ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 492
гр. София,10.06. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 701 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. Н. Я., като наследник на М. В. Д. , срещу решение № 619 от 01.12.2008 г. по гр. д. № 451/08 г. на Окръжен съд гр. Б.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Е. К. П. и В. Н. Я. , като наследник на М. Д. , не вземат становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 808 от 20.02.2008 г. по гр. д. № 1181/07 г. на Районен съд гр. Б., с което предявения от М. Д. срещу Е. П. иск за собственост на 1/12 ид. ч. от имот пл. № 1* с идентификатор 04279.613.257, целия с площ от 360 кв. м., е отхвърлен. Приел е за недоказано твърдението на касатора че е възстановен собственик на имота. Имотът бил отчужден през 1986 г. по реда на ЗТСУ. С решение на Окръжен съд гр. Б. от 1992 г. на К. П. била възстановена собствеността на ? ид. ч. от имота. След проведена делба през 1994 г. с Община Б., собственик на останалата ? ид. ч., имотът бил възложен на П. и през 1998 г. той бил въведен във владение. Заповедта на кмета от 1995 г., с която на М. Д. била възстановена собствеността на 1/12 ид. ч., била нищожна. Кметът не е имал право да издава заповед след като за същия имот имало административно дело, а и към този момент имотът не е бил собственост на общината, а на частно лице.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК не се сочи съществен материален или процесуален въпрос по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. С оглед доводите в жалбата следва да се приеме, че същественият въпрос е за наличието на процесуалните предпоставки за възстановяване на собствеността по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не са налице сочените основания за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Според касатора, въззивното решение противоречи на т. 4 от ТР № 6 от 10.05.2006 г. по гр. д. № 6/05 г. ОСГК ВС. Според т. 4 от тълкувателното решение, косвеният съдебен контрол върху заповеди и съдебни решения за отмяна на отчуждаването по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС се осъществява в исковото производство по спорове за собственост не само по възражение за нищожност, но и по възражение за материална незаконосъобразност на акта за реституция на имота. Въззивният съд е съобразил тълкувателното решение, като е подложил на съдебен контрол административния акт, затова няма противоречие между решението и сочения съдебен акт.
В жалбата се сочи и противоречие на решението с практика на ВАС. Посочената практика не е критерий за преценка дали касационната жалба е допустима, с оглед основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК. При формулиране на тези основания за допустимост на касационно обжалване законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с актове на граждански съдилища. Решенията по административни дела не са основание за допустимост, тъй като не формират съдебна практика по гражданскоправен спор.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 619 от 01.12.2008 г. по гр. д. № 451/08 г. на Окръжен съд гр. Б..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: