О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
гр. София,08.08.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№1771 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. И. М. срещу определение №1291 от 20.04.2018 г. по ч.гр.д.№1229/2018 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на Р. И. М. срещу определение от 20.11.2017 г. по гр.д.№13643/2016 г. на СГС, в частите му, с които: е оставено без уважение искането на Р. И. М. за допускане до разпит на двамата изпълнителни директори на банката – ищец; е отказано да бъде прието за разглеждане направеното от на Р. И. М. с отговора на исковата молба възражение за прихващане; мълчаливо е отказано да бъде прието за разглеждане възражението на Р. И. М. за нищожност на заповед за изпълнение от 04.08.2015г., издадена по ч.гр.д.№ 23204/2015г. на Софийски районен съд, 60 състав.
В жалбата се излагат съображения за недопустимост на определението, поради произнасянето на въззивния съд по частната жалба срещу първоинстанционното определение, при наличие на нередовен писмен отговор /подписан от неупълномощен представител/, но въпреки това приет, зачетен и цитиран в определението на въззивния съд.
Ответникът по частната жалба – „ОББ” АД заявява становище за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че първоинстанционното определение в частта, с която е оставено без уважение искането на ответницата за обяснения от представителите на ищеца е определение по движение на делото, което не е преграждащо и не подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба. Посочил е, че определението в частта, с която първоинстанционния съд е отказал да приеме направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане също е по движение на делото и не подлежи на самостоятелно обжалване – същото се постановява за яснота и акуратност на производството и може да бъде изменено или отменено от постановилия го съд. Изложил е съображения, че определението в частта, с която първоинстанционният съд „мълчаливо“ е отказал да приеме за разглеждане, направеното от ответницата възражение за нищожност на заповед за изпълнение от 04.08.2015 г. по ч.гр.д.№23204/2015г. на СРС, не подлежи на самостоятелно обжалване най-малкото поради отсъствие на обективиран и подлежащ на обжалване на акт, но дори и такъв да е постановен, той отново би бил по движение на делото, което го пък го прави неподлежащ на самостоятелно обжалване, поради това, че не е преграждащ развитието на производството и липсва изрична норма, която предвижда неговото самостоятелно обжалване с частна жалба.
Определението е допустимо и правилно.
Въззивният съд се е произнесъл по частната жалба, с която е бил сезиран, като освен, че наведените пред ВКС доводи не водят до недопустимост на обжалвания съдебен акт, то се установява, че отговорът на частната жалба, оставена без разглеждане от въззивния съд, е подписан от упълномощен от ищеца представител, пълномощното не е оттеглено, а учредената представителната власт не се прекратява с промяна в състава на управителните органи на представляваното юридическото лице.
На следващо място критериите за обжалване на постановените от съда определения са посочени в разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК, съгласно която срещу определенията могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени от закона. В случая с подадената пред САС частна жалба е обжалвано определение на СГС в частите му, с които: е оставено без уважение искането на Р. И. М. за допускане до разпит на двамата изпълнителни директори на банката – ищец; е отказано да бъде прието за разглеждане направеното от на Р. И. М. с отговора на исковата молба възражение за прихващане; мълчаливо е отказано да бъде прието за разглеждане възражението на Р. И. М. за нищожност на заповед за изпълнение. Първоинстанционното определение в посочените части не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 от ГПК – същото не е преграждащо /отказът на съда да приеме възражения за прихващане и възражение за нищожност на издадена заповед за изпълнение, както и да разпореди страна по делото да даде обяснение по не прегражда развитието на делото – преграждащи по смисъла на чл.274, ал.1 от ГПК са само определенията, които препятстват по-нататъшното развитие на делото, но не и тези, които препятстват извършваните в хода на делото процесуални действия на страните/, а възможността за обжалване не е уредена изрично в процесуалния закон.
В този смисъл и тъй като въззивният съд е достигнал до същите изводи, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като с оглед изхода на спора, частният жалбоподател дължи на ответника, направени разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС, в размер на 240 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1291 от 20.04.2018 г. по ч.гр.д.№1229/2018 г. на САС.
ОСЪЖДА Р. И. М. [ЕГН] да заплати на „Обединена българска банка” АД[ЕИК] сумата от 240 лв. разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.