на І г.о. По третия въпрос касаторът сочи противоречие на въззивното решение със следната практика на ВКС и на съдилищата /основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК/ – решение № 299 от 22.10.2014 г. по гр. дело № 7298/2013 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 403 от 05.08.2010 г. по гр. дело № 684/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 89 от 03.04.2015 г. по в.т.дело № 19/2014 г. на Варненския апелативен съд и решение № 385 от 29.02.2012 г. по гр. дело № 5680/2011 г. на Русенския районен съд.
Касаторът излага твърдения и за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпроса: за това дали съгласието на единия от ответниците по чл. 164, ал. 2 ГПК води до изключване на недопустимостта за опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ, по-конкретно в случая – относно изявлението, касаещо плащането на продажната цена. Посочено е решение № 6 от 11.01.2013 г. по гр. дело № 722/2012 г. на ОС Шумен. С оглед твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, са изложени съображения, че по така формулирания въпрос няма тълкувателна или задължителна практика.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение № 2867 от 30.05.2016 г. по в. гр. дело № 228/2016 г. на Благоевградския окръжен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос.
Първият и последният от повдигнатите въпроси са неотносими, защото въззивнят съд е обсъждал единствено отговора на исковата молба на ответницата С., а не и този на останалите двама ответници – родители на ищеца. В отговора на първата ответница няма признание на симулацията, нито на иска. Останалите двама ответници – родители на ищеца са признали иска. Това тяхно признание представлява процесуално действие за отказ от защита срещу иска. За разлика от признанието на факти, признанието на иска има за предмет субективни права, поради което извършено не от всички, а само от част от необходимите другари, както е в разглеждания случай, то не може да породи правни последици. Останалите два въпроса са относими, защото обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото по тях има задължителна практика, включително и представената от касатора, която е съобразена от въззивния съд. Според нея привидността се установява по несъмнен начин с „обратно писмо” и не може да се доказва със свидетелски показания, освен при наличието на т.нар. „начало на писмено доказателство”, което доказва нейната вероятност. Това ограничение не се отнася единствено до третите лица и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях. С чл. 165, ал.2 ГПК е въведено изключение от забраните по чл. 164, т.2 и т. 6 ГПК да се доказва симулативност на материализираното в документа изявление. Изключението е допустимо, когато страната, твърдяща симулацията, представи писмено доказателство, правещо твърдението и вероятно. Документът, съставляващ начало на писмено доказателство, следва да изхожда от насрещната страна (или да удостоверява изявленията и пред държавен орган) и да създава убеждение за вероятност на твърдението за привидност на материализираното в документ изявление. При начало на писмено доказателство, свидетелски показания са допустими за установяване привидността на съдържащите се в документа изявления и за установяване на действителната воля на страните при сключване на симулативната сделка.
Съобразно изхода на спора на ответницата Т. К. С., трябва да се присъдят 500 лв. деловодни разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2867 от 30.05.2016 г. по гр. дело № 228/2016 г. на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА Й. С. П., Б., да заплати на Т. К. С., Б., 500 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.