ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N.492
София, 06.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 27 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 372-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “К”АД-г. Асеновград/с предишно наименованиe “Х”АД/ срещу въззивното решение от 15.12.08 год. по г.д. № 1442/08г. на ОС-г. Пловдив, VІІ г.с-в.
С последното е оставено в сила първоинстанционното решение от 5.11.07 год. и решение от 25.03.08 год. по г.д. № 162/07 год. на РС-г. Асеновград за поправка на очевидна фактическа грешка, с което е оставено без уважение възражението на “Х”АД-г. Асеновград срещу “Г”ООД-г. Пловдив за прихващане на стойност възлизаща на 2638.92 лв. по фактури №№ 0* и 0000004170 от 20.09.04 год., ведно със законната лихва върху тази сума на стойност 791 лв, считано от датата на възражението-03.04.07г..
Касаторът поддържа в касационната жалба, че направените в обжалваното решение изводи не кореспондират с представените по делото доказателства, както и че отказания му данъчен кредит се дължал на виновната забава на ищеца по делото-доставчик на гориво при издаване на процесните фактури.
В касационната жалба съгласно изискването на чл.284 ал.3 т.1 ГПК са изложени основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Това основание обаче се обосновава единствено с необсъждане на представения по делото ДРА №210/05.11.04 год.
В тази връзка се развиват съображения, че в процесния случай формулираните от въззивният съд изводи не кореспондират с представените по делото доказателства.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Основна предпоставка за допускане на касационно обжалване и то от категорията на абсолютните съгласно чл.280 ал.1 ГПК е обжалваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материално правен или процесуален въпрос, по отношение на който да е налице някой от изчерпателно посочените в чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК селективни критерии. В настоящия случай материално правните и процесуалните въпроси от значение за изхода на спора не са разрешени в противоречие с изчерпателно посочените в чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК селективни критерии. Изложените от касаторите отменителни основания по чл.281 т.3 ГПК не обосновават основание за допускане до касационно обжалване.
Постоянната практика на ВС и ВКС по прилагане института на прихващането, уреден в чл.103 ЗЗД-чл.105 ЗЗД е вземанията да са насрещни, изискуеми и ликвидни, за да настъпи целената правна последица от направеното възражение за извън съдебно прихващане-арг.от чл.104 ал.2 ЗЗД. В конкретния случай тези предпоставки на компенсацията не са налице по отношение на претендирания данъчен кредит. Представения и прието като доказателство по делото ДРА №210/05.11.04 год. визира данъчно задължение на “Х”АД-г. Асеновград към държавата и не обосновава наличието на предпоставките, предвидени в чл.68 и сл. ЗДДС за получаване от “Х”АД-г. Асеновград на дължимия се данъчен кредит за осъществените стоковите престации, обективирани в процесните фактури №№0000004173,0000004172 и 0000004170 от 20.09.04 год. и направените по тях плащания.
Въззивният съд не е постановил своето решение в противоречие с практиката на ВКС, обстоятелство обуславящо липса и на основания за допустимост на касационната жалба по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 15.12.08 год. по г.д. № 1442/08г. на ОС-г. Пловдив, VІІ г.с-в.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 15.12.08 год. по г.д. № 1442/08г. на ОС-г. Пловдив, VІІ г.с-в.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: