4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 493
С.,11.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 221/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 754 от 16.12.2009 г. по гр.д.№ 818/2009 г. на Врачанския окръжен съд, който след отмяна на отхвърлителното решение на Врачанския районен съд от 10.09.2009 г. по предявените от [фирма] срещу касатора в обективно кумулативно съединение искове по чл.79 във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, постановено по гр.д.№ 240/2009 г. уважил иска за заплащане на стойността на изпълнени и приети СМР по договор № 2 от 23.01.2004 г. в размер на 9 484.84 лв., а иска за неустойка в размер на 33 407.90 лв.
В касационната жалба се излагат доводи в подкрепа на оплакванията за постановяване на решението в противоречие с материалния и процесуалния закон и се иска отмяната му като неправилно.
В изложението си касаторът се позовава на разрешението на въззивния съд по въпроса за нищожността на процесния договор, което влизало в противоречие с Решение № 772 от 15.08.2005 г. на ВКС по т.д.№ 37/2005 г., ІІ т.о., с което при почти идентична фактическа обстановка било прието, че договор, сключен без спазване на законоустановената процедура по ЗОП е нищожен – чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. Изтъкват и съображения за допуснати съществени процесуални нарушения поради отказа на съда да обсъди възражението му, че се претендира стойност на СМР, която надвишава договореното, с което е нарушена разпоредбата на чл.19 ЗОП, според която страните по договор за обществена поръчка могат да го изменят или допълват само при възникване на обстоятелства, които не са могли да бъдат предвидени към момента на сключването му, като в тази връзка пред инстанциите по същество е изтъкнато като защитна позиция от касатора, че такива обстоятелства ищецът не е установил, че са налице.
Ответникът по касация [фирма] оспорва както основанията за селектиране на касационната жалба, така и нейната основателност.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд приел за доказано извършването на СМР, възложени от касатора с процесния договор договор за извършване на ремонт на лекарски кабинети и санитарни възли в сградата на Първа поликлиника, като в тази връзка обсъдил представените по делото доказателства за извършени плащания по договора, за приемане на обекта с двустранно съставен от страните протокол от 05.03.2004 г., както и обстоятелството, че обектът е приет с акт обр.16, поради което заключил, че за ответното дружество е възникнало задължението да заплати остатъка от цената на изпълнените, но незаплатени СМР, както и договорената неустойка за забава в плащането им.
Досежно релевираното от касатора възражение за нищожност на договора въззивният съд не споделил направените с първоинстанционното решение изводи за неговата основателност, като в тази насока развил съображения, че независимо от липсата на документацията във връзка с проведената процедура по възлагане на обществена поръчка, сроковете за съхранение на които били изтекли, договорът е валиден, тъй като преди той да бъде подписан, ответното дружество поканило ищеца да сключи договора с горепосочения предмет вследствие на спечелен от него конкурс, участието му в което се доказвало от закупената тръжна документация.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия приема, че не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос за действителността на договор за дейности, които са обект на обществена поръчка по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗОП (отм.), но сключен в нарушение на изискването за провеждане на процедурите по НВОППОЗОП (отм.) макар и да е значим, не е възможно да бъде решен по принцип, т. е. независимо от конкретните обстоятелства и доказателства по спора. Произнасяйки се по този въпрос, въззивната инстанция е извършила преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, въз основа на която приела, че процесният договор е сключен след проведена процедура по възлагане на обществената поръчка и избор на изпълнител, обусловила решаващият му извод за неговата валидност. Тази преценка е винаги специфична за всяко дело и затова като неоснователно се преценява позоваването на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Всъщност, при обуславяне приложното поле на касационно обжалване, касаторът изтъква доводи, пряко относими към твърденията за необоснованост на фактическите изводи, които не могат да се преценяват в производството по реда на чл. 288 ГПК.
Макар и да не е изрично формулиран, от изложението на касатора би могло да се приеме, че в случая като значим за делото се поставя и въпросът допустимо ли е страните по договор за обществена поръчка да уговорят по-голям размер на възнаграждението за възложената работа, без да се спазва предвидената в Закона за обществените поръчки процедура.
Безспорно, този въпрос е от решаващо значение за изхода на спора, което налага извод за наличие на главната предпоставка за допускане на касационното обжалване, визирана в чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на него обаче не са посочени допълнителните изисквания на чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК.
На първо място, за да са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК е необходимо материалноправният или процесуалноправен въпрос, да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, съответно да е решаван противоречиво от съдилищата. Логическото тълкуване на посочените разпоредби сочи на извода, че тези основания ще са осъществени само при наличието на влезли в сила решения, с които същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е решен по различен начин. Това условие в случая не е изпълнено, тъй като касаторът се позовава единствено на решенията по настоящия спор, постановени от първоинстанционния и от въззивния съд и не посочва други влезли в сила съдебни актове, в които да е решен поставеният въпрос.
От друга страна, не може да се счете, че са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По приложението на разпоредбите, относими към материята за изменението на договорите за обществени поръчки, съществува достатъчно съдебна практика, която е непротиворечива. Освен това, тези разпоредби са императивни и твърде ясни, поради което не се налага разкриване на съдържанието им чрез тълкуване, което би допринесло за точното им прилагане и за развитието на правото.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, а в полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за извършването им.
Водим от торното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 754 от 16.12.2009 г. по гр.д.№ 818/2009 г. на Врачанския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: