8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
София, 29.10.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1981 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№20971/15.02.2019г., подадена от С. П. А. чрез процесуалния ? представител адв.Г. М. от САК, срещу решение №7973/17.12.2018г., постановено от IV-А въззивен състав на ГО на Софийски градски съд по в.гр.д.№8546/2018г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която се признава за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на С. П. А., че П. Х. С. и Л. Д. С. /на чието място по реда на чл.227 ГПК са конституирани техните наследници М. П. В. и Х. П. С.-Б./ притежават правото на собственост върху празно неурегулирано дворно място с площ от 1000кв.м., находящо се в [населено място],[жк], местност „К.“, който имот не е нанесен в кадастралната карта и кадастрален регистър и представлява имот с проектоидентификатор ………… по плана на[жк], обозначен по букви АБВГДЕЖЗИА съгласно скица-приложение към СТЕ, представляваща неразделна част от решението, като придобит на основание давностно владение.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по няколко матеиралноправни и процесуалноправни въпроса, а именно:
1.При преценка на свидетелските показания съдът следва ли да обсъди на първо място установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки един свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели следва да се приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите доказателства факти и обстоятелства /поддържа произнасяне в противоречие с решение №176/28.05.2011г. по гр.д.№759/2010г. на ВКС; решение №195/30.03.2009г. по гр.д.№6291/2007г. на Второ ГО на ВКС; решение №131/12.04.2013г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№1/2013г. и решение №140/23.03.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№4755/2008г./;
2.Длъжен ли е въззивният съд служебно /дори при отсъствие на изрично искане и формулирани задачи в тази насока/ да назначава СТ експертиза, при въведено с въззивната жалба оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение относно приетата съдебно-техническа експертиза, както оплакване за необоснованост на фактическите изводи, постановени в основата на първоинстанционното решение /поддържа, че в противоречие с ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд не е съобразил наведеното във въззивната жалба оплакване за противоречие в СТЕ и допълнителната СТЕ, както и за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение въз основа на тези СТЕ/;
3.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства по делото /поддържа, че в противоречие с решение №1086 от 06.03.2008г. по гр.д.№648/2007г. на Второ ТО на ВКС въззивният съд не е обсъдил представените по делото писмени доказателства на страници 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25 и 26 от първоинстанционното дело, нито е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства/;
4.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди във въззивното решение всички своевременно заявени възражения /поддържа, че в противоречие с решение №27/02.02.2015г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№4265/2014г.; решение №331/19.05.2010г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№257/2009г.; решение №217/09.06.2011г. по гр.д.№761/2010г. на Четвърто ГО на ВКС и решение №700/28.10.2010г. по гр.д.№91/2010г. на Четвърто ГО на ВКС, въззивният съд не е обсъдил заявеното възражение, че С. А. се легитимира като собственик на имота не само с решението на ПК, но и с нотариален акт за дарение от 12.12.2008г., както и заявените с въззивната жалба възражения за противоречието между СТЕ, допълнителната СТЕ и обясненията на вещото лице.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Х. П. С.-Б. и М. П. В., чрез процесуалния си представител адв.Е. М.-П., изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
П. Х. С. и Л. Д. С., починали в хода на производството и заместени по реда на чл.227 ГПК от своите наследници по закон Х. П. С.-Б. и М. П. В., са предявили срещу С. П. А., Е. П. Н., И. К. Г., Б. К. Г. и М. К. Г. иск за признаване за установено, че притежават правото на собственост върху процесния недвижим имот като придобито на основание договор за покупко-продажба от 1968г., евентуално на основание давностно владение.
С решение №214375/14.09.2017г., постановено от 26 състав на I ГО на Софийски районен съд предявеният по реда на чл.124, ал.1 ГПК иск за признаване за установено, че предявилите иска лица притежават правото на собственост върху имота като придобито на основание договор за покупко-продажба от 1968г. е отхвърлен и в тази част като необжалвано решението е влязло в сила.
Със същото решение първоинстанционният съд е признал за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на С. П. А., Е. П. Н., И. К. Г., Б. К. Г. и М. К. Г., че П. Х. С. и Л. Д. С. притежават правото на собственост върху процесния недвижим имот като придобито на основание давностно владение.
Въззивна жалба срещу така постановеното решение е подадена само от С. П. А.. По отношение на останалите ответници по предявения иск решението на първоинстанционния съд като необжалвано е влязло в сила.
В постановеното на 17.12.2018г. решение въззивният съд е посочил, че възприема фактическите и правни констатации на първоинстанционния съд с изключение на тези, че имотът не е внасян в ТКЗС и не е възстановен. Посочил е също така, че във въззивното производство не са представени нови доказателства, поради което е препратил към мотивите на първоинстанционния съд в частта, оспорена с жалбата, с изключение на вече посочените изводи за ТКЗС.
Приел е, че С. П. А. е придобила качеството възстановен собственик на имот, който попада в процесния, въз основа на административна процедура за земеделска реституция, приключила с решение №2137Р/07.08.1998г. на ПК-Б., ведно със скица, което е влязло в сила като необжалвано в 14-дневния срок по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, считано от връчване на наследницата на 30.04.1999г.
Взето е предвид обстоятелството, че с това решение се възстановява в стари реални граници правото на собственост на наследниците на С. Г. М., като няма спор, че такава е и С. П. А.. Прието е, че правото на собственост е възстановено върху ливада от 0.475 дка в местност „Л.“, имот …….. по картата на землище [населено място], както и че към решението е представена скица, достатъчна да индивидуализира имота по точно местоположение. Прието е за установено, че имотът е бивша собственост на наследодателя на С. А. и е внасян в ТКЗС.
Взето е предвид обстоятелството, че в първоначалната СТЕ изрично се приема наличие на пълна идентичност между имота по договора от 15.05.1968г. и нотариалния акт за собственост, с който се легитимират ищците, както и с възстановения имот по решението на ПК, като от комбинираната скица към заключението е видно, че възстановеният имот от 475кв.м. изцяло попада в процесния, обозначен по букви АБВГДЕЖЗИА, като в допълнителната СТЕ се посочва, че поради многото наименования на местността в района /“Л.“, „К.“, „Б.“, „Г.“, „М.“, „В. д.“ и „С. к.“/ възстановените имоти са записвани по плана на землище В. с едно наименование. Противоречие между основната и допълнителната експертиза въззивният съд не е установил, т.е. не е възприел поддържаната от жалбоподателката С. П. теза, че експертизата е неточна и не доказва идентичността на имота. И доколкото по делото не съществува съмнение в компетентността на вещото лице и не се твърди да са представени доказателства, опровергаващи констатациите му, следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по втория поставен въпрос. Действително в т.3 на ТР №1 от 09.12.2013г. по тъл.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивният съд може да допусне изслушване на експертиза и без това да е поискано от въззивника, но това разрешение се отнася само до хипотеза, при която е необходимо ново установяване на факт във въззивното производство, когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това. В настоящия случай обаче както основното, така и допълнителното заключение на изслушаната от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза са приети от съда, обсъдени са както от първоинстанционния, така и от въззивния съд, като въззивният съд не е съзрял поддържаното от жалбоподателката противоречие.
Прието е, че представеният по делото писмен договор от 15.05.1968г., с който П. Х. С. и сестра му С. Х. С. купуват място в м.“К.“ от С. Г. М., не е извършен в изискуемата форма на нотариален акт по чл.18 ЗЗД, поради което не е годен да произведе вещноправен транслативен ефект и най-много може да постави начало на давностен срок, каквато хипотеза според въззивния съд в случая не е налице, тъй като давност не е текла преди решението на ПК, както при действието на ЗСГ, така и след отмяната на глава II ЗСГ, тъй като с отпадане на ограничението по ЗСГ/отм./ е въведено друго с чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, а след това и с чл.5, ал.2 ЗВСОНИ.
С оглед на това е прието, че придобивна давност може да тече след възстановяване на имота с решение на ПК, каквото е постановеното през 1998г.
Обсъдени са показанията на св.С. Й., сестра на първоначалния ищец П. С., според които купеният от двамата през 1968г. имот винаги е обработван и стопанисван от П. С., като през първите 1-2 години заедно садят зеленчуци, а впоследствие насаждат дървета и цветя, П. С. организира трасиране на наклонения терен, построява незаконна барака, която по-късно разрушава, изгражда тоалетна, с помощта на баща си огражда мястото с колове и тел, които биват разрушени от вандали, заедно с децата си, роднини и приятели посещават имота за приятен престой, почивка и понякога с преспиване първо в бараката, а после на палатка. Взето е предвид, че според показанията на св.С. Д., колега и приятел на П. С., при посещенията си, повечето от които преди 90-те години, първоначално заварил имота с ограда, трасиран, с възможност за обработване, засят с овощни дървета, зеленчуци и други за ежедневна консумация, временна постройка за селскостопански инвентар и за отдих, като в по-късните години оградата бива открадната, а мястото запустява. При преценка на свидетелските показания е отчетена евентуалната заинтересованост на св.Й. от благоприятен за ищците изход на спора по смисъла на чл.172 ГПК, но е прието, че показанията ? напълно кореспондират и се допълват с тези на незаинтересования св.Д. и с писмените доказателства /приходна квитанция от 24.03.1993г. за заплащане на данък сгради за имота; протокол за трасиране, означаване и координиране на имота от 05.11.2013г., подписан от П. С. за заинтересовано лице; постановен по негово заявление за имота отказ за изменение на КККР изх.№20-28145/16.06.2014г./.
Изложени са съображения, че не следва да се кредитират противоречащите им показания на св.Р. П. и Г. Г. като неподкрепени с други доказателствени средства, че като съседи на имота, за който знаят, че е на С. П., в продължение на 40-50 години никога не са виждали хора в него, нито извършване на строителни дейности, налични постройки, ограда и насаждения, а имотът винаги е бил неограден и запустял.
С оглед на това въззивният съд е приел, че последиците на продължилото 10-годишно трайно, явно и несмущавано владение на имота с намерение за своене от първоначалния ищец П. С. по време на брака му с първоначалната ищца Л. С., при условията на съпружеска имуществена общност, настъпват още преди подаване на исковата молба на 11.06.2015г., като в резултат от това С. А. изгубва по силата на чл.99 ЗС правото си на собственост върху имота, придобито като правоимаща наследница по земеделска реституция и чрез договор за дарение от 12.12.2008г., обективиран в н.а.№…, том …, д.№…/2008г.
Последователно и непротиворечиво тричленните състави на ВКС приемат, че при преценка на свидетелските показания съдът следва да обсъди на първо място установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки един свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели следва да приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите доказателства факти и обстоятелства. При извършването на тази преценка съдът следва да изложи съображения налице ли са основания да не бъде дадена вяра на показанията на част от свидетелите и защо. И само ако приеме, че свидетелските показания са достоверни и са основани на лични, преки и непосредствени впечатления, определени факти могат да се приемат за доказани /решение №176//28.05.2011г. по гр.д.№759/2010г. на ІІ ГО на ВКС; решение №250/21.12.2015г. по гр.д.№3897/2015г., Първо ГО на ВКС /. Гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на процесуалния закон и съвкупно с целия доказателствен материал по делото / решение №65 от 16.07.2010г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№4216/2008г.; решение №250/21.12.2015г. по гр.д.№3897/2015г., Първо ГО на ВКС/. И доколкото основно доказателство за установяване на придобивна давност са гласните доказателства, правомощие на съда по същество е да прецени достоверността им и да формира вътрешното си убеждение въз основа на тях, но при тази преценка следва да изхожда от анализа на всички доказателства, т.е. преценката на свидетелските показания следва да се извършва в съвкупност с писмените доказателства и заключенията на приетите експертизи, като се ползват и правилата на логиката / решение №266 на Първо ГО на ВКС от 29.06.2011г. по гр.д.№1058/2010г.; решение №250/21.12.2015г. по гр.д.№3897/2015г., Първо ГО на ВКС/. Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното се отнася и до гласните доказателства, които щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото / решение №79/12.07.2017г. по гр.д.№3244/2016г., Четвърто ГО на ВКС и посочените в него решение № 189/14.07.2005 г., решение № 176/28.05.2011 г. по гр.д. № 759/2010 г. на II г. о. на ВКС, решение № 700/28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. на IV г.о. на ВКС; решение № 140/23.03.2010 г. по гр.д. № 4755/2008 г. на II г.о. на ВКС, решение № 131/12.04.2013 г. по гр.д. № 1/2013 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 176/28.05.2011 г. по гр.д. № 759/2010 г. на II г. о. на ВКС, решение № 297/22.12.2014 г. по гр.д. № 4004/2014 г. на I г.о. на ВКС, решение № 700/28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. на IV г.о. на ВКС; решение № 176/28.05.2011 г. по гр.д. № 759/2010 г. на II г. о. на ВКС, решение № 700/28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. на IV г.о. на ВКС., решение № 65/16.07.2010 г. по гр.дело № 4216/2008 г. на IV г.о. на ВКС/.
Извършената от въззивния съд преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели съответства на трайно установената и непротиворечива практика на тричленните състави на ВКС, посочена по-горе, включително на посочените в изложението към касационната жалба решения – обсъдени са показанията на всички свидетели, които първоинстанционният съд е разпитал, взета е предвид евентуалната заинтересованост на св.С. Й., преценено е с кои показания кореспондира казаното от тази свидетелка, както и че казаното от нея и от незаинтересования свидетел Д. се потвърждава данните, съдържащи се в представените по делото писмени доказателства. Съпоставени са също така показанията на двете групи свидетели, като изводът на кои от тях следва да бъде дадена вяра е основан на съвкупната преценка на съдържащите се в тях данни с другите доказателства по делото.
Твърдението на касатора, че въззивният съд не е обсъдил доводите ?, че се легитимира като собственик на имота и с договор за дарение от 12.12.2008г. не отговаря на данните по делото – както беше посочено по-горе, въззивният съд е приел, че С. А. се е легитимирала като собственик на имота като правоимаща наследница по земеделска реституция и чрез договор за дарение от 12.12.2008г., обективиран в н.а.№…, том …, д.№…./2008г., но по причина изтекла в полза на предявилите иска лица придобивна давност е изгубила това свое право.
Действително в обжалваното решение въззивният съд не е обсъдил всички представени по делото писмени доказателства, но това само по себе си не обосновава наличие на поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване – сочените в изложението към касационната жалба писмени доказателства са представени с исковата молба и фактите, които те установяват /плащане на данъци, терасиране на имота, означаване и координиране на имота, искане за изменение на КККР/ са взети предвид и обсъдени от въззивния съд в рамките, очертани от наведените във въззивната жалба доводи, възражения и оплаквания, които са касаели основно неправилността на извода на първоинстанционния съд, че имотът не е бил внасян в ТКЗС, касаещи установяване идентичността на имота, обсъждането на свидетелските показания и факта на осъществявано от предявилите иска лица владение.
Освен това начинът, по който въззивният съд е обсъдил доводите, възраженията и оплакванията на жалбоподателката, както и събраните по делото доказателства, съответства на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да обсъди само онези относими факти, които разрешават спора, а именно фактите, които обуславят /обясняват/ крайния извод във въззивното решение дали към релевантния момент /датата на приключване на съдебното дирене/ съществува заявеното с иска спорно материално право, респ. дали съществуват насрещните права или възражения на ответника, ако предметът на въззивното обжалване предполага произнасяне и по тях /решение №22/29.06.2017г. по гр.д.№2113/2016г. на Първо ГО на ВКС/. Въззивният съд е длъжен да обсъди в тяхната съвкупност само онези доказателства, които счита, че установяват именно тези относими факти, което СГС в случая е сторил.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №7973/17.12.2018г., постановено от IV-А въззивен състав на ГО на Софийски градски съд по в.гр.д.№8546/2018г.
ОСЪЖДА С. П. А. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Х. П. С.-Б. и М. П. В. сумата от 1400лв. /хиляда и четиристотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: