3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 492
София, 21.08.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1573/2014 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 567 от15.11.2014 г. по гр. д. № 1047/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 339 от 17.07.2013 г. по т. дело № 292/2013 г. на Пловдивския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл.266, ал.1 ЗЗД сумата 23 304 лв., представляваща неизплатена цена за изработка на врати, дължима по сключен между страните договор № 234-10 от 25.08.2010 г. и издадена от ищеца фактура № 2082/ 08.02.2011 г., както и неустойка по чл.92, ал.1 ЗЗД в размер на 2 330,40 лв., дължима за забавеното плащане на посочената по- горе главница.
В касационната жалба се поддържа, че са налице основанията по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК за касиране на въззивното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърлят предявените срещу него искове. връщане на делото за ново разглеждане от АС – София. Според касатора оспорената от него фактура не представлява документ, доказващ изпълнението на твърдяната от ищеца продажба и монтаж на вратите, чието възнаграждение претнедира.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване, тъй като с него съдът се е произнесъл „по съществен материално-правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”. Наличието на сочения критерий обосновава с необходимостта да се „създаде яснота относно това дали следва да се кредитират представени от ищеца и оспорени от ответника писмени доказателства”.
Ответникът по касация [фирма] не е изразил становище по искането за допускане на обжалването и по основателността на жалбата в срока и по реда на чл. 287 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на предявените от [фирма] искове за вземания, произтичащи от договор за доставка и монтаж на изработването и монтирането на 4 бр. автоматични секционни врати на обект на ответното дружество в [населено място], обл.П., въззивният съд е отчел двустранно подписания приемо-предавателен протокол от 08.02.2011 г., фактура № 0348 от 28.01.2009 г., приетата от ответника фактура № 2082/ 08.02.2011 г., липсата на оспорване на представените от ищеца доказателства, както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза за отразеното в счетоводството на ответника задължение към [фирма] по сметка 401 „Доставчици“ в размер на 19 420 лв., в дневника за покупки и справката декларация за съответния данъчен период и за липсата на данни за извършени плащания по нея, като е съобразено, че ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, а изразеното от него становище за неоснователност на исковете е мотивирано именно с извършено плащане на претендираните възнаграждения и обезщетения.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от касатора и уточнен от настоящата инстанция въпрос относно доказателствената сила на оспорени по делото писмени доказателства не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Този въпрос е неотносим към изхода на делото, тъй като се повдига за първи път с касационната жалба. Независимо от това следва да се отбележи, че решаващите изводи на въззивния съдебен състав са изградени не само въз основа на представените писмени доказателства, но и на надлежното осчетоводяване на фактурата и включването й в дневника за продажби и в справките декларации по ЗДДС, установяващи приемане на извършената от ищеца работа.
Изложеното налага да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за достъп на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 567 от15.11.2014 г. по гр. д. № 1047/2013 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: