О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
София, 31.05.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 874 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Г. А. срещу решение № 763/07.05.2012 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 2947/2011 г., с което е отменено отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ по иск на [община] по чл.74 ТЗ и е постановено друго, отменящо решенията на ОС на акционерите на [фирма], проведено на 17.04.2010 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът – [община] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС е предявен иск по чл.74 ТЗ от [община] за отмяна решенията, взети на ОС на акционерите на [фирма], проведено на 17.04.2010 г. Ищецът твърди, че са взети решения извън проекта за дневен ред – избор на различен адрес на управление от посочения в поканата, както и невзети решения по част от въпросите /п.1 от исковата молба/, процесното ОС е свикано незаконосъобразно, тъй като поканата за участие в заседанието на СД, на което е взето решение за свикване на посоченото ОС не е връчена на един от членовете на СД /п.2 от исковата молба/, на проведеното ОС са взети решения при участие на лица, които не са акционери, респ.не са акционери с посочения брой акции, не е налице изискуемия кворум за провеждане на ОС и от там липсва изискуемото мнозинство за вземане на решенията, вкл. за промяна на устава – в исковата молба се сочи, че тези акционери са придобили акции в нарушение на чл.11 ал.1 – 5 от устава и това придобиване няма действие спрямо дружеството /п.3 от исковата молба/. СГС е отхвърлил иска. САС е отменил решението на СГС и е постановил друго, уважаващо иска. САС е възприел доводите на СГС за липса на нарушения, описани в п.1 и п.2 от исковата молба, но е приел, че са налице основанията по п.3 за липса на мнозинство. САС е приел, че [община] не твърди недействителност на джирата, с които са прехвърлени акции, а нарушение на чл.11 от действащия към този момент устав на дружеството и конкретно чл.11 ал.4, ал.5 и ал.6, т.е. твърди „относителна недействителност” каквато е налице. Касае се за прехвърляне на акции от една страна на друга /няколко дружества, неучастващи в това производство/ с оглед увеличение капитала на дружеството в нарушение на чл.11 от устава на дружеството и тези прехвърляния са непротивопоставими на [фирма], което води до липса на качество на акционери на П.” ЕАД и „П.-холдинг” /за разликата на 103750 акции/, при което обжалваните решения са взети без необходимото мнозинство /чл.26 от устава/.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира множество въпроси в различни варианти, които по същество се свеждат до допустимостта на преценката за относителна недействителност или липса на такава на джирата за прехвърляне на акции на страни, неучастващи в настоящото производство, но формиращи мнозинството при проведеното ОС, предмет на предявения иск по чл.74 ТЗ. Въпросите имат връзка със спора, макар и не в този вариант на всеки от тях както са формулирани, но разрешението им не навежда на вероятна недопустимост на въззивното решение и не е в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС. Както е посочил и САС с иска по чл.74 ТЗ се реализира потестативното право на акционера или съдружника да иска отмяна на решенията на ОС на дружеството, когато те противоречат на повелителни норми на закона или на дружествения договор, което право може да бъде упражнено при спазване преклузивните срокове на чл.74 ал. 2 ТЗ при изрично посочени и конкретизирани основания за твърдяни нарушения на закона или устава относно тези решения – т.V и т.VІ от ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. САС се е съобразил със закона и задължителната съдебна практика /ТР № 1 на ОСГК на ВКС/ и се е произнесъл по предявения иск по чл.74 ТЗ при посочените в исковата молба нарушения на процесното ОС. В този смисъл не е налице вероятна недопустимост на въззивното решение или противоречиво разрешаване на въпросите, свързани с границите на предмета на спора и възражението във връзка с оспореното придобивно основание на акционерни права – въпрос № 1 и № 2 от изложението на касатора. Разрешението на тези въпроси не е в противоречие с цитираното р. № 14/25.03.2010 г. по т.д. № 524/2009 г. на ВКС – това решение касае абсолютна нищожност на последващи джира, която не може да бъде установена инцидентно в производство по иск по чл.71 ТЗ. В настоящия случай ищецът твърди, че има придобиване на акции в нарушение на чл.11 ал.1 – 5 от устава и това придобиване няма действие спрямо дружеството, т.е. позовава се на относителна недействителност на прехвърлянето на акции, при което прехвърлителната сделка няма действие спрямо дружеството – чл.11 ал.6 от устава на дружеството, което е прието за основателно от САС, както се посочи по-горе. Щом това е така, не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК нито на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото е налице задължителна съдебна практика, посочена от самия касатор и с която въззивното решение няма противоречие, за да е налице някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
Въпросите в т.3, т.4, т.5 и т.6 отново са свързани с допустимостта на посочената по-горе проверка на прехвърлянето на акции на неучастващи в спора страни, но тези въпросите касаят правна възможност, респ. правен интерес за позоваване на относителна недействителност от лице, което няма качество на процесуален субституент, без съгласието и дори против волята на лицето, в чиято полза законът допуска относителна недействителност. В случая не е налице процесуална субституция, а предявен иск по чл.74 ТЗ от акционер за защита на негови права на акционер, при позоваване от него на противоречие на взети решения на ОС с устава на дружеството – конкретно чл.11 и чл.26, което е основание за отмяна на тези решения при предявения от ищеца като акционер иск по чл.74 ТЗ. Приложените определения на ВКС са по обективно неидентични казуси с настоящия и не обуславят наличие на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Не е налице противоречие и с цитираното ТР № 1/2004 г. – при така формулирани въпроси до ОС на ГК на ВКС, по които е постановено, то е относимо към производство за съдебна делба. Относимо е ТР № 1/2002 г., разглеждащо конкретно производство по иск по чл.74 ТЗ, с което въззивното решение е съобразено. Следователно, няма основание да се приеме наличие на противоречиво разрешение на тези въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК, наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, нито вероятна недопустимост на въззивното решение.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, макар да са поискани в писмения отговор, тъй като няма доказателства тази страна да е направила разноски за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 763/07.05.2012 г. на Софийски апелативен съд по т.д. № 2947/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.