О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
София 21.05.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3420 по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ЕТ”А” чрез пълномощник адв. П срещу решение № 41 от 25.03.08г.по в.гр.дело № 7/08г.на Великотърновския апелативен съд,с което е оставено в сила решение № 425 от 21.11.07г.по гр.д. № 123/06г.на Плевенския окръжен съд. С него касаторът е осъден да заплати на „В”ООД гр. П. на основание чл.49 от ЗЗД вр.с чл.45 от ЗЗД сумата 7 200 лв,представляваща арендно плащане по сключени договори за аренда на 1200 дка земеделска земя в м. Равнище в землището на с. Г.,Плевенска област за стопанската 2004-05г.;сумата 12 000 лв пропусната печалба от произвеждането и реализацията на продукция на слънчоглед за същата стопанска година,ведно със законната лихва върху сумите от 1.11.05г.до окончателното изплащане,както и сумата 7200 лв арендно плащане по сключени договори за аренда на 1200 дка земеделска земя в м. Равнище в землището на с. Г.,Плевенска област за стопанската 2005-06г.,ведно със законната лихва от 1.11.06г.до окончателното изплащане.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Сочи се основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд ,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ответникът ЕТ”А” е нанесъл на ищцовото дружество вреди чрез неправомерни действия на свои работници,на които е възложил работа по обработка на процесните земеделски земи от 1200 дка м в. Равнище,в землището на с. Г.,изразяващи се в загуба от заплатено арендно плащане за две стопански години от страна на ищеца по сключени договори за аренда със собствениците на тези земи, както и пропусната печалба от произвеждането и реализацията на слънчогледова продукция за стопанската 2004-05г. Изложени са съображения,че отговорността на ответника следва да се реализира на плоскостта на непозволеното увреждане,тъй като между страните няма сключени договори доколкото споразумението от 18.03.05г.по чл.37”в” ал.1 от ЗСПЗЗ не е подписано от ответника.
Не е налице основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК- решен от въззивния съд съществен правен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Касаторът не е посочил съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос,който да е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Развитие на правото ще бъде налице,когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона,което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми,когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго и т.н.,какъвто не е настоящия случай. Текстът на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е възпроизведен бланкетно,без да са изложени съображения за съществен правен въпрос,който да налага ново тълкуване на закона при променена обществено – икономическа обстановка,нито е констатирана нормативна празнота или утвърдила се при решаването му непротиворечива,но погрешна практика, която да се нуждае от преодоляване с тълкувателно решение. Няма неяснота в разпоредбата на чл.37”в” от ЗСПЗЗ,за да се нуждае от тълкуване.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 41 от 25.03.08г.,постановено по в. гр.дело № 7/08г.на Великотърновския апелативен съд по жалба на ЕТ”А”гр. Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.