3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
София, 12,07, 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 27.06. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №2019/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Мюсюлманско изповедание, ЕИК BG121526008, чрез главния мюфтия д-р М. А. Х., чрез адвокат К. Р., с вх.№ 645 от 07.02.2013 г., Разградския окръжен съд, срещу определение №113 от 25.01.2013 по в.ч.гр.д.№19/2013 г. на Разградския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба, подадена от Мюсюлманско изповедание срещу разпореждане №1460 от 13.12.2012 г. на Кубратския районен съд, с което е върната като просрочена частната жалба на Мюсюлманското изповедание с вх.№2621/12.12.2012 г. против протоколно определение от 15.07.2004 г. по гр.д.№529/2002 г. на Кубратския районен съд, с което е постановено прекратяване на производството по делото. С обжалваното въззивно определение са приети за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че прекратителното определение не е било съобщено на надлежната страна по делото- Мюсюлманското изповедание, поради което и не е могло да влезе в сила и подадената частна жалба не е просрочена. Разградският окръжен съд е приел, че страна по делото е мюсюлманското настоятелство кв.Д.., със статут на юридическо лице съгласно чл.6 от Закон за изповеданията, от 1949 г.,отм. Липсата на нова регистрация по реда на действащия Закон за вероизповеданията,ДВ бр.120 от 29.12.2002 г., в сила 02.01.2003 г., няма за последица прекратяване на регистраните преди това правни субекти, каквото е Мюсюлманското настоятелство кв.Д..
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие на §2, ал.4 ПЗР на ЗВ, защото непререгистрираното мюсюлманско настоятелство е загубило качеството си на юридическо лице. Обосновава основанието си за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК с въпроса дали представлява задължителна практика решение №114 от 21.07.2010 г. по гр.д.№345/2009 г. на ВКС, ІІ Г.О., на което се е позовал Разградския окръжен съд, както и с въпроса дали местното поделение на изповеданието, което е имало регистрация в съответния общински съвет по реда на чл.16,във вр. с чл.6 ЗИ, отм. запазва своята правосубектност, ако не бъде пререгистрирано в окръжния съд по местонахождението му по реда на §2, ал.4 ПЗР на ЗВ.
Ответникът оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на частната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Първият поставен правен въпрос въобще не представлява общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Такова основание представлява правен въпрос от значение за изхода по делото и залегнал предмета на спора. Позоваването от Разградския окръжен съд на посочената практика на ВКС не представлява произнасяне по предмета на спора. А и отговорът на поставения въпрос се съдържа в т.2 на ТР1-2010 ОСГКТК. Постановените решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК, представляват задължителна съдебна практика.
Вторият поставен въпрос е от значение за изхода на делото, но за него не е налице подържаното допълнително основание за достъп до касация- това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. С решение №114 от 21.07.2010 г. по гр.д.№345/2009 г. на ВКС, ІІ Г.О., постановено по реда на чл.290 ГП, поради което и формиращо задължителна съдебна практика, е даден отговор на поставения въпрос. С това решение е прието, че Законът за вероизповеданията запазва статута на съществуващите към момента на влизане в сила вероизповедания и техните поделения. Предвидената в §2, ал.4 ЗВ служебна пререгистрация на местните поделения няма конститутивно действие, поради което непререгистрирането на местното поделение на вероизповеданието на загубва своята правосубектност. Този извод се споделя напълно и от настоящия състав на І Т.О. по следните съображения Законът за изповеданията от 1949 г., отм. не предвижда съдебна регистрация нито на вероизповеданията, нито на местните им поделения. Вероизповеданията придобиват качеството си на юридическо лице от момента на утвърждаване на устава им от МС или упълномощен от него подпредседател на МС. От този момент качество на юридическо лице придобиват и местните поделения на вероизповеданието. След приемането на ЗВ, заварените местни поделения, които са юридически лица, подлежат на вписване в регистъра на съответния окръжен съд, запазвайки този си статут, съгласно въведения с §2, ал.4 ПЗР на ЗВ ред.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №113 от 25.01.2013 по в.ч.гр.д.№19/2013 г. на Разградския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба, подадена от Мюсюлманско изповедание срещу Разпореждане №1460 от 13.12.2012 г. на Кубратския районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: