О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
гр. София, 16.10.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 552 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 13.02.2012 год. по гр. д. № 7061/2011 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 14.12.2010 год. по гр. д. № 12338/2008 год. на Софийския районен съд в осъдителната му част относно уравняване на дяловете над сумата 21 157 лв. до присъдената 23 612 лв. и в частта относно държавните такси – над 7 685.28 лв. до 9 310.32 лв. за [фирма] и над 5 969.80 лв. до 6 206.88 лв. – за [фирма].
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адв. К., като се поддържат оплаквания за неговата неправилност поради съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост на извода за уравняване на дяловете с пари, обосноваващо настъпване на неоснователно обогатяване за другия съделител. Касаторът поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по молбата му за отмяна хода на делото и събиране на относимо писмено доказателство за разпоредителната сделка на другия съделител, а е постановил решението и издал изпълнителен лист за събиране на присъдената сума за уравнение, без да е налице изпълнителен титул за това. Иска отмяната на обжалваното решение, както и изготвяне предложение за тълкувателно решение, на основание чл. 292 ГПК, обезсилване на издадения изпълнителен лист и присъждане на разноските по делото.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като от развитите съображения може да бъде изведен като правен въпрос този, свързан с приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК с оглед задължението на съда да вземе предвид факт, настъпил след предявяването на иска, който е от значение за спорното право. Цитира се съдебната практика – т. т. 7 и 19 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и т. 3 от ТР № 2/2004 год. на ОСГТК на ВКС и се прилагат три определения на ВКС, постановени в производство по чл. 288 ГПК по процесуалноправния въпрос за същността на въззивното производство при преценката на доказателствата, включително и тези за фактите, настъпили след предявяването на иска. Не са изложени конкретни съображения в какво се изразява противоречивото произнасяне по поставения въпрос с разрешенията, дадени в представената съдебна практика.
Ответникът по жалбата не е взел становище.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на касатора, въз основа на данните по делото, приема следното:
Като е отчел обстоятелството, че по начина на извършване на делбата – разпределение на дяловете между съделителите, съгласно чл. 353 ГПК, страните не спорят, въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд в тази им част. По въпроса за уравняването на дяловете с пари е зачел дяловете на страните в съсобствеността и въз основа на пазарната стойност на делбената маса, установена с изслушаното във въззивното производство заключение на техническата експертиза, е определил сумата в размер на 21 157 лв. при направените изчисления в мотивите на решението. Поради различието в присъдената от първоинстанционния съд сума за уравнение на двата дяла, въззивният съд е отменил частично решението му над присъдената от него сума, което е обосновало и различния размер в дължимите държавни такси върху дяловете на страните.
Съображенията на касатора в приложеното изложение касаят процедирането на въззивния съд по подадена от него молба след приключване на разглеждането на делото, като оплакването не може да бъде обсъждано в настоящето производство по чл. 288 ГПК. Последното има за предмет наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, които в случая не са налице. Поставеният процесуалноправен въпрос за приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК не е обуславящ изхода на спора за делба на имота, тъй като присъждането на паричното уравнение на дяловете е обусловено от неравенството им, а разпореждането на един от съделителите с неговия дял е неотносимо към този въпрос. Затова и така поставен, въпросът не представлява такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, за да обоснове допускане на касационното обжалване, нито е налице противоречие с практиката на ВКС в цитираните тълкувателни решения, като представените от касатора определения по чл. 288 ГПК не представляват такава. Горните съображения се отнасят и до доводите на касатора за издаване на изпълнителен лист въз основа на въззивното решение, при липса на изпълнителен титул, за държавните такси, намалени за всеки един от съделителите въз основа на по-ниската пазарна цена на двата дяла, тъй като те не са обуславящи изхода на спора за извършване на делбата по избрания способ по чл. 353 ГПК и приложението на чл. 69, ал. 2, изр. 2 ЗН. Същите представляват предмет на други производства /по чл. 407, ал. 1 ГПК, чл. 247 ГПК/, но не и да обосноват допускане на касационното обжалване на въззивното решение, което е предпоставено от наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Такива не са налице, поради което не следва да се допуска касационното обжалване на решението, нито са налице предпоставки по чл. 292 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 915 от 13.02.2012 год. по гр. д. № 7061/2011 год. по описа на Софийски градски съд, по подадената от [фирма], [населено място], чрез адв. З. К. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: