О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
София, 13. 08. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти август две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 290/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
К. Д. В., Д. Д. Д. и С. Д. Д. са обжалвали определението на Варненския окръжен съд № 618от 20.02.2009г. по в.ч.д. № 101/2009г.
Частната жалба е подадена в срок срещу определение на въззивен съд, с което се потвърждава прекратително определение на първата инстанция и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че не е налице правен интерес от провеждане на отрицателния иск, предявен от К. Д. В., Д. Д. Д. и С. Д. Д. против О. гр. Б. за установяване, че тя не е собственик на имот с идентификационен № 07598.305.239 с площ от 1570 кв.м., защото той цели защита на правото на собственост, а ищците не са собственици поради неприключила процедура по възстановяване на собствеността – след влизане в сила на съдебното решение по чл.11 ал. 2 ЗСПЗЗ е постановено решение на ОСЗ от 10.09.2008г. , с което е отказано възстановяване на собствеността върху имота.
В изложението за допускане на касационното обжалване касаторите се позовават на основанията по чл.280 ал.1 т. 1 , 2 и 3 ГПК.
Първото основание се обосновава с противоречие между изводите на въззивния съд относно допустимостта на производството при наличие на завършило административно производство по чл.14 ЗСПЗЗ и приетото в ТР1/197г. на ВКС, ОСГК. Такова противоречие обаче няма, защото разрешението относно наличието на правен интерес при висящо или възможност да бъде образувано производство по чл.14 ал.1-3 ЗСПЗЗ се отнася единствено до иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, предмет на който е спор за собственост към минал момент между лица, които претендират за възстановяване едни и същи земи и цели установяване правото на собственост на ищеца, а по настоящото дело е предявен отрицателен установителен иск. Не е налице и противоречие с ТР 1/1995г., с което се тълкуват материалноправните въпроси на реституцията по друг закон – ЗВСОНИ, която настъпва по право с влизане в сила на закона и няма никаква връзка с реституцията на земеделските земи по ЗСПЗЗ, която настъпва с постановяване на административен акт – решение на ОСЗ.
По принцип въпросът за правния интерес от иска за собственост е винаги конкретен. ВКС в своята практика е възприел разбирането, че той следва да се разглежда в по-широк аспект като в
определени хипотези се приема за допустимо предявяването му за защита на бъдещи права / Определение № 347 от 17.10.2008 г. на ВКС по гр.д. № 1470/2008 г., V г. о., ГК/. В разглеждания случай във връзка с основанието , на което е издаден акта за общинска собственост – чл.19 ЗСПЗЗ съществува пряка връзка между възстановяването на собствеността на ищците и отричането на правата на общината, с оглед на което искът се явява предявен преждевременно. Освен това по делото е представено решение на ОСЗ с постановен отказ за възстановяване на собствеността върху спорния имот, което налага извод, че към настоящия момент дори не е налице правно очакване за възстановяване на собствеността както правилно и при съобразяване на практиката на ВКС е приел въззивния съд.
Представеното определение на Великотърновския окръжен съд не обуславя извод за противоречиво разрешаване на въпроса за правния интерес от отрицателния установителен иск от съдилищата /чл.280 ал.1 т.2 ГПК/ , защото изразеното в него становище се отнася до съвсем различна хипотеза , при която реституционната процедура е била завършена.
Въпросът, който се поставя от частните жалбоподатели като имащ значение за точното прилагане на закона е материолноправен и засяга фактическият състав на придобивното основание, на което се позовава О. гр. Б., но той не е от значение за настоящото производство, в който се разглежда единствено въпроса за положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска, с оглед на което не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд № 618от 20.02.2009г. по в.ч.д. № 101/2009г. по жалбата на К. Д. В., Д. Д. Д. и С. Д. Д. .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: