ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 492
София, 03. април 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 7610 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1321/28.06.2013 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 712/2012, с което е потвърдено решение № 5140/03.09.2011 на Софийския градски съд по гр.д. № 1008/2008, с което са отхвърлени предявените частични искове за сумата 10.050,00 лева обезщетение за неимуществените вреди от непозволено увреждане по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът Н. М. Н., представляван от адв. Н. М. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото с оглед възраженията и доводите на страните, да основе фактическите си констатации на събраните доказателства и изложи вътрешно непротиворечиви мотиви, за значението на обстоятелствата, които пораждат основателни съмнения за безпристрастието на съда, за тежестта на ответника да докаже истинността на разпространената от него позоряща информация и по материалноправните въпроси за възможността да се злоупотребява с лични данни, за значението на извършените престъпления, като част от противоправното поведение на деликвента, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата М. на в. р., М. Й. М., М. П. Р. и Н. Б. Б. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че вторият ответник, като служител на първия е предоставил на четвъртия ответник подаденото от ищеца заявление за издаване на документи за самоличност, за да бъде извършено изследване на автентичността на друг саморъчен подпис в друг документ (пълномощие), който (подпис) ищецът е оспорвал, че е негов. Това поведение не е противоправно, доколкото всеки, за да се довери на получен документ, може да направи необходимото за удостоверяване на автентичността на полученото изявление, включително и като ползва услугите на експерт. В изпълнение възлагането експертът е установил неавтентичността на подписа на ищеца в пълномощното. Не е противоправно и представянето на съответните документи в производството по наказателно от частен характер дело на третата срещу втория ответник, доколкото това изяснява техните отношения. Ако трети лица са злоупотребили с процесните документи, те отговарят за евентуални вреди пред ищеца. Ответниците може да отговарят за вреди, само ако противоправно са предоставили достъп на тези трети лица до документите.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (такава не е посочена от касатора нито съществува), не се разрешават противоречиво от съдилищата (в представените от касатора съдебни решения са разрешени други правни въпроси) нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен да обсъди всички доказателства по делото с оглед възраженията и доводите на страните, да основе фактическите си констатации относно правно релевантните факти на събраните доказателства и изложи вътрешно непротиворечиви мотиви, както и да се отведе от разглеждането на делото при наличието на обстоятелствата, които пораждат основателни съмнения за неговата безпристрастност, в тежест на ответника е да докаже истинността на разпространената информация, както и че злоупотребата с лични данни съставлява използването им не по предназначение, гражданският съд може да установява престъпни обстоятелства само в хипотезите на чл. 127, ал. 4 и 5 ГПК, в останалите случаи той е длъжен да спре производството по делото съгласно чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1321/28.06.2013 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 712/2012.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.