1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
гр.София, 30.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
единадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1853/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. К. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 879 от 12.02.2016 г. по гр.д.№ 1014/ 2015 г., с което е потвърдено решение на Гоцеделчевски районен съд по гр.д.№ 1084/ 2014 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Р. Ш. Б. искове за обявяване на нищожността на договора, обективиран в нотариален акт № **/ 09.11.2012 г., т.6, рег.№ ****, н.д.№ 816/ 2012 г. на нотариус рег.№ ***, с който А. А. К. дарява на внука си Р. Ш. Б. урегулиран поземлен имот – парцел ***, имот с пл.№ *** от кв.** по плана на [населено място], [община], ведно със застроените в него двуетажна масивна жилищна сграда и стопанска постройка; евентуално за отмяна на договора за дарение поради отказ на дарения да даде издръжка, от която дарителят се нуждае и за заплащане на пазарната стойност на подарения имот към момента на предявяване на иска.
Жалбоподателят повдига в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК материалноправните въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС) формална ли е проверката, която нотариусът дължи да извърши по смисъла на чл.578 ал.4 ГПК, или той трябва да се убеди в способността на страната да разбира свойството и значението на постъпките си; и нищожно нотариално действие ли е съставянето на акт за сделка с недвижим имот извън канцеларията на нотариуса; както и процесуалноправният въпрос допустимо ли е съдът да изгради фактическите си констатации по иск за сделка, чиято нищожност се иска да бъде обявена, единствено въз основа на показанията на нотариуса, съставил акта за сделката. Касаторът поддържа, че в обжалваното решение първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а останалите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна Р. Ш. Б. оспорва жалбата с доводи, по същество, а по допускане на обжалването поддържа, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК, без да излага конкретни съображения.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да отхвърли предявения установителен иск, въззивният съд е приел за установено, че ищецът и ответникът са дядо и внук, на 09.11.2012 г., след прекаран тежък инсулт, ищецът дарил на ответника процесния недвижим имот. Валидността на тази сделка е оспорена с доводи, че актът за нея е съставен извън канцеларията на нотариуса, че при съставянето му нотариусът не се е убедил в дееспособността на ищеца, че ищецът не е одобрил сделката нито е бил в състояние да я одобри, както и защото при сключването й нотариусът е бил длъжен да назначи тълковник на ищеца, предвид тежкото засягане на интелекта му. Въззивният съд приел, че проверката на нотариуса по чл.578 ал.4 ГПК се свежда, съгласно ал.5, до установяване на самоличността на страната по сделката въз основа на документ, от който да е видно пълнолетно ли е лицето, а удостоверяването на сделката може да е нищожно само ако лицата не са се явили лично. Не е предвидено в закона като основание за нищожност на нотариалното удостоверяване и обстоятелството, че актът за сделката е съставен извън канцеларията на нотариуса, така че е без значение къде е подписан този акт. Самото подписване на акта, след като съдържанието му е прочетено от нотариуса на участниците в производството, съставлява одобрение на същия, поради което неоснователно ищецът се позовава на липса на одобрение по чл.579 ал.1 ГПК. Неоснователно се поддържа и необходимост от назначаване на тълковник, тъй като това е задължение на нотариуса само ако в производството участва неграмотно лице, което едновременно е глухо или нямо. Ищецът не е такъв, а евентуалната му неспособност да разбира и ръководи действията си не е основание за нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави, а за друг иск, какъвто не е предявен. По евентуално заявената претенция за отмяна на дарението и присъждане на обезщетение съдът приел, че те могат да бъдат уважени само ако дареният разполага със средствата, от които дарителят се нуждае и може да ги предостави, без да постави себе си и семейството си в по-тежко положение от това на дарителя. По делото не е установено ответникът да е имал такава възможност, поради което и тези претенции не са основателни.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос не обуславя обжалваното решение. Въззивният съд не е отхвърлил главния иск (за установяване на нищожността на сделката от 09.11.2012 г.) поради това, че фактическите твърдения на ищеца не са установени или защото тези твърдения са опровергани от показанията на разпитания като свидетел нотариус, който е изповядал сделката. Съдът е изложил изцяло правни съображения за неоснователност на иска, като е приел, че сочените от ищеца пороци при извършване на нотариалното удостоверяване поначало не са от естество да обусловят неговата нищожност, независимо от това, дали са установени по делото. Показанията на свидетеля, който в качеството си на нотариус е осъществил удостоверяването, съдът не е обсъждал и не е основал на тях фактически констатации, които до обусловят отхвърлянето на ищцовата претенция. Затова какъвто и отговор да получи поставения от касатора процесуалноправен въпрос, това би било без значение за правните разрешения на инстанцията по същество. Въпросът се явява необуславящ за решаващите мотиви в обжалваното решение, а по такъв въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Материалноправните въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По въпроса формална ли е проверката, която нотариусът дължи да извърши по смисъла на чл.578 ал.4 ГПК, или той трябва да се убеди в способността на страната да разбира свойството и значението на постъпките си, касаторът се позовава на решение по гр.д.№ 1395/ 2011 г., ІV г.о., ВКС, но то е постановено за уеднаквяване на практиката по друг въпрос: ползва ли се с материална доказателствена сила констатацията на нотариуса за дееспособност на лицето, чието изявление е удостоверил. Обжалваното в настоящето производство въззивно решение не съдържа правно разрешение каква е доказателствената сила на констатацията на нотариуса, а въпросът формална ли е проверката по чл.578 ал.4 няма отношение към иска за нищожност на сделката. Въззивният съд е приел, че този въпрос е относим към иск за унищожаване на договора поради недееспособност, какъвто е счел, че не е предявен. Правен въпрос във връзка с този извод на въззивния съд касаторът не е повдигнал, а по повдигнатия въпрос не се установява противоречие между постановеното в обжалваното решение и практиката на Върховния касационен съд.
По въпроса нищожно ли е нотариално удостоверяване, при което е съставен акт за правна сделка с недвижим имот извън канцеларията на нотариуса, също няма основание за допускане на обжалването, тъй като не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото тогава, когато по разрешаването му няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се промени или осъвремени съществуващата. По поставения въпрос обаче законът е ясен, а практиката по прилагането му – установена, без необходимост от промяна или осъвременяване. Основанията за нищожност на нотариалните удостоверявани са изброени изчерпателно и не подлежат на разширително тълкуване (срв. решение № 685/ 03.11.2010 г. по гр.д.№ 1201/ 2009 г., I. г.о., ВКС). Нарушението на чл.573 ал.2 ГПК не е предвидено в чл.576 ГПК като такова основание и не може да обоснове нищожност на извършено извън канцеларията на нотариуса удостоверяване.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 879 от 12.02.2016 г. по гр.д.№ 1014/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: