О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
София, 01.12.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 04.10.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1216/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№291/13.01.2017г.,подадена от В. Г. М. и М. В. М.,чрез пълномощника им адвокат Е. П.,против решение №401/16.12.2016г. на Врачански окръжен съд,постановено по в.гр.д.№573/2016г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение от 04.02.2016г.,постановено по гр.д.№574/2015г. по описа на Районен съд,гр.Берковица,като е уважен иск с правно основание член 76 ЗС,предявен от К. И. Б. срещу В. М. и М. М.,за осъждане на ответниците да възстановят отнетото владение върху описания в решението недвижим имот,допуснато е предварително изпълнение на решението на основание член 361 ГПК и наложена глоба на В. М. и М. М.,в размер на 1000 лева,на основание член 360 ГПК.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон,при съществени процесуални нарушения и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба К. И. Б.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна,като претендира деловодни разноски за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че искът с правно основание член 76 ЗС е предявен в законоустановения шестмесечен срок,който тече от деня на отнемането на фактическата власт от владелеца или държателя на имота,като в случая,позовавайки се на установеното със свидетелските показания по делото,този срок е започнал да тече от 19.09.2014г.,като исковата молба е подадена на 25.09.2014г.,както и че към тази дата ищецът К. Б. е владял процесните имоти,които гласни доказателства също така сочат на отнемането на фактическата власт от страна на ответниците,чрез разбиване на патронниците на вратите,осигуряващи достъп до имота,чрез съдействието на ключар,без за това предварително да е уведомен ищецът Б.,поради което е стигнал до извода,че последният е лишен от фактическа власт по скрит начин по смисъла на член 76,ал.1,пр.2 ЗС.Наред с това ,съдът е посочил,че насилствено отнемане на вещта има и тогава ,когато се използва физическа сила или заплаха срещу лицето,което владее или държи вещта,както и когато се употреби сила по отношение на самата вещ,например чрез разбиване на врата или ключалка,както е в настоящия случай.Във връзка с възражението на ответниците,че липсва индивидуализация на един от имотите,а именно-малката зала,намираща се на втория етаж,което води до нередовност на исковата молба,съдът е изложил доводи,че същото е неоснователно,тъй като последната е достатъчно индивидуализирана с исковата молба,както и с приложените писмени доказателства:схема от СГКК Монтана,и цитираните два нотариални акта,както и посоченото решение на РС Монтана,като освен това е посочено,че с иска по член 76 ЗС може да бъде защитавана и площ,която не представлява самостоятелен обект на правото на собственост.По отношение на другото възражение на ответниците,че е налице недопустимо допълване на исковата молба чрез добавяне на нов правопораждащ факт,невъведен с исковата молба,а именно липса на предупреждение преди 19.09.2014г. от ответниците за намерението им да сменят ключалките на вратите,съдът го е приел за неоснователно,тъй като още в исковата молба ищецът твърди,че е бил уведомен по телефона за действията,извършвани от ответниците на посочената дата по време на извършването им,във връзка с което и в първото по делото заседание прави уточнение,че не е бил уведомяван предварително за това намерение на ответниците,поради което е стигнал до извода,че последното представлява уточнение,а не добавяне на нов правопораждащ факт.Съдът също така е приел за неоснователно твърдението на ответниците,че липсва незаконно отнемане на владението,тъй като К. Б. впоследствие многократно е уведомяван за вече извършената смяна на патронниците,тъй като тези последващи действия на ответниците не могат да валидират вече осъщественото отнемане на владението.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение/раздел второ римско от същото/,касаторите заявяват/цитирам/:
„ІІ.Посочвам кой е същественият материално.правен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото съгласно член 280,ал.1,т.3 ГПК.
Първият съществен материалноправен въпрос е въпросът може ли да се постанови съдебно решение,което да установи предаване на владение върху имот,който не е конкретно индивидуализиран.”,
като се излагат аргументи,че изводите на съда,с които приема за установено, че обекта „малка зала” е индивидуализиран,са неправилни,поради което което решението се явява неправилно,постановено в нарушение на материалния закон.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
Видно от изложеното с решаващите мотиви,така формулираният като правен въпрос не е такъв по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение,а е свързан с твърдения по същество и касационни оплаквания в тази връзка по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 ГПК.Това е така защото преценката дали обжалваното въззивно решение е правилно или не, ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
В следващата част от изложението се посочват от касаторите като правни въпроси/цитирам/:
„Вторият съществен материално-правен въпрос е въпросът допустимо ли е по ГПК допълване на правопораждащи факти в исковата молба устно от ищеца в съдебно заседание по делото.”,както и
„Третият съществен материално-правен въпрос е въпросът съществува ли изискване владелецът,за какъвто се представя ищецът да е владял трайно,необезпокоявано и непрекъснато.По делото не се установи ищецът да е осъществил необезпокоявано и трайно владение преди отнемането му.”,
„Четвъртият съществен материално-правен въпрос е въпросът следва ли да е налице знание от страна на ответниците,че ищецът,който иска ответниците да му предадат владението,владее трайно и необезпокоявано.” И
„Петият съществен материално- правен въпрос е въпросът следва ли да се приеме,че е налице отнемане на владението по скрит начин при положение,че ищецът неколкократно и устно ,и чрез нотариална покана е уведомен за извършената смяна на ключа от ответниците и му е предложен ключ”
Тези посочени от касаторите правни въпроси,също не са такива по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение,а са свъразни с твърдения на ответниците,във връзка с възраженията им срещу заявената ищцова претенция,които възражения за приети за неоснователни,съгласно цитираните по-горе решаващи мотиви на обжалваното въззивно решение.В подкрепа на същите отново се навеждат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се обсъждат допълнителните основания за това.
По отношение на точка трето римско от изложението на касаторите- в същата само се заявява,че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС,като се цитират решения на ВКС,постановени в производство по член 290 ГПК и се сочи най-общо какво приема всяко от тях,без отново да се формулира от касаторите правен въпрос,който да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС,както предвижда хипотезата на член 280,ал.1,т.1 ГПК.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По отношение искането на ответника К. Б. за присъждане деловодни разноски за настоящата касационна инстанция,такива не следва да се присъдят,тъй като не са реално сторени.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №401/16.12.2016г. на Врачански окръжен съд,постановено по в.гр.д.№573/2016г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: