Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
София, 12.10. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3414 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ПК „Съединение”, гр. Тръстеник0 срещу въззивно решение № 92 /27.02.2015 г. по възз. гр.д. № 1143 /2014 г. на Плевенския окръжен съд, ІV г. възз. с-в., с което е отменено първоинстанционно решение и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ПК „Съединение”, [населено място], срещу [община] и [фирма] иск с правно основание чл. 33,ал.2 вр. чл.66,ал.1 ЗС за предпочтително изкупуване на трети етаж от триетажна масивна административно-търговска сграда, находяща се в [населено място]..
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна [община] в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Насрещната страна [фирма] не е подала писмен отговор.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
В. съд е приел следните изводи :
Процесната сграда е построена върху терен, част от който с площ от 500 кв.м. е бил отчужден за държавна собственост през 1961 г. Третият етаж от сградата е актуван като държавна собственост през 1968 г. и етажът е предоставен за ползване на ОНС – Т.. ПК „Съединение” е призната за собственик на дворно място, представляващо част от комплекс и на първите два етажа от същата сграда по давностно владение с нотариален акт от 1998 г..След влизане в сила на З. и З. третият етаж е деактуван като държавна собственост и актуван като публична общинска собственост през 2000 г.., по-късно третият етаж е обявен за частна общинска собственост и актуван като такава през 2013 г. През 2013 г. е проведен търг за продажбата на третия етаж, като за купувач е обявен вторият ответник [фирма] и между двата ответника е сключен договор за продажба на общински имот. Съгласно прието по делото заключение на вещо лице всеки един от трите етажа на сградата отговаря на техническите правила и норми за самостоятелен етаж.
При тези изводи въззивният съд е приел, че преди извършването на публичния търг по отношение на третия етаж от сградата, тя е била в режим на етажна собственост (ЕС) по смисъла на чл.37 и сл. ЗС, като ищецът ПК „Съединение”, е притежавал първи и втори етаж, а [община] – трети етаж. Всички обсъдени писмени доказателства третират третия етаж като реална част от сграда и следователно самостоятелен обект на собственост. Съгласно заключението на вещото лице третият етаж е обособен в строително – техническо и функционално отношение, В нотариалния акт на ищеца също е отразено, че той е придобил реална част от сграда. Етажите са обособени обекти на собственост, а по отношение на продажбата на обособени обекти на етажна собственост не се прилага изискването на чл.33 ЗС за предпочтително изкупуване от съсобственик.
По делото не са доказани отношения между собственик на земя и собственик на постройка. Самият ищец твърди в исковата молба, че е собственик на два от съществуващите три етажа. Констатациите на актовете за държавна и общинска собственост не са оборени. От становището на ищеца в исковата молба и в двете инстанции се налага извод, че той не оспорва правото на [община] върху третия етаж от сградата, а обратно – признава и иска прилагането на чл.66,ал.1 ЗС. Но при положение, че триетажната сграда представлява етажна собственост, теренът, върху който тя е изградена има само обслужващо значение и правилото на чл.66,ал.1 ЗС не намира приложение. Освен това не е доказано, че ищецът е единствен собственик върху терена, обратно – от заключение на вещо лице се установява, че теренът е бил одържавен с А. през 1961 г. и върху него е построена триетажната сграда. Предпоставките на чл.68 ЗС за качеството на земята като обща част са изпълнени.
Жалбоподателят извежда материалноправни въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с посочени от него съдебни решения без да разграничава решенията до кои въпроси се отнасят. Първият въпрос е уточнен съгласно приетото в т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС. Въпросите са следните:
Налице ли е етажна собственост в административна сграда, построена в дворно място, собственост на един субект (във въпроса сочи като собственик себе си) без да е учредявано право на строеж върху третия етаж в полза на друго лице (във въпроса сочи държавата, респ. общината.
При липса на учредено право на строеж в полза на собственика на третия етаж от административна сграда, допустимо ли е прехвърлянето на трето лице на такова право, без то да е оценено в тръжната документация и на съответните общи части от сградата без да е установен техният обем.
Въпросите са относими към хипотезата на собственост на постройка, построена в чужда земя.
Те не са обуславящи, защото въззивният съд е приел, че по делото не са доказани такива отношения – между собственик на земя и собственик на постройка.
В. съд е приел, че по делото не е доказано, че ищецът е единствен собственик върху терена, а обратно, по делото е установено, че сградата е била построена след като част от дворното място е одържавено през 1961 г. и с построяването на сградата като етажна собственост, дворното място е станало обща част, а държавата – праводател на първия ответник – [община], е станала собственик на третия етаж. (държавата, се е снабдила с титул за собственост през 1968 г., а ищецът – едва през 1998 г. и то по давностно владение, а не като единствен собственик на терена).
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице наведените основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски. Поради това разноски не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване № 92 /27.02.2015 г. по възз. гр.д. № 1143 /2014 г. на Плевенския окръжен съд, ІV г. възз. с-в..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.